Изборите в България: 30 години контролиран вот и приватизация на държавното управление
Промените в края на 80-те години на предишния век пристигнаха с очаквания за народна власт, права на индивида и правова страна. 36 години по-късно настъпи всеобщо отрезвяване. 81.2% от интервюираните не одобряват, че живеят в изискванията на народна власт. Над 60% от интервюираните не одобряват, че живеят в пазарна стопанска система. Доверието към институциите и политическите партии неикога нее било толкоз ниско. Одобрението към Парламента през декември 2025г. „ се извисява до “ цели 5%, към държавното управление „ Желязков “ – до 17%, на съда – до 14%. Избирателната интензивност на парламентарните избори твърдо бележи наклонност на спад. За никого към този момент не са изненади данни от порядъка на 30-35 % от имащите право на глас. И над 2 млн българи избраха емиграцията.
От началото на демократичния преход през 1989 година България е провела 17 парламентарни избора. Всички те на хартия са свободни и почтени, и осъществят правото на българските жители на всеобщо, равно и директно, с скрито гласоподаване.
На пръв взор, демонстрация на функционираща народна власт. В реалност обаче честотата на изборите, ниската изборна интензивност и хроничните нарушавания на Конституцията и изборното законодателство обрисуват дълбока рецесия на свободата на гласоподаване и на процедура ни лишават от националния суверенитет.
Конституцията и действителността на изборите: разривът
Чл. 1, алинея 2 от Конституцията гласи: „ Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се реализира от него директно и посредством органите, планувани в тази Конституция. “
Ал. 3 прибавя: „ Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или обособена персона не може да си присвоява реализирането на националния суверенитет. “
На процедура обаче следеният избор, пазаруването на гласове и корпоративният напън от страна на стопански групи, локални мрежи и партийни апарати, а постоянно и от външни центрове на въздействие, трансформират свободата на избор във нереалност. Когато вотът не е свободен, народът не упражнява властта си. Суверенът е зависещ от сътрудници на въздействие.
Тревожни девиации
Парламентарните избори в България от дълго време са под интернационален надзор. От 1990 година насам в България са извършени над 15 задачи за интернационално наблюдаване от ОССЕ/ODIHR, ПАСЕ и Европейския парламент. Това е извънредно дълъг интервал на мониторинг за страна – член на Европейски Съюз. Международното наблюдаване не е толкоз инструмент за наблюдаване, що се касае за външно въздействие върху изборния развой. Налице са нередки случаи на влияние върху изборната администрация и органите на реда по време на избори. Борбата за доверието на гласоподавателите и сменена с принадлежности за неговото насилване. Фактът, че изборите в България се нуждаят от външно налбюдение към този момент три десетилетия самичък по себе си е самопризнание за съществени проблеми в изборната процедура.
Ниска изборна интензивност: отвод от присъединяване в реплика.
Избирателната интензивност, надхвърляща 80% при започване на 90-те години, през днешния ден трайно се движи към 35–40%. Това не е незаинтересованост, а съзнателен отвод от присъединяване в развой, който огромна част от обществото възприема като авансово килнат. Когато забележителна част от жителите не гласоподават, правото се упражнява от малцинство, а тежестта на следените гласове нараства непропорционално. Така алинея 2 на член 1 на Конституцията се изпразва от наличие, а алинея 3 се нарушава редовно.
Контролираният избор – непосредствено посягане против суверенитета
Купеният избор
Купуването на гласове не е просто престъпно действие – то е директна търговия с национален суверенитет. Когато гласът се продава, властта не произтича от свободната воля на жителя, а от платежоспособността на уредника. Слабите наказания и редките ефикасни присъди трансформират това закононарушение в стопански преференциален инструмент за преодоляване на представителната власт.
Всеобщо знае се, че пазаруването на гласове е най-добре документираното и най-слабо глобеното закононарушение в българска изборна процедура. Вотът на гласоподавателя се купува с пари, храна, ваучери, материал за отопление, «услуги» от добре проведени и известни на Полицията незаконни мрежи. Схемите са устойчиви, локално известни и постоянно толерирани посредством безучастие от страна на институциите. Борбата посредством подаване на сигнали е авансово обречена. Рядко се повдигат обвинявания, а още по-рядко се издават присъди. За 2022 година са издадени единствено 3 ефикасни присъди. Това е трансформирало пазаруването на гласове в нискорискова инвестиция с висок политически дял.
Корпоративният избор
Корпоративният напън е още по-сериозен проблем. Той официално не наподобява като закононарушение, само че всъщност:
● подменя свободната воля;
● трансформира работното място в инструмент за политически контрол;
● основава подвластен избор, който не принадлежи на гласоподавателя.
Това де-факто е отнемане от свободата на гласоподаване посредством икономическа насила в директно несъгласие с член 1, алинея 3 от Конституцията. Всъщност, подаването на глас се прави авансово, с отсрочено заплащане. То е извънредно необятно публикувано в дребни и междинни обитаеми места, където намирането на работно място е главен проблем.
