Ако протестите в България облекат с доверие Радев
Каквито и противоположни тълкования да пораждат митингите, тази на проф. Георги Фотев си остава безспорна. Площадното неодобрение, съгласно него, е израз на дълбока рецесия на доверието, което е съществена полезност в политиката и изобщо в цялата обществена сфера. То дава легитимност на обществените фигури и надлежно неналичието му делегитимира дейностите им – толкоз повече, колкото по-високо стоят в йерархията.
Така че на персонално равнище рецесията на първо място „ удари “ министър-председателя и основния прокурор, чиито оставки хиляди протестиращи желаят от 50 дни. Като тук по-съществен от мащаба на митингите е мащабът на поддръжката им в обществото. Колко огромен би трябвало да е той, с цел да изпълниш настояванията им, всеки взема решение себе си. Но явно и министър-председателят, и основният прокурор смятат, че са „ на алено “, тъй като започнаха ходове за набиране на легитимност с днешна дата, освен това поразително сходни.
Управляващите към този момент си изпускат нервите
На 28-я ден от митингите министър-председателят свика актива на партията си, а на 45-я ден основният прокурор свика подчинените си прокурори. И в двата случая, с цел да им засвидетелстват доверие. Не знам по какъв начин те и техните пиари правят оценка резултата от сходни сбирки, само че за външния наблюдаващ е ясно, че когато търсиш доверие от хора, които зависят от теб, единствено задълбочаваш недоверието към себе си. Защото демонстрираш силата на зависимостите в политиката, които точно смъкват доверието. Не е доста по-различен резултатът и от взимането на оставки, които протестиращите не са поискали, защото то само затвърждава убедеността им, че могат да реализират желаните оставки. В създалата се обстановка за Бойко Борисов и Иван Гешев надали има различен потребен ход, с изключение на оставка, гонг и нов рунд. За тях всичко наподобява предизвестено и е въпрос единствено на време и на нерви. Впрочем, ръководещата коалиция към този момент стартира да си изпуска нервите, към този момент основно от страна на националистите, които си разрешават просташки обиди към протестиращите. Появи се и локалният феномен на контрапротестите, потвърдил безпомощността си още при митингите против държавното управление на Орешарски.
Къде е Радев?
Далеч по-интересно в тази ситуация е държанието на президента, защото то е насочено към идващия рунд и гради хипотези за изхода му. Румен Радев видя късмет за себе си да замязя на „ умните и красивите “ и също се впусна в набиране на нова легитимност, друга от тази на институционалната си роля, като се включи в площадното неодобрение и прави опити да го оглави. Той употребява митингите, с цел да сложи краткотрайно в скоби политическата си генеалогия, обвързвана с Българска социалистическа партия и ползите на Кремъл, и да се прелегитимира като либерален политик от европейски вид. Такъв, какъвто младежите на улицата желаят да видят по върховете на страната. Подобна прелегитимация се оказа лесна поради вкарването на митингите в тактиката на „ близкия небосвод “ – значимо е ГЕРБ да падне от власт, а не и кой ще пристигна след тях. Дори единствено задаването на този въпрос се етикетира като поддръжка за Борисов и Гешев. А режисьорът Теди Москов беше подложен на тежък хейт, единствено тъй като с присъщия му закачлив звук да сподели, че за него няма особена разлика сред Радев и Борисов.
Повтаря ли се сюжетът от 2013?
Близкият небосвод обаче мощно усилва риска актуалните митинги да повторят разочарованието на демократичната общественост след митингите от 2013-2014 година. И тогава те политически бяха най-близко до „ градската десница “ във формата на Реформаторския блок, само че върнаха на власт ГЕРБ, а представители на „ блока “ влязоха в ръководството на страната. За да им се наложи не след дълго да го изоставен с възприятието, че са се излъгали (знакова в това отношение е оставката на Христо Иванов като министър на правосъдието). Източникът на разочарованието беше непокътнатото въздействие на Делян Пеевски, таман поради който се подвигна протестната вълна ДАНСwithme.
Не е мъчно да си представим, че в случай че митингите в този момент облекат с доверие Радев, след изборите ще се образува държавно управление в неговия политически набор, управлявано да вземем за пример от Мая Манолова. А представителите на „ градската десница ", към този момент във формата на „ Демократична България “, още веднъж ще влязат в ръководството – и още веднъж в поддържаща роля. Оттам нататък сюжетът е прочут – Пеевски със своя кръг за следващ път възпроизвежда въздействието си. Още повече, че Манолова има процедура да го поддържа и дори обществено да обявява това. Разбира се, може да не е все Пеевски, а мястото му да се заеме от различен държател на неразбираеми капитали, завърнал се, да речем от Дубай. И след седем години може да се чака новата протестна вълна против остарялата властова схема…
Пазете си гласовете от кражба!
Работата е там, че с изключение на дословна кражба на гласове (служебно държавно управление на Радев евентуално би я ограничило), има и символна (редовно държавно управление под егидата на Радев сигурно ще я е осъществило). За да не стане това, този път „ градската десница " (или който както желае да я нарича) ще би трябвало да се пребори за доверието на жителите – и то освен когато са на площада, а и когато са пред урните. В „ спокойно време “ на политическите джуджета, даже да имат късмет да пораснат, им трябват години. Но във време на цивилен разгар това може да стане и за една нощ. Стига да се възпротивят на символната кражба на бъдещите им гласове, вместо сами да я подкрепят.
