Фердинанд е бил подготвян за крал на Франция, но става

Фердинанд е бил подготвян за крал на Франция, само че става княз на България. Това сподели историкът проф. Вера Бонева в предаването " Денят на фокус " на Радио " Фокус " .

След абдикирането на княз Александър І през август 1886 година България изпада в политическа рецесия, защото остава без основната фигура в своята държавна конструкция. Третото Велико национално заседание има главната задача да избере български княз.

" Но претенденти за княз на новосъединеното княжество, което е с доста разтърсено интернационално състояние и изгубено застъпничество от страна на Русия, няма. Народното събрание съумява да намери един претендент – сина на датския крал, принц Валдемар Датски. Той е желал да одобри поканата, само че татко му не му позволява. Третото Велико национално заседание избира една тричленна комисия, в която е и доктор Константин Стоилов, и в продължение на месеци тя реализира срещи и търси претенденти. Фердинанд Сакскобургготски влиза в късия лист, само че има индикации, че той няма да бъде приет от Русия. Русия предлага грузинския княз Николай Мингрели, само че България отхвърля да го одобри. В последна сметка през юни 1887 година Фердинанд е определен. Решаваща роля тук изиграва майка му княгиня Клементина, която се явява " сивият кардинал " в нашия замък ", описа проф. Бонева.

В продължение на 10 години княз Фердинанд остава незачитан от Великите сили.

" Ползвайки своите персонални дворцови контакти, които има по родова линия, той реализира неофициални срещи и последователно съумява да отстрани изолацията на България. Заедно с нашите държавни управления той съумява да обезпечи суверенно развиване на страната след 1896 година Актът от 22 септември 1908 година е резултат от обстоятелството, че България към този момент е фактор в балканската политика, със самостойно държание, с търговски контракти и със устойчиво дипломатическо посланичество. Тук князът и цар след 22 септември има в действителност основна роля, защото той е доста, доста ловък посланик ", акцентира проф. Бонева.

Фердинанд е най-дълго управлявалият държател на Третото българско царство.

" Той идва тук доста мъчно, незачитан, и си отива още веднъж под въздействие на Великите сили, които в края на Първата международна война слагат като първо изискване за подписване на мир с България неговата абдикация. Той абдикира при започване на октомври 1918 година и се прибира в фамилното си имение в Кобург, където живее още 30 години и надживява и двамата си сина ", описа историкът.

Фердинанд е считан за спорна персона, защото е част от основни събития, които довеждат България до интернационална изолираност и до двете национални произшествия. " Основната негова неточност е поделена с ген. Михаил Савов – на 16 юни 1913 година те заповядват да стартира българската офанзива против съдружниците гърци и сърби и по този начин слагат началото на Междусъюзническата война. В този основен миг на владетеля и на генерала им липсва това извънредно качество, търпението, което се оказва съдбовно “, разяснява проф. Вера Бонева.

По време на целия интервал на своето изгнаничество Фердинанд неколкократно изявява предпочитание, в това число и публично заявено, да пристигна в България като посетител, само че по този начин и не получава позволение за това. Той назовава България своя втора татковина.

Фердинанд е заровен в фамилната гробница в Кобург. След 1989 година има няколко опита за връщане на тленните му остатъци в България. " Но тези опити изискват и политическа воля на нашите ръководещи, и на семейството, към която принадлежи българският държател ", сподели още проф. Бонева.

Тленните остатъци на Фердинанд ще бъдат върнати в София на 29 май с боен аероплан и ще бъдат положени в парк " Врана “.