Преброяването и администрацията – последният филтър на свободата на гласоподаване
Дори когато жителят гласоподава свободно, отчитанвето на неговият избор минава през подозрителен развой на броене, сформиране на протоколи и решения на изборни комисии. Сгрешените протоколи, натискът върху СИК и неналичието на действителна бистрота трансформират административния развой в място за вторична замяна на волята на гласоподавателя. Свободата на гласоподаване се размива освен пред урните, само че и след тях.
Машинното гласоподаване: техническият спор прикрива конституционния проблем
Дебатът за машините отклони вниманието от същинския въпрос: дали страната подсигурява свободно и равнопоставено практикуване на свободата на гласоподаване. Без доверие в институциите нито хартията, нито машината могат да спасят изборния развой.
При такива благоприятни условия за манипулиране на вота, нито едно от четирите законови характерности на изборното право (всеобщо, равно и директно с скрито гласуване) няма късмет да бъде осъществено. Тази очевадна картина обаче десетилетия наред остава невидима за контролните органи и интернационалните задачи за наблюдаване.
Причини за устойчивостта на пороците в изборната процедура.
Основна причина е липса на същинско и достоверно предпочитание за решение на проблемите на изборната регулация от страна на партиите от ръководещото болшинство в законодателния орган. Консултациите с папраментарно-представените партии при Президента, извършени след оставката на държавното управление Желязков, е най-прясното доказателство за това.
Стремежът на тези партии е опазване на партийния монопол върху изборите скрито зад угриженост за тезата за осъществяване на почтени и свободни избори. Единствено, дребните партии, до момента в който са в съпротива, се пробват да оспорят изборните операция, само че са наказани на крах.
Традиционните парламентарни партии, участващи в изборите след 1989 година, нормално слагат в центъра на своите цели:
● реализиране на болшинство в Народното събрание;
● надзор върху държавната администрация и бюджета;
● подсилване на партийните структури и клиентелистки мрежи.
Тези цели постоянно се пресичат с официални изборни процедури, само че не водят до действително партийния интерес и следения избор значи, че свободата на гласоподаване е мимикрия на на същинските цели на ръководещите патии.
Национално придвижване „ Народен суверенитет “ има друго схващане за задачите на едни парламентарни избори:
● непосредствено овластяване на обществото посредством присъединяване и информираност;
● гарантиране на свободен, неподвластен на пазаруване и напън вот;
● използване на член 1, алинея 2 от Конституцията в практиката на изборите, тъй че властта фактически да произтича от народа, а не от партийни или корпоративни централи.
Ние слагаме акцентът върху овластяването на Суверена, а не на политическите партии.
В сериозен разбор, до момента в който обичайните партии се концентрират върху властта и политическата позиция, Национално придвижване „ Народен суверенитет “ се стреми към възобновяване на същността на демокрацията: същинско практикуване на националната власт.
Заключение: когато суверенитетът е фиктивен, демокрацията е реплика
Изборите не са единствено процедура. Те са механизмът, посредством който народът упражнява висшата си власт. Когато вотът е платен, следен или обезсмислен от безотговорност, се нарушава самата основа на конституционния ред, а не просто изборното законодателство. Докато член 1, алинея 2 и алинея 3 от Конституцията остават годни единствено на хартия, България ще има избори, само че няма да има пълностоен национален суверенитет. Сравнението сред обичайните партии и Национално придвижване „ Народен суверенитет “ демонстрира, че същинското овластяване на жителите изисква политическа воля за отбрана на свободния избор и институционална бистрота, а не просто присъединяване във официални избори.
На 19.12.2025г. Национално придвижване Народен суверенитет, в съдействие с Дойран-25 и Асоциацията на разузнавачите в България, организира кръгла маса ИЗБОРИ И НАРОДЕН СУВЕРЕНИТЕТ. В нея взеха присъединяване част от най-хубавите специалисти по изборно право, измежду които някогашни министри, членове на Конституционния съд, зам.председатели на ЦИК, съдии, юристи, дипломати, цивилен сдружения, участници в задачи за интернационално наблюдаване на избори, научни служащи от Българска академия на науките и други научни институти,
Бе изработен сериозен експертен разбор на изборното законодателство и процедура. Участниците излязоха с съответни заключения и оферти за рационализиране на изборното и наказателно законодателство. Бе взето решение аналитичната работа да продължи. Ще бъдат готови оферти, които да бъдат разисквани на Националната кръгла маса по въпросите за институционализиране на националния суверенитет. Участниците се оповестиха за възобновяване на законността на изборите посредством използване на правилото на националния суверенитет. Той е гаранция, че досегашната формула на властта, при която народът мълчи, а ръководещите партии си поделят безпринципно властовия запас няма да бъде въпроизведена на идните парламентарни избори.
Заключителният документ от кръглата маса е удостоверение за нашите цели и планове.
ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН ДОКУМЕНТ
Днес, 19.12.2025г., в постройката на Националната библиотека Кирил и Методий, в София, се организира кръгла маса на тематика ИЗБОРИ И НАРОДЕН СУВЕРЕНИТЕТ. Събитието бе проведено от Национално придвижване Народен суверенитет в развой на регистрация, в съдействие с съдружие ДОЙРАН-25. В него взеха присъединяване представители на повече от 30 цивилен организации, професионални общности, жители, специалисти. Събитието бе отразено от средства за всеобща информация, публицисти, обществените мрежи.
Участниците направиха сериозен обзор на законодателството и публичната процедура в региона на изборите. Бяха показани оферти за уверено възстановяване на организацията на изборите, за превъзмогване на главните недъзи на изборната система. Резултатите от полемиките и размяната на
От началото на демократичния преход през 1989 година България е провела 17 парламентарни избора. Всички те на хартия са свободни и почтени, и осъществят правото на българските жители на всеобщо, равно и директно, с скрито гласоподаване.
На пръв взор, демонстрация на функционираща народна власт. В реалност обаче честотата на изборите, ниската изборна интензивност и хроничните нарушавания на Конституцията и изборното законодателство обрисуват дълбока рецесия на свободата на гласоподаване и на процедура ни лишават от националния суверенитет.
Конституцията и действителността на изборите: разривът
Чл. 1, алинея 2 от Конституцията гласи: „ Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се реализира от него директно и посредством органите, планувани в тази Конституция. “
Ал. 3 прибавя: „ Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или обособена персона не може да си присвоява реализирането на националния суверенитет. “
На процедура обаче следеният избор, пазаруването на гласове и корпоративният напън от страна на стопански групи, локални мрежи и партийни апарати, а постоянно и от външни центрове на въздействие, трансформират свободата на избор във нереалност. Когато вотът не е свободен, народът не упражнява властта си. Суверенът е зависещ от сътрудници на въздействие.
Тревожни девиации
Парламентарните избори в България от дълго време са под интернационален надзор. От 1990 година насам в България са извършени над 15 задачи за интернационално наблюдаване от ОССЕ/ODIHR, ПАСЕ и Европейския парламент. Това е извънредно дълъг интервал на мониторинг за страна – член на Европейски Съюз. Международното наблюдаване не е толкоз инструмент за наблюдаване, що се касае за външно въздействие върху изборния развой. Налице са нередки случаи на влияние върху изборната администрация и органите на реда по време на избори. Борбата за доверието на гласоподавателите и сменена с принадлежности за неговото насилване. Фактът, че изборите в България се нуждаят от външно налбюдение към този момент три десетилетия самичък по себе си е самопризнание за съществени проблеми в изборната процедура.
Ниска изборна интензивност: отвод от присъединяване в реплика.
Избирателната интензивност, надхвърляща 80% при започване на 90-те години, през днешния ден трайно се движи към 35–40%. Това не е незаинтересованост, а съзнателен отвод от присъединяване в развой, който огромна част от обществото възприема като авансово килнат. Когато забележителна част от жителите не гласоподават, правото се упражнява от малцинство, а тежестта на следените гласове нараства непропорционално. Така алинея 2 на член 1 на Конституцията се изпразва от наличие, а алинея 3 се нарушава редовно.
Контролираният избор – непосредствено посягане против суверенитета
Купеният избор
Купуването на гласове не е просто престъпно действие – то е директна търговия с национален суверенитет. Когато гласът се продава, властта не произтича от свободната воля на жителя, а от платежоспособността на уредника. Слабите наказания и редките ефикасни присъди трансформират това закононарушение в стопански преференциален инструмент за преодоляване на представителната власт.
Всеобщо знае се, че пазаруването на гласове е най-добре документираното и най-слабо глобеното закононарушение в българска изборна процедура. Вотът на гласоподавателя се купува с пари, храна, ваучери, материал за отопление, «услуги» от добре проведени и известни на Полицията незаконни мрежи. Схемите са устойчиви, локално известни и постоянно толерирани посредством безучастие от страна на институциите. Борбата посредством подаване на сигнали е авансово обречена. Рядко се повдигат обвинявания, а още по-рядко се издават присъди. За 2022 година са издадени единствено 3 ефикасни присъди. Това е трансформирало пазаруването на гласове в нискорискова инвестиция с висок политически дял.
Корпоративният избор
Корпоративният напън е още по-сериозен проблем. Той официално не наподобява като закононарушение, само че всъщност:
● подменя свободната воля;
● трансформира работното място в инструмент за политически контрол;
● основава подвластен избор, който не принадлежи на гласоподавателя.
Това де-факто е отнемане от свободата на гласоподаване посредством икономическа насила в директно несