Уроци по история и фотография с Барбара Клем
Името на Барбара Клем може да ви е непознато, само че към този момент сте виждали фотографията ѝ, в това число под формата на графити, картички, магнити и плакати. Тя е авторка на известната фотография на " братската целувка " сред водачите на Съюз на съветските социалистически републики Леонид Брежнев и на Германска демократична република Ерих Хонекер, снимана в Източен Берлин през 1979 година
Това в действителност е доста дребна част от работата на Барбара Клем, чиято ретроспективна галерия " Светлина и мрачевина " е подредена в Софийската градска художествена изложба, проведена взаимно с " Гьоте-институт " и Института за външни връзки (ifa) в Германия.
Демонстрация, Франкфурт на Майн, 1975 Източник: © Barbara Klemm, Institut für Auslandsbeziehungen e. V.
Изложбата сплотява няколко десетилетия събития, които Клем отразява като фотожурналист, постоянно от премерена отдалеченост, с акуратност и без търсене на сензация: протестните екодвижения в Западна Германия през 70-те години, всекидневието в Източна и Западна Германия, както и мигрантските общности, разрастващи се субкултури, многочислени политически събития, конференции и конгреси , посредством които усещаме напрежението във въздуха по време на студената война. Тодор Живков прави епизодична поява в фотосите на Клем: той участва в кадър от 1989 година, по време на лидерска среща в Източен Берлин по случай 40-годишнината от основаването на Германска демократична република. Всички на фотографията наподобяват некомфортно, сякаш знаят, че измененията предстоят.
Освен политически и публични събития пред обектива на Барбара Клем попадат и Анди Уорхол, Алфред Хичкок, Йозеф Бойс, Клаудия Шифър, Карл Лагерфелд . Културните феномени не остават обратно във вниманието ѝ.
Падането на Берлинската стена, 10 ноември 1989 Източник: © Barbara Klemm, Institut für Auslandsbeziehungen e. V. Реклама
Клем е родена в Мюнстер през 1939 година, едно от шестте деца в фамилията на художник (Фриц Клем), безпаричен през по огромната част от живота си и високо оценен от критици и колекционери след гибелта му. През 1959 година Барбара стартира да работи за водещото издание на Франкфурт, вестника " Франкфуртер алгемайне цайтунг ", и остава там над четири десетилетия.
Йозеф Бойс, Берлин, 1982 Източник: © Barbara Klemm, Institut für Auslandsbeziehungen e. V.
Дълги години се труди най-вече във фотолабораторията на изданието, а през 1970 година става постоянна част от редакцията. Винаги снима в черно-бяло, а " Франкфуртер алгемайне цайтунг " е от последните вестници, които странят от цвета във образното си наличие даже и след 90-те години. От 2004 година тя работи на свободна процедура.
Анди Уорхол, Франкфурт на Майн, 1981 Източник: © Barbara Klemm, Institut für Auslandsbeziehungen e. V.
Въпреки интереса към изложбата 83-годишната Клем не е в София. Какво прави тя в този момент, близо 20 години след отдръпването си от фотожурналистиката? Отсъствието ѝ в действителност значи, че тя може да си разреши да е изцяло отдадена на работата си вкъщи във Франкфурт.
" Тя към момента снима, извънредно деен човек е и всеки ден работи в ателието: единствените копия на фотосите ѝ са тези, които демонстрира сама. В този развой тя не позволява интервенция. Със сигурност в никакъв случай не би разрешила цифрова репродукция за да продава повече - пазарът като цяло не я интересува ", споделя Матиас Флюге, куратор на изложбата дружно с Урсула Целер. Сега Барбара прави най-вече пейзажи, портрети и като цяло много разнообразни фотоси от времето ѝ в медиите. Гледа към класическото и е много добра в това. "
Реклама
За разлика от Клем, Флюге е роден на Изток, в Дрезден, където до 2012 е шеф на университета по изкуства в града. Подреждането на тези над 120 фотоси, които не са създавани с концепцията да бъдат част от изложения, се оказало известно предизвикателство в подбора. " Но тази селекция е най-много нейна: тя е доста придирчив човек и в изложбата виждате това, което самата тя най доста харесва от направеното през годините. "
Клаудия Шифър, Карл Лагерфелд, Музей на модерното изкуство, Франкфурт на Майн, 1994 Източник: © Barbara Klemm, Institut für Auslandsbeziehungen e. V.
Кураторът изрича известно страдание, че изложбата демонстрира единствено работата ѝ в Германия: серия със събитията, което е отразявала като сътрудник, би съставила една напълно обособена история. " Барбара постоянно е била доста любопитна към другите култури. Тя беше от първите, които се концентрираха върху живота и проблемите на турското малцинство, демонстрираха, че и то е част от немското общество . " В изложбата са включени фотоси на турското население в разнообразни градове в Германия, в това число и образуването на берлинския квартал " Кройцберг " като притегателно място за прииждащите служащи.
Флюге е от поколението на Клем и вижда работата ѝ като основна за събитията в Източна и Западна Германия , както и обединяването след рухването на Берлинската стена. " Тя се постановяваше като име последователно, работата ѝ стана изключително забележима през 70-те. " Често Клем съумява да снима там, където други фотожурналисти не са допускани: поради дребния си растеж и това че постоянно фотография с компактна " Лайка " вместо с професионална камера с дълъг обектив, тя постоянно остава комфортно незабелязвана. Както и подценявана в специалността, тогава формирана съвсем напълно от мъже фотографи: " Професионализмът ми постоянно е бил подценяван и аз намирам това за отлично, тъй като тогава може да работиш доста по-добре. "
Флюге отличава още едно качество на Клем: " Тя умее да краде светлина в сложни обстановки. "
Това в действителност е доста дребна част от работата на Барбара Клем, чиято ретроспективна галерия " Светлина и мрачевина " е подредена в Софийската градска художествена изложба, проведена взаимно с " Гьоте-институт " и Института за външни връзки (ifa) в Германия.
