Наистина ли човешкият организъм се обновява на всеки 7 години?
Това е един занимателен „ факт “, който доста от нас са чували и преди: че тялото ни се подменя на всеки 7 години. Проблемът е, че това не е тъкмо по този начин – ето какво в действителност се случва:
Първо е добре да разберем за какво това се е трансформирало в толкоз известен мит. Вероятно става дума за публикация от 2005 година, в която се употребява нов (по това време) способ за датиране на човешки кафези, като един от създателите на публикацията твърди, че междинната им дълготрайност на живот е към 7 до 10 години.
Ако човешкото тяло беше формирано от един-единствен тип кафези, тогава може би щеше да има най-малко някакъв детайл на истина в това – на всеки почти 7 години, всички те щяха да се разделят и по-късно да умират тъкмо едновременно, като по часовник.
В реалност обаче телата ни са формирани от комплицирана цялост от най-различни типове кафези с най-различни потребности и функционалности, подредени в органи също с разнообразни потребности и функционалности. Това значи, че някои кафези в човешкото тяло се регенерират доста по-бързо от други – а осредняването на тази скорост на процедура не ни дава нищо.
Да вземем да вземем за пример клетките, които построяват най-горния пласт на лигавицата на стомаха ни – повърхностните лигавични или фовеоларни кафези. Тяхното предопределение е да създават слуз, която защищава вътрешността на стомаха от корозивната киселина, която той създава. Тъй като са първата линия на отбрана, е много значимо да са в отлична форма; като се има поради това, разумно е да имат и надлежно много бърз оборот на промяна – и той е към 10 дни.
Всъщност епителните кафези на стомашно-чревния тракт (тези, които покриват целия храносмилателен тракт, а освен стомаха) съставляват към 12% от клетъчния оборот, който човешкото тяло реализира всеки ден; това не е малко, защото цялото тяло обновява 330 милиарда кафези на ден. От тях максимален е дялът на кръвните кафези, като алените кръвни кафези, чиято междинна дълготрайност на живота е към 120 дни, съставляват 65% от общия дневен оборот, а всички типове кръвни кафези – съвсем 90%.
Има и кафези, които носим със себе си през целия си живот, като тези в централната нервна система. Ето за какво пострадванията на основния и гръбначния мозък се смятат за толкоз съществени – засегнатите неврони нормално не се възвръщат непринудено. Без увреждане обаче те ще продължат да съществуват толкоз дълго, колкото и тялото, в което се намират – а някои учени считат, че могат да оцелеят и след кончината на човек – в случай че бъдат трансплантирани.
