Какво се намира отвъд границите на нашата Вселена?
Темата за границата на Вселената е доста двусмислена и зависи от това какво тъкмо преглеждаме. Факт е, че няма еднопосочно решение какво тъкмо се схваща под този въпрос.
Ако приказваме за забележимата част на Вселената, то сега актуалните телескопи ни разрешават да погледнем в предишното с отметка от13,75 милиарда години. Толкова време съществува (нашата) Вселената. Пространството й се уголемява от самото начало, тъй че най-отдалеченият й край подхожда на времето, когато е почнал Големият гърмеж.
Последно разпръскване
Последната повърхнина на разпръскване е най-отдалечената област, която учените могат да следят през днешния ден. Именно оттова идват фотоните, зародили след Големия гърмеж на галактическо микровълново фоново (реликтово) излъчване. И отразява момента, в който Вселената стана транспарантна за такова лъчение. Това, което е оттатък тази област, не е обект на проучване на нашите модерни принадлежности, тъй че не можем да забележим тази област. В последна сметка единствено светлината разрешава на астрономите да виждат отдалечени обекти и да учат техните свойства.
Учените могат единствено да гадаят какво се случва в космоса оттатък повърхността на последното разпръскване. За да създадат това, те учат въздействието му върху астрофизични обекти. Теорията Lambda-CDM гласи, че галактиките се отдалечават една от друга с ускоряване. Тоест, колкото по-далеч е галактиката от нас, толкоз по-бързо се отдалечава. Това значи, че в един миг ще спрем да ги виждаме, те ще слязат зад хоризонта. Но това не значи, че те ще изчезнат.
От това можем да заключим, че отвън Вселената лежи пространство, което не можем да забележим заради обстоятелството, че скоростта на светлината има граница.
Ако стартираме да приказваме за Вселената, без значение от частта от нея, която виждаме, учените нормално не са сигурни дали е безкрайна или просто огромна. В този случай кривината на пространство-времето става обект на проучване. Може да се употребява за преценка на формата на Вселената. И в действителност може да бъде безконечен единствено в случай че има плоска форма.
Свръхвселена
Настоящите наблюдения демонстрират, че Вселената е 99,99% плоска. Но даже и да е плоска, тя не е безусловно безкрайна. Вземете да вземем за пример повърхността на такава геометрична фигура, като цилиндър. Той е плосък заради обстоятелството, че успоредните прави не се пресичат върху него, само че цилиндърът е краен. Така че Вселената може да има стеснен размер и да бъде затворена в себе си.
Тъй като в близко бъдеще няма да разберем тъкмо къде са границите на Вселената и какво стои зад тях, тогава има единствено опити да се изясни това благодарение на теории. Една от тях допуска, че някъде надалеч е Свръхвселената – такова безпределно пространство, където нашата Вселена ще се уголемява постоянно.
А тя също по този начин има съседи, същите вселени като нея. Защо не ги виждаме? Защото са доста надалеч и светлината от тях не доближава до нас.
Според друга доктрина отвън нашата Вселена има друга галактика, пространство-времева. Тя има доста измерения и в нея нашата Вселена се уголемява. Не можем да я идентифицираме или забележим, тъй като има „ по-висше “ измерение.
Има още доста такива теории и всички те изясняват единствено съществуването на пространство и време, а не неналичието им. В последна сметка пространство-времето се е появило с появяването на нашата Вселена. Тоест отвън Вселената няма нито скоростта на светлината, нито масата, нито някой от законите на физиката, в това число квантовите, нито самото време и пространство.
4D измерение
Но в случай че си представим, че нашата Вселена е затворена, тогава не можем даже да достигнем нейния борд, камо ли да я разберем. И в случай че прибавим тук теорията за многоизмерността на пространството, тогава тъкмо както двуизмерен човек, нарисуван на лист хартия, няма да се досети, че има трето (триизмерно) измерение, което може да му придаде размер, ние също не можем да си представим или да предположим, че може да има друга (четвърта) смяна.
В този случай истината за Вселената в действителност може да се окаже неразбираема за нас. И тук има забавен резултат. Това е обвързвано с обстоятелството, че същества, които биха могли да живеят в четириизмерното пространство, биха имали безспорна власт над триизмерното.
Идеята, че с изключение на трите познати ни измерения (дължина, широчина и височина), има и спомагателни измерения се появява през 60-те години на предишния век. Не ги виждаме в всекидневието. Този абсурд може да се изясни с обстоятелството, че светът ни наподобява единствено тримерен.
Цилиндър и геврек за дребното дребосъче
Ако си представим мравка, тичаща към цилиндъра във всички направления, тогава светът за нея ще бъде двуизмерен. Но в случай че диаметърът се понижи, мравката ще би трябвало да тича единствено по цилиндъра. Тогава светът ще стане едноизмерен за нея. Тоест, спомагателните измерения не са забележими за нас, защото са доста дребни. Това е един от вероятните сюжети за изложение на ненаблюдаемостта на спомагателните измерения.
Можете също по този начин да си припомните опита с лист хартия и малко дребосъче, нарисувано върху него. Ако навием лист хартия в цилиндър, се оказва, че сме създали двуизмерно пространство за нашия дребен човек в едно от неговите две измерения безпределно, само че той към момента може да познае, че неговият свят е основан от индивида, в случай че открие ръба на листа.
А в случай че сгънете същия лист под формата на геврек(тороид), тогава двуизмерната форма на живот в никакъв случай няма да познае съществуването на освен това, само че в това време нашата власт над двуизмерното пространство ще бъде безграничен, доколкото можем да го създадем. Сега си представете, че сме тези хора, нарисувани на хартия, за хипотетични същества, които биха могли да живеят в четириизмерно пространство. Малко неприятно, нали?
Sfera-Pro