Демонстрация, Франкфурт на Майн, 1975 Източник: © Barbara Klemm, Institut für Auslandsbeziehungen e. V.
Изложбата сплотява няколко десетилетия събития, които Клем отразява като фотожурналист, постоянно от премерена отдалеченост, с акуратност и без търсене на сензация: протестните екодвижения в Западна Германия през 70-те години, всекидневието в Източна и Западна Германия, както и мигрантските общности, разрастващи се субкултури, многочислени политически събития, конференции и конгреси , посредством които усещаме напрежението във въздуха по време на студената война. Тодор Живков прави епизодична поява в фотосите на Клем: той участва в кадър от 1989 година, по време на лидерска среща в Източен Берлин по случай 40-годишнината от основаването на Германска демократична република. Всички на фотографията наподобяват некомфортно, сякаш знаят, че измененията предстоят.
Освен политически и публични събития пред обектива на Барбара Клем попадат и Анди Уорхол, Алфред Хичкок, Йозеф Бойс, Клаудия Шифър, Карл Лагерфелд . Културните феномени не остават обратно във вниманието ѝ.
Падането на Берлинската стена, 10 ноември 1989 Източник: © Barbara Klemm, Institut für Auslandsbeziehungen e. V. Реклама
Клем е родена в Мюнстер през 1939 година, едно от шестте деца в фамилията на художник (Фриц Клем), безпаричен през по огромната част от живота си и високо оценен от критици и колекционери след гибелта му. През 1959 година Барбара стартира да работи за водещото издание на Франкфурт, вестника " Франкфуртер алгемайне цайтунг ", и остава там над четири десетилетия.
Йозеф Бойс, Берлин, 1982 Източник: © Barbara Klemm, Institut für Auslandsbeziehungen e. V.
Дълги години се труди най-вече във фотолабораторията на изданието, а през 1970 година става постоянна част от редакцията. Винаги снима в черно-бяло, а " Франкфуртер алгемайне цайтунг " е от последните вестници, които странят от цвета във образното си наличие даже и след 90-те години. От 2004 година тя работи на свободна процедура.
Анди Уорхол, Франкфурт на Майн, 1981 Източник: © Barbara Klemm, Institut für Auslandsbeziehungen e. V.
Въпреки интереса към изложбата 83-годишната Клем не е в София. Какво прави тя в този момент, близо 20 години след отдръпването си от фотожурналистиката? Отсъствието ѝ в действителност значи, че тя може да си разреши да е изцяло отдадена на работата си вкъщи във Франкфурт.
" Тя към момента снима, извънредно деен човек е и всеки ден работи в ателието: единствените копия на фотосите ѝ са тези, които демонстрира сама. В този развой тя не позволява интервенция. Със сигурност в никакъв случай не би разрешила цифрова репродукция за да продава повече - пазарът като цяло не я интересува ", споделя Матиас Флюге, куратор на изложбата дружно с Урсула Целер. Сега Барбара прави най-вече пейзажи, портрети и като цяло много разнообразни фотоси от времето ѝ в медиите. Гледа към класическото и е много добра в това. "
Реклама
За разлика от Клем, Флюге е роден на Изток, в Дрезден, където до 2012 е шеф на университета по изкуства в града. Подреждането на тези над 120 фотоси, които не са създавани с концепцията да бъдат част от изложения, се оказало известно предизвикателство в подбора. " Но тази селекция е най-много нейна: тя е доста придирчив човек и в изложбата виждате това, което самата тя най доста харесва от направеното през годините. "
Клаудия Шифър, Карл Лагерфелд, Музей на модерното изкуство, Франкфурт на Майн, 1994 Източник: © Barbara Klemm, Institut für Auslandsbeziehungen e. V.
Кураторът изрича известно страдание, че изложбата демонстрира единствено работата ѝ в Германия: серия със събитията, което е отразявала като сътрудник, би съставила една напълно обособена история. " Барбара постоянно е била доста любопитна към другите култури. Тя беше от първите, които се концентрираха върху живота и проблемите на турското малцинство, демонстрираха, че и то е част от немското общество . " В изложбата са включени фотоси на турското население в разнообразни градове в Германия, в това число и образуването на берлинския квартал " Кройцберг " като притегателно място за прииждащите служащи.
Флюге е от поколението на Клем и вижда работата ѝ като основна за събитията в Източна и Западна Германия , както и обединяването след рухването на Берлинската стена. " Тя се постановяваше като име последователно, работата ѝ стана изключително забележима през 70-те. " Често Клем съумява да снима там, където други фотожурналисти не са допускани: поради дребния си растеж и това че постоянно фотография с компактна " Лайка " вместо с професионална камера с дълъг обектив, тя постоянно остава комфортно незабелязвана. Както и подценявана в специалността, тогава формирана съвсем напълно от мъже фотографи: " Професионализмът ми постоянно е бил подценяван и аз намирам това за отлично, тъй като тогава може да работиш доста по-добре. "
Флюге отличава още едно качество на Клем: " Тя умее да краде светлина в сложни обстановки. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