Жизненият сценарий е онази психологическа сила, която дърпа човек към

Жизненият сюжет е онази психическа мощ, която дърпа човек към ориста му, и няма значение дали той се съпротивлява или го счита за свободен избор. Родителите ни вкарват в сюжета, само че е значимо да не ненавиждате родителите си.

Защото те вършат всичко, което могат, а и самите те в миналото са били вкарани в този сюжет. Човекът в сюжета губи себе си. Ако е учтив вярно, да вземем за пример като дърво – в случай че не му се пречи – ще пораства отмерено, по този начин и за индивида – в случай че не му се пречи, тогава ще пораства здрав.

Как да излезем от сюжета?

Какво би трябвало да   създадем, с цел да сме? Вижте дребните деца, те са щастливи. Какви са техните отзиви за себе си? Добри. Значи детето има позиция „ Аз “ на плюс. Но по-късно то стартира да пораства, да навлиза в обществото и обществото да навлиза в него. Изначално детето има плюс във връзката си с околните.

След което кръгът на другарство се уголемява, то опознава други хора и при започване на общуването в позицията „ Те ” също има плюс. И най-после, детето работи непрестанно, децата са неуморни и съществени в своите игри, затова в позицията „ Труд “ също е в плюс. Ако човек има всички тези преимущества за цялостен живот, тогава с него всичко ще е наред.

Всъщност щастието няма разновидности, разновидности има нещастието, само че в процеса на образование човек губи едни или други плюсове. Представете си столче, на което всички крайници са на мястото си – „ Аз ” +, „ Вие ” +, „ Те ” + и „ Труд ” + – тогава то е добре приспособено, то е доста устойчиво, може да се наклони напред, настрана, да се облегне обратно.,

А в случай че един от краката му е изпаднал, счупил се е – то заема положение на опора, т.е. заема избрана позиция и се интересува единствено от това по какъв начин да се задържи. Веднага се появяват такива качества като възмущение, то стартира да мисли, че всичко е срещу него и желае да остане същото.

Започва да се образува невротична персона. Признакът на невротичната персона – тя  желае през днешния ден да бъде като през вчерашния ден, а на следващия ден като през днешния ден. Като цяло подобен човек престава да се развива, а цялата човешка същина е в непрекъснат напредък, като дърветата, те порастват от самото начало и човек би трябвало постоянно да пораства и да се развива. В края на краищата човек би трябвало да има дълъг работлив живот, с доста достижения и опит от изминатия път.

Сега дано поговорим за продължителността на нашия живот.

Ние сме доста добре устроени, в действителност сме програмирани за 150 години живот, само че толкоз доста вируси влизат в нас – ментални и физически – че унищожават живота ни.

Тази цифра се получава, в случай че интервалът на съзряване се умножи по 10. Например, вземете котките – те съзряват за една година, живеят 10-12 години, а в случай че се грижим доста добре за тях, то – 15 -20. Хората съзряват 15 години, а може би и повече, тъй че приблизително се получават 150 години.

Но постоянно са ни набивали в главите, че след 50 години завършва интензивният живот и човек просто е на доизживяване. Пожелаваме ви да станете по-мъдри и да можете по натурален метод да удължите живота си, като се грижите за физическото и психическото си здраве. Живейте по този начин, както Бог ви е основал, а не както са ви учили!

Инфо: Litvak.me

„ В търсене на щастието … “

– Здравейте. Тръгвам на странствуване с цел да търся  щастието. Искам да си купя някои неща за пътя. – Добре.  Огледайте се, изберете.  -Кажете  ми, какъв брой тежи там,  онази обич? –…