Автор: Георги Лозанов,
Така че на персонално равнище рецесията на първо място „ удари “ министър-председателя и основния прокурор, чиито оставки хиляди протестиращи желаят от 50 дни. Като тук по-съществен от мащаба на митингите е мащабът на поддръжката им в обществото. Колко огромен би трябвало да е той, с цел да изпълниш настояванията им, всеки взема решение себе си. Но явно и министър-председателят, и основният прокурор смятат, че са „ на алено “, тъй като започнаха ходове за набиране на легитимност с днешна дата, освен това поразително сходни.
Управляващите към този момент си изпускат нервите
На 28-я ден от митингите министър-председателят свика актива на партията си, а на 45-я ден основният прокурор свика подчинените си прокурори. И в двата случая, с цел да им засвидетелстват доверие. Не знам по какъв начин те и техните пиари правят оценка резултата от сходни сбирки, само че за външния наблюдаващ е ясно, че когато търсиш доверие от хора, които зависят от теб, единствено задълбочаваш недоверието към себе си. Защото демонстрираш силата на зависимостите в политиката, които точно смъкват доверието. Не е доста по-различен резултатът и от взимането на оставки, които протестиращите не са поискали, защото то само затвърждава убедеността им, че могат да реализират желаните оставки. В създалата се обстановка за Бойко Борисов и Иван Гешев надали има различен потребен ход, с изключение на оставка, гонг и нов рунд. За тях всичко наподобява предизвестено и е въпрос единствено на време и на нерви. Впрочем, ръководещата коалиция към този момент стартира да си изпуска нервите, към този момент основно от страна на националистите, които си разрешават просташки обиди към протестиращите. Появи се и локалният феномен на контрапротестите, потвърдил безпомощността си още при митингите против държавното управление на Орешарски.
Къде е Радев?
Далеч по-интересно в тази ситуация е държанието на президента, защото то е насочено към идващия рунд и гради хипотези за изхода му. Румен Радев видя късмет за себе си да замязя на „ умните и красивите “ и също се впусна в набиране на нова легитимност, друга от тази на институционалната си роля, като се включи в площадното неодобрение и прави опити да го оглави. Той употребява митингите, с цел да сложи краткотрайно в скоби политическата си генеалогия, обвързвана с Българска социалистическа партия и ползите на Кремъл, и да се прелегитимира като либерален политик от европейски вид. Такъв, какъвто младежите на улицата желаят да видят по върховете на страната. Подобна прелегитимация се оказа лесна поради вкарването на митингите в тактиката на „ близкия небосвод “ – значимо е ГЕРБ да падне от власт, а не и кой ще пристигна след тях. Дори единствено задаването на този въпрос се етикетира като поддръжка за Борисов и Гешев. А режисьорът Теди Москов беше подложен на тежък хейт, единствено тъй като с присъщия му закачлив звук да сподели, че за него няма особена разлика сред Радев и Борисов.
Повтаря ли се сюжетът от 2013?
Близкият небосвод обаче мощно усилва риска актуалните митинги да повторят разочарованието на демократичната общественост след митингите от 2013-2014 година. И тогава те политически бяха най-близко до „ градската десница “ във формата на Реформаторския блок, само че върнаха на власт ГЕРБ, а представители на „ блока “ влязоха в ръководството на страната. За да им се наложи не след дълго да го изоставен с възприятието, че са се излъгали (знакова в това отношение е оставката на Христо Иванов като министър на правосъдието). Източникът на разочарованието беше непокътнатото въздействие на Делян Пеевски, таман поради който се подвигна протестната вълна ДАНСwithme.
Не е мъчно да си представим, че в случай че митингите в този момент облекат с доверие Радев, след изборите ще се образува държавно управление в неговия политически набор, управлявано да вземем за пример от Мая Манолова. А представителите на „ градската десница ", към този момент във формата на „ Демократична България “, още веднъж ще влязат в ръководството – и още веднъж в поддържаща роля. Оттам нататък сюжетът е прочут – Пеевски със своя кръг за следващ път възпроизвежда въздействието си. Още повече, че Манолова има процедура да го поддържа и дори обществено да обявява това. Разбира се, може да не е все Пеевски, а мястото му да се заеме от различен държател на неразбираеми капитали, завърнал се, да речем от Дубай. И след седем години може да се чака новата протестна вълна против остарялата властова схема…
Пазете си гласовете от кражба!
Работата е там, че с изключение на дословна кражба на гласове (служебно държавно управление на Радев евентуално би я ограничило), има и символна (редовно държавно управление под егидата на Радев сигурно ще я е осъществило). За да не стане това, този път „ градската десница " (или който както желае да я нарича) ще би трябвало да се пребори за доверието на жителите – и то освен когато са на площада, а и когато са пред урните. В „ спокойно време “ на политическите джуджета, даже да имат късмет да пораснат, им трябват години. Но във време на цивилен разгар това може да стане и за една нощ. Стига да се възпротивят на символната кражба на бъдещите им гласове, вместо сами да я подкрепят.
Автор: Георги Лозанов,
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