Предишната му книга Съвременната Герника с разтърсващи визи от днешния

Предишната му книга „ Съвременната Герника ” с разтърсващи визи от днешния ден, в който Каин не се завърнал, а просто в никакъв случай не го е напускал, към този момент е преведена и се приготвя за щемпел в влиятелното френско издателство „ Мишел дьо Мол ”, което в последно време разгласява както цялостното творчество на Кирил Кадийски на френски, британски и български в два тома, по този начин и анкетата на Светлозар Жеков с поета.

 

Само преди месец и издателство „ Аден ” посвети на нашия стихотворец годишния си сборник „ Lettres ” (Писмена), в който поети, литературни критици, професори и издатели от разнообразни страни на повече от 450 страници споделят своите визии за творчеството му. В чужбина Кадийски от дълго време е оценен по достолепие. „... И това е повече от произведение, това е шедьовър ” твърди във връзка на двутомника Пиер Брюнел, почетен професор на Сорбоната и член на Френската академия.

 

А Тиери дьо ла Кроа, един от издателите на Кадийски, написа: „ Висшето отличие на Нобеловата премия би възнаградило освен един мощен български поетически глас, само че и глас, чието ехтене оживява и оттатък границите “. В това отношение не по-малко безапелационни са и други интелектуалци като Брюно Роа и Ерик Ноло.

 

У нас Кирил Кадийски се радва на вниманието и приятелското отношение на множеството от одобрените и стойностни писатели и на необятен кръг фенове на сериозната лирика. Поетът Цанко Лалев е дал израз на всичко това: „ Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са измежду нас и теглят колесницата на словото ”...

 

Предлагаме на нашите читатели две от последните произведения на поета.

 

 

ВСЕКИДНЕВЕН ВЕЛИКДЕН

 

 

Тополите на хълма – все така единствено три са –

стърчат облени със зелена кръв – най-святите на тоя свят

разпятия; свят, който нито бил е, нито в миналото ще бъде свят...

Следобедният трен по билото на хълма се задава и алената мотриса

 

пълзи като съсирек към сърцето изтощено

на гаснещия ден... Но има и по-страшно от това!

И на сърцето – твоето сърце, уви! – не му се постоянно ще, само че

все по-унило бие и не стопира, мъкне отново скъпия товар,

 

наименуван кръст! Петелът към този момент и за теб в зори

пропя. И изкърви премазаното рамо

на билото... Но ти върви! Поетът всичко може:

 

да спре за момент, да падне отново... На колене даже!

Но единствено като теб, само че единствено

под кръста към Голготата си, Боже!

 

 

 

ГРОБЪТ НА НЕЗНАЙНИЯ ПОЕТ

 

На Методи Джонев,

когато всичко в близост е коленичило...

 

Страната на убитите поети –

България! Каква велика чест! Какъв

забележителен дял... Но ти, белким по тоя път от дълго време не пое ти?

Да те убият, без да са пролели капка твоя кръв!

 

Уви, вълкът от дълго време чака с печален писък!

И самодивите... Венчаният за Свободата –

само рождена дата

жертван е да има той!

 

Нима умира всеки същински стихотворец?

И кой е през днешния ден следващият? И кой подред?

И чий е този смут? Мой ли? Твой? На някого ли? Ничий ли?

 

Увиснал на въже? Набит на прът?... О, не!

Не, през днешния ден поетите не са даже на колене –

те просто са безропотно коленичили!