„Волапюк“ и „блис-символиката“ – опити за универсален език
Както е известно, през 1887 година Лудвиг Лазар Заменхоф основава интернационалния език есперанто, който се отличава с лекост при научаването му, изключително в началния стадий, и с неналичието на изключения в граматиката. За положително или за неприятно, той през днешния ден тотално е сменен от британския.
По-рано в историята като общи и универсални езици били употребявани арамейският (езикът, на който говорел Иисус Христос), гръцкият, латинският и френският. В Средиземноморието през ХVІ-ти век поражда езикът „ лингва франка “ – комбинация на думи от всички страни по крайбрежията на Средиземно море, която употребявали най-много моряците от другите страни при взаимните контакти между тях.
Преди есперантото също са правени опити за основаване на изкуствени универсални езици. Например, една безсънна нощ през 1879 година немският католически духовник Йохан Мартин Шлайер внезапно почувствал някакво наличие и озарение свише – след което решил да сътвори повсеместен език, който елементарно може да бъде овладян. Шлайер го нарекъл „ волапюк “.
Волапюк се отличава с елементарна система от корени на думи, взети от европейските езици и изменени до неразбираемост. Той бързо се популяризирал измежду хората от междинната класа и се считал като потребен инструмент за интернационална връзка чак досега, когато икономическото владичество на Съединени американски щати осигурило статута на британския в ролята на самобитен „ лингва франка за Европа “.
Популярността на волапюк почнала да спада от момента, когато Шлайер настоял за въвеждането в него на така наречен „ умлаути “ – които се състоят, най-общо казано, в усвояване на предходните гласни от идващите. Разпространени са в някои немски езици, също в казахския и уйгурския. Той заявявал: „ Език без умлаути звучи еднакво, монотонно и скучно “. Но точно поради умлаутите волапюкът стартира да наподобява непознат на доста хора, изключително в Съединените щати.
Шлайер обаче не приемал никакви опити за реформиране на измисления от него език. В последна сметка той формирал цяло придвижване от свои последователи. Впоследствие от волапюка се отделили няколко самостоятелни езици. Всички те потънали в давност с появяването на есперантото.
Чак до началото на 1960-те години във Франция идиоматичната фраза „ приказва на волапюк “ означавала „ приказва нелепости “. След това и този израз към този момент не се употребявал. За финален път го употребил през 2010 година тогавашният френски президент Никола Саркози в речта си пред Организация на обединените нации, когато се оплаквал от неразбирателството по договарянията за промените в климата – тогава преводачите му били мощно затруднени.
Символиката „ блис “ или „ блис-символиката “ е информационна система, създадена от Чарлз Блис като повсеместен писмен език, който може да се употребява от всеки човек по света вместо родния му език.
Работейки като фотограф и кинорежисьор в Шанхай по време на Втората международна война, Блис мощно се увлякъл по китайските писмени знаци и тяхната история. Хрумнала му мисълта да сътвори единна писмена система, която да се употребява от хора, говорещи най-различни езици. Тази система комбинира математически детайли, молекулярни формули, електрически вериги и получила названието „ блис-символика “.
Някои от неговите знаци били пиктографски (рисунки на физически обекти, да вземем за пример, къща или Слънцето), други – идеографски (символизират хрумвания като „ разум “ или „ акт на подаяние “).
Тези знаци се рисували елементарно и дефинирали комплицирани концепции; с тях хората от разнообразни езици и култури можели да поддържат връзка дейно между тях.
За основа на блис-символиката били взети 10 елементарни знака, които може да бъдат комбинирани, с цел да основават знаци с по-сложни смисли. Блис желал да създаде средство, посредством което хората да могат да поддържат връзка между тях без недоразумения; той считал точно недоразуменията за съществена причина на всички несгоди и премеждия в света.
За страдание, блис-символиката не съумяла да се трансформира в повсеместен език. През 1970-те години тази система била употребена, с цел да помогне на болните от церебрална парализа да поддържат връзка с други хора.
В средата на 1980-те години 12-годишната Рейчъл Цимерман въз основа на блис-символиката създала устройство, наречено „ блис-символичен принтер “ (Blissymbolic Printer), позволяващо на пациенти, които не могат да приказват, дейно да поддържат връзка между тях посредством извеждане на информация върху компютърен екран. Тази система и до момента се употребява от хора с лимитирани физически благоприятни условия.
