Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец,

Още от Античността короната е знак на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, направена от доблестен материал – това скъпо бижу е било поставяно на главата на ръководещия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.

В поредност от текстове ще ви срещнем с едни от най-интересните владетели в международната история. Някои са водели страните си до нечуван напредък, Златни епохи и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали благосъстоянията и силата си в гонене на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, подли, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на ръководството и отговорността за благоденствието на своите нации.

Съгласно римската политическа традиция, висш държател на могъщата империя трябвало да бъде „ най-хубавият мъж “. Тази идея за „ vir bonum “ съставлява комплицирано комбиниране от воински качества, правдивост, ценене на закона, познаване и уважаване на нормите и морала в обществото, нюх към политиката, грижа за народа и не на последно място – развиване на инфраструктурата на страната. Малцината, които съумяват да покрият високите стандарти, получават признателността на римляните, а името им живее във вечността. Историята помни имената на малко на брой такива мъже – Божественият Юлий, Възвишеният Октавиан, Великият Константин. Но измежду тази плеяда герои има един мъж, чийто прякор – Оптимус – Най-добрият, до тогава е даван само на висшият господ Юпитер. Той покорява и последните кътчета на античния свят, останали отвън рамките на Рим и издига славата на империята до най-големия й боен и политически зенит. Той е Марк Улпий Траян.

Бойна сцена от Колоната на Траян

Марк Улпий Траян е роден на 15 септември 53 година в Италика, провинция Испания. Семейството му – родът на Улпиа произлиза от Централна Италия и по-специално – от провинция Умбрия. Според някои откриватели, родовото име идва от локалната дума за „ вълк “ или „ лисица “. При всяко състояние, възходът на провинциалното благородническо семейство стартира някъде по времето на Октавиан Август. Освен персоналното им благосъстояние, Улипиите откриват основни политически, фамилни и стопански връзки с редица заможни италийски семейства. Клонът на фамилията, от който произлиза Траян, се преселва като римски колонисти в Испания. Именно плод на подобен сватбен съюз е бащата на бъдещия император, който също носи името Марк Улипий Траян. Именно той пръв съчетава двете родови имена – на Улпиите и на Траите, и употребява фамилното си благосъстояние, с цел да се издигне в редиците на римската войска – най-лесният метод за напредък в епохата на Принципата. По време на Първата Римо-юдейска война (66-74 г.) Траян Старши се издига до чин легат (генерал) на Х легион и се бори в Близкия изток под командването на бъдещия император Тит Флавий Веспасиан. Това предопределение се оказва катапулт за кариерата на Стария Траян, който е повдигнат в сан сенатор и затрупан с почести от Веспасиан. За близостта на Траян Старши и Веспасиан приказва много и фактът, че брачната половинка на Траян и майка на бъдещия император, е сестра на брачната половинка на Тит – синът на Веспасиан.

Малко се знае за детството на Траян, като се изключи че годините минават сред родната му Италика и Рим, където момчето израства измежду бурния политически и обществен живот на Вечния град. Вероятно, както всяко друго момче от сенаторското съсловие, Марк Улпий Траян получава образованието си вкъщи, от частни учители. Несъмнено е изучавал философия, история, латински и старогръцки език и евентуално – алгебра и геометрия, най-малко на базово равнище. Успоредно с науките, младите сенаторски синове се образоват във фехтовка, езда и ораторско майсторство. Да следи деликатно политиката в страната е било нужда и отговорност на младия Траян.

Подобно на татко си, той избира да стартира кариерата си като боен. Първите му военни назначения съпътстват бащината му кариера. След като стартира военна подготовка в Испания Бетика, Траян отпътува за Сирия, където служи под командването на Траян Старши. Според свидетелствата на римския историк Плиний Млади, Траян се бори паралелно с бойците в голям брой яростни борби, като скоро доближава до ранга на трибун на своя легион – първа крачка по пътя към военната и политическа кариера в тогавашен Рим. След като се популяризира на изток, Траян е трансфериран в Германия, където е причислен към един от рейнските гранични легиони.
Новата дестинация се оказва още по-динамична и натоварена от Ориента. В Германия Траян още веднъж влиза в низ от местни сражения с варварските племена, постоянно паралелно с бойците си, печелейки популярност, респект и благодарност от своите легионери. Личните му воински качества са несравними и не оставят място за подозрение, че младежът го чака огромно бъдеще. Според свидетелствата на Дион Касий, които към момента не са признати за изцяло достоверни, някъде по това време се разкрива и хомосексуалната ориентировка на Марк Улпий Траян, който предпочитал близостта на мощния пол. Сред вероятните му любовници са посочвани имена на поети, политици и аристократи, включително на неговият братовчед и предстоящ правоприемник Адриан, както и предшественикът на Траян – Нерва. Въпреки това фамилният дълг остава преди всичко и Траян скоро се дами за Помпеа Плотина – римска сенаторска щерка от Испания. Съюзът им без подозрение е брак по сметка, само че двойката се сработва добре, заменяйки пристрастеността с откровено другарство и взаимно почитание. Плотина добавя своя упорит брачен партньор със своето достолепие, такт и непорочие. Според другите извори Плотина е високо образована, почитател на епикурейската философия и настойник на изкуствата и науката. Когато става императрица цели 7 години отхвърля да одобри купата „ августа “, която й се поставя, а едвам през 112 година – 14 години след възкачването на Траян на трона, Помпеа се съгласява да бъдат отсечени монети с нейния облик.

Подсигурен със постоянен брак и натрупал солидна пълководска популярност, Марк Улпий Траян е подготвен да издигне кариерата си на идващото равнище. През 80-те години Траян получава все по-сериозни военни назначения. Командва собствен легион на Рейнския лимес, след което се издига до степен консул, освен това много млад за тази изтъкната позиция. Впоследствие е назначен за шеф на провинциите Германия и Панония. На тази позиция води нова поредност от акции против немските племена, с което славата му на военачалник е дефинитивно циментирана. Освен всичко останало, Траян демонстрира добър политически усет и поддържа император Домициан против опит на част от рейнските войски да повдигнат един от генералите си за нов държател – Антоний Сатурний. Ходът подпечатва мястото на Траян измежду каймака на империята и се трансформира в ключ към високите политически назначения.

След убийството на Домициан през 96 година, на трона се възкачва Нерва – непосредствен другар, а съгласно някои хронисти и ухажор на Траян. Нерва е умел политически състезател, който съумява да оцелее още от времето на Нерон и да преживее на върха на политическия хайлайф в хода на цялата Флавиева династия. След заговорът против Домициан, точно Нерва се оказва избраникът на Сената за нов държател. Опитен политик и манипулатор, Нерва не е боен и не съумява да завоюва любовта на армията – най-важната римска институция. За да укрепи позицията си, политическата лисица се взема решение на дръзновен ход – защото е бездетен, Нерва афишира че осиновява и дефинира за собствен правоприемник Марк Улпий Траян – най-популярният римски военачалник в оня миг. Така през 96 година Траян към този момент е на едно ходило от висшата власт. За да подсигурява стабилната му позиция и придобиването на още популярност, Нерва го връща като шеф в Германия, където Марк доизгражда своята кохорта от правилни политически и военни съдружници.

Нерва умира ненадейно през 98 година, откакто получава инсулт, а по-късно заболява тежко. Веднага след гибелта му Траян е безпроблемно доказан като държател на Рим както от Сената, по този начин и от армията. Бързият преход във властта демонстрира, че решението на Нерва е било далновидно и добре признато от цялото римско общество, което посреща възшествието на 45-годишния император с вяра за динамично и възходящо развиване. Траян бързо демонстрира своя политически такт. Скъсвайки с обичая на Флавиевата династия да издига военни и админи главно от коническото съсловие – богатият недодялан хайлайф, Марк Улпий Траян залага на висшата аристокрация – сенаторите, от чийто редици сортира своите чиновници. По този метод новият държател печели на своя страна Сената и стабилизира империята политически, туширайки огромна част от напрежението, натрупало се през втората половина на I в. сл. Хр. Допълвайки политическите ходове с дарове и благоволение, Траян си разрешава да възвърне част от иззетата благосъстоятелност на политическите дисиденти и опозиционери, с което печели признателността на старите имперски елити.

По отношение на вътрешната си политика Траян изкусно редува подаръците и щедростта към Сената, със концентриране на все по-значителен надзор върху империята. Обвинявайки избрани магистрати в корупция и злонамерено държание, Траян лишава от контрола на Сената част от провинциите, отстъпени им още от Октавиан Август. Същевременно даже отдадени фенове на императора като Плиний Млади, са принудени да признаят, че всичко в империята се води по волята на един единствен човек, който не споделя властта си с никого. За да балансира римските елити, Траян притегля в ръководството редица изтъкнати гръцки интелектуалци и елинистически богаташи от изтока, наследници на старите царски родове и династии. Тази комплицирана мрежа от противопоставящи се една на друга фракции, дава опция на императора да манипулира всяка една от тях и да не позволява силата им да нараства за сметка на неговата лична. Като допълнение към политическата сръчност, Траян си построява облика на религиозен, образцов и кардинален държател, който да служи като модел за подражателство на цялото общество. Именно тази композиция от облици, се сливат в търсеният от римляните „ най-хубав “ мъж.

Освен политическия баланс и подсигуряването на постоянна и обективна среда в империята, Траян остава в историята и като патрон на голям брой строителни достижения и инфраструктурни планове. През цялото му ръководство империята влага в градежите на нови пътища и мостове. Най-впечатляващ си остава Траяновият мост, който прехвърлял река Дунав при днешните Кладово и Турно Северин и чийто остатъци към момента могат да бъдат видени в Румъния и Сърбия. Освен пътната мрежа, императорът покровителства градежите на храмове, замъци, градски площади, триумфални арки, паметни колони, бани и други обществени здания. Към грандиозните планове в ръководството му би трябвало да се добави и възобновяване на плавателния канал сред р. Нил и Червено море, както и построяването на няколко императорски резиденции на разнообразни идилични местоположения в империята.

За да подсигури средства за своите градежи, Траян се впуска в поредност от тежки, само че доходоносни войни, които извеждат Рим до най-голямото му териториално уголемение. Между 101 и 106 година сл. Хр. Траян води две поредни войни с царството на даките в дн. Румъния. Основна цел на Рим са сребърните и златни залежи в Карпатите, както и забележителното благосъстояние, насъбрано от дакийския цар Децебал. Победите напълват хазната на Рим с благородни метали и дават опция на Траян да извърши необятна парична промяна, която редуцира инфлацията и контролира цените в империята, което довежда до доста повишение на виталния стандарт. Веднага след тази победа римските войски завладяват арабското кралство Набатена в дн. Йордания, с което циментират цялостния римски надзор над Близкия изток и поставят ръка върху основните търговски пътища, идващи от Йемен и Индийския океан. През 115 година Траян стартира последната си огромна война, ориентирана против персийското царство Партия. След тежки сражения и изтощителни акции, римляните разгромяват войските на партите и за първи и финален път превземат дн. Ирак, както и цяла Армения, чак до крайбрежията на Каспийско море. Триумфът на изток носи нови благосъстояния и голям авторитет за императора. Както и успехите против даките, триумфите на изток са маркирани с триумфални паради и платени от страната игри и гладиаторски боеве.
По време на последната си акция в Месопотамия, Траян се разболява. Поради влошеното си здраве той е заставен да приключи похода си и да потегли назад към Италия. В последна сметка доближава до градчето Селин в Мала Азия, където е дефинитивно грохнал от подлата болест и умира. Съпругата му Помпеа съумява да опази кончината му в загадка задоволително дълго, че да уреди осиновения от Траян Адриан да бъде разгласен за император и да поеме престола без битки и кръвопролития. Заради големите си заслуги към страната, Траян е обожествен след гибелта си, а прякорът Оптимус, който Сенатът му гласоподава още през 105 година, подпечатва безконечната му популярност. Наследникът му Адриан е заставен да признае, че източните завоевания са несъразмерна случка и да върне отнетите от партите земи. В подмяна на тази по-прагматична политика, Адриан съумява да опази останалите граници на империята непокътнати, да построи поредност от впечатляващи замъци и стени, с която да отбрани своите владения и да утвърди Рим като най-великата страна в тогавашния свят. Разбира се, всички тези триумфи не биха били вероятни без твърдата, решителна и сполучлива политика на неговият предходник – вторият от Петимата положителни императори – Марк Улпий Траян.