Както стана ясно тези дни, германското правителство е допуснало грешки

Твърде щедри ли са социалните помощи в Германия?

Както стана ясно тези дни, немското държавно управление е позволило неточности при изчисленията, свързани с финансирането на обществените помощи: парите за погашение на така наречен Bürgergeld внезапно свършиха. Оказа се, че там има дефицит на 3,25 милиарда евро. В последна сметка ръководещите откриха метод да запълнят " дупката ". Но въпросът за повода остава: по какъв начин се стигна до този финансов недостиг при социалните помощи?

Важно е да се означи, че за 2024 година Германия ще отдели 4,8 милиарда евро в допълнение за финансирането на системата за обществени заплащания. Помощите ще бъдат увеличени значително - с към 12%. Най-вече поради високата инфлация. Това решение изисква сериозен растеж на бюджетния недостиг, плануван за идната година. С други думи: държавното управление ще би трябвало да вземе още по-големи заеми.

През идната година самотните хора без деца към този момент ще получават не 502 евро месечно, както до момента, а 563 евро. В фамилиите с двама възрастни и деца също има повишаване - възрастните ще взимат по 506 евро на човек вместо досегашните 451 евро на месец. А на дребните деца до седем години към този момент ще се поставят по 357 евро месечно, на децата до 14 години - по 390 евро, а на ненавършилите 18 години - 471 евро.

Защо на Германия ѝ трябват толкоз доста пари за обществени помощи?

Възникналият недостиг и по-нататъшното многомилиардно нарастване на средствата за така наречен Bürgergeld провокираха развълнуван политически спор в страната. Възникна основният въпрос: за какво държавното управление на канцлера социалдемократ Олаф Шолц, което толкоз се гордееше с тази нова система, заменила недолюбваната Hartz IV, направи толкоз неприятен план?

Министърът на труда Хубертус Хайл от социалдемократите съобщи, че за появилия се недостиг има три съществени аргументи. На първо място това са високата инфлация и растежът в цените на енергоносителите, заради което са нарастнали разноските за отопление. Но второ място идват отсъствието на стопански растеж и даже известният спад на Брутният вътрешен продукт, което затруднява безработните при търсенето на работа. Но трето място Хайл посочи големия брой украински жители, които са пристигнали в Германия, търсейки леговище от войната.

По решение на държавното управление те получиха не статут на бежанци, а статут на получатели на така наречен Bürgergeld, който допуска отпущането на по-големи суми и повече права. На тях да вземем за пример не им е нужно позволение за работа - те автоматизирано получават такова право. Правителството предполагаше, че доста от украинките - защото 80 % от пристигналите в трудоспособна възраст са дами - бързо ще си намерят работа след прекосяването на съответните езикови курсове. Още повече, че голяма част от тях имат висше обучение.

И фактически - някои украинки бързо започнаха работа. Само че броят им бе много по-нисък от предстоящото. Това накара министъра на труда да разгласи в средата на октомври, че политиката по отношение на украинските жители в трудоспособна възраст ще бъде изменена. В бъдеще от тях ще се изисква по-настойчиво да търсят работа и да одобряват даже и тази, която не подхожда на по-високата им подготовка. " Искаме хората по-бързо да изминават пътя от езиковия курс до работното място и ние ще реализираме тази цел ", сподели министърът.

Системата не подтиква търсенето на работа?

Дискусията в немските медии в последните дни обаче се върти не толкоз към украинците, колкото към самата система на обществените помощи. Според някои помощите са толкоз високи, че не подтикват търсенето на работа, а тъкмо противоположното - карат хората, които получават обществени заплащания, да не бързат да се трудоустройват.

Както коментаторите в медиите, по този начин и представители на опозицията насочат точно този тип упреци, настоявайки системата да бъде изменена по този начин, че да се основат повече тласъци за трудоустройство. Според вестник Kölner Stadt-Anzeiger например основният проблем е в неналичието на механизъм, който да подсигурява, че работещите на цялостно работно време най-после на месеца в действителност ще разполагат с повече средства от тези, които разчитат на помощите на страната. Разликата би трябвало да е толкоз огромна, че дори и тези, чиято работа не е добре платена, въобще да не се замислят да се трансферират на обществени помощи, приканва изданието. То отбелязва, че държавното управление не е отчело този факт при основаването на новата система за обществени заплащания.

Мигрантите получават забележителна част от помощите

" Bürgergeld (в превод: пари за гражданите) все повече се трансформират в пари за мигрантите ", твърди от своя страна списание Focus. То цитира данни от Федералната организация по труда, според които през това лято обществени помощи са получавали 2,9 милиона немски жители и 2,6 милиона чужденци, от които 480 000 украинци.

***

Вижте и това видео от нашия списък: