Най-младият войник от Втората световна война
Историите за децата, който вземат участие във война, постоянно са трагични – Втората международна, да вземем за пример, съгласно разнообразни оценки, лишава живота на към 13 милиона малчугани като някои от тях са измъчвани в концентрационни лагери, някои не могат да преживеят ужасите, а други са принудени да вземат участие във военни дейности.
Документи за раждането на Сергей Алешков не са непокътнати, само че се допуска, че е роден през 1934 или 1936 година в горското село Грин в Калужска област. След експлоадирането на Втората международна война („ Великата отечествена война “ в СССР) това село става база на Съпротивата, където да разполагане на партизани. През лятото на 1942 година обаче немските войски ненадейно идват в Грин и стартират да избиват партизаните като те са за съучастието си, както и селяните.
10-годишният по-голям брат на Сергей, на име Петя, е обесен, а майка му е убита, до момента в който се пробва да го отбрани. Благодарение на комшия, Сергей съумява да избяга през прозорец и се скрива в гората. Там той се скита до август 1942 година, когато по време на боевете в посока Козелски руските разузнавачи го намират.
По това време Сергей е физически и психически отпаднал, а тялото му е цялостно със струпеи от ухапвания от инсекти. Колко време е прекарал в гората, той не може да каже. Разузнавачите го покриват с конско одеяло и го завеждат до щабната землянка.
Много бойци, виждайки положението на момчето, са шокирани. Майор Воробиев си спомня първата си среща с осиновения си наследник: „ В землянката всички бяха вцепенени. Исках да се втурна към линията на окопите и да хвана за гърлото на първия нацист. “
След като разпитват Сергей, бойците съумяват да схванат името на момчето, само че когато го питат за майка му, то избухва в сълзи и дълго време не можа да бъде успокоено. Полковникът взема решение да го остави като възпитаник в 142-ри пехотен гвардейски полк на 47-ма гвардейска стрелкова дивизия. На Сергей е оказана здравна помощ и даже му е ушита подобаваща военна униформа.
Майор Михаил Воробиев, който няма лично семейство, се грижи за момчето и скоро публично го осиновява. Той не желае да изпраща Сергей в сиропиталище и взема решение, че нищо няма да му се случи, в случай че остане в полка. В диалог с новия си татко момчето споделя, че би желало да види здравната сестра Нина Бедова в ролята на майка си. Майорът обмисля това и скоро се дами за Нина. Според главната версия на историята те стават публично семейство след борбата при Сталинград.
Серьожа се счита за асистент на майора. Всяка заран той отива в щаба и декларира своята подготвеност да извърши новите си задания, само че не взел участие в бойни дейности – грижите на Сергей включват снабдяване на известия, вестници и писма, а по време на борби той предлага на бойците вода, патрони и гранати.
Веднъж, до момента в който разнася вестника, Сергей вижда подозрителни хора в куп сено и оповестява за тях на командира на артилерията. Оказва се, че те са наблюдаващи на немската артилерия, които се крият в купа сено с уоки-токи. Наблюдателите са обезвредени, а Сергей получава признателност от командването.
По-късно, по време на немски обстрел, землянката на командира на полка е разрушена. Никой с изключение на Сергей не вижда, че майор Воробиев е под руините. Уплашен, дребният се пробва да реалокира руините, само че несполучливо, след което тича за помощ – единствено заради това командирът е избавен. В резултат на това най-младият боец във войната получава първия си орден „ За боевые заслуги “, а маршал Чуйков му дава револвер, най-вероятно Walther P38.
Скоро 142-ри полк взе участие в борбите при Сталинград. На 18 ноември 1942 година Серьожа, дружно с бойци от една рота, попада под минометен обстрел, от който е ранен в крайници от шрапнел. Изпратен е в болница, а след лекуването се връща в полка си.
Скоро по-късно целият район е освободен от немските войски и оживелите от село Грин описват по какъв начин Сергей в действителност остава сираче: Освен че майка му и 10-годишният му брат са убити поради връзките си с партизаните, татко му умира преди войната, а по-големите му братя Иван и Андрей отиват на фронта.
Осиновителката на Сергей, Нина Бедова, забременява и напуща полка. Няколко месеца след раждането обаче тя се връща на фронта и дружно със брачна половинка си, който в този момент е полковник, вижда успеха в Берлин. След демобилизацията и двамата се откриват в град Челябинск и се връщат към мирния живот.
През 1945 година Сергей Алешков е награден с орден „ За победа над Германия “. По молба на маршал Василий Чуйков той отива да учи в Тулското суворовско военно учебно заведение. През 1954 година приключва и става студент в Харковския юридически институт.
След като завършва образованието си, връща се в Челябинска област и служи в районните отдели на прокуратурата, преди да стане юрист в Челябинския цех за плексиглас.
Сергей се дами и отглежда две деца, щерка и наследник, и даже доживява да види раждането на внуците си. В чест на 40-годишнината от успеха през 1985 година е награден с „ Орден на Отечествената война първа степен “.
Сергей Алешков почива на автобусна спирка през 1990 година Военното детство оставя отпечатък върху здравето му.
