Изкуственият интелект (AI) може да съкрати“ около 300 млн. души

Изкуственият разсъдък (AI) може да „ редуцира “ към 300 млн. души от работа. Това сочи прочуване на една от най-големите банки в света – Goldman Sachs, написа BBC.    Анализаторите на банката са изследвали няколко платформи за изкуствен интелект, в това число и ChatGPT. Изводът е, че тези нови принадлежности могат да провокират „ съществени земетресения “ на пазара на труда.    Според изследването към една четвърт от длъжностите, изпълнявани сега от хора в Европа и Съединени американски щати, могат да бъдат поети от AI. Близо 2/3 от работните места ще бъдат автоматизирани в някаква степен. И въпреки че се чака доста хора да изгубят работата си, прогнозата е, че в дълготраен проект потреблението на изкуствен интелект може да усили световния БВП с към 7%.    На фона на предстоящите разтърсвания държавните управления са изправени пред сложна задача. Те би трябвало да предизвикват вложението в такива технологии поради положителните вероятности, само че не трябва да го вършат за сметка на обществено напрежение.    „ Ние желаеме да сме сигурни, че въвеждане на AI няма да навреди на заетостта, а ще улесни работата на хората вместо да им я отнеме “, съобщи английският министър на нововъведенията Мишел Донелан.      В същото време изследването демонстрира, че изкуственият разсъдък ще повлияе съществено на доста браншове. Смята се, че към 44% от дейностите в администрацията и 46% от тези в юридическите специалности ще могат да се извършват с негова помощ. В други браншове въздействието му би било по-малко – да вземем за пример едвам 6% от дейностите в строителството подлежат на автоматизация.    И въпреки че не е напълно несъмнено какъв брой хора ще бъдат заместени от изкуствен интелект, ясно е, че въвеждането му ще докара до по-ниско възнаграждение и по-голяма конкуренция. В медиите да вземем за пример AI би имал голямо въздействие при събирането и представянето на информация, активност, която сега се прави от публицисти. Подобни промени към този момент са се случвали в предишното – с въвеждането на GPS-а да вземем за пример. Изведнъж цената на един водач на трудовия пазар внезапно спада, а оттова – и заплатата му.       Автоматизацията на специалностите също не е ново събитие. Въпреки че доста хора може би не ѝ обръщат чак такова внимание, статистиката сочи, че през днешния ден към 60% от работещите заемат длъжности, които не са съществували през 1940 година Данните демонстрират и следната притеснителна наклонност – през последните 40 години софтуерните прелюдия трансформират пазара на труда доста по-бързо, в сравнение с той е кадърен да реагира със основаване на нови работни места.      Ако AI повлияе на трудовия пазар като досегашните техонологични нововъведения, сигурно ще се стигне до редуциране на работни места. Но това е прогноза в кратковременен проект. По-далечното бъдеще е мъчно за предсказание, тъй като не се знае по какъв начин тъкмо компании и предприятия ще вкарат технологията и до каква степен ще се развие тя. Досегашният опит демонстрира, че автоматизацията постоянно е водела до съкращения, само че не и до трудов апокалипсис.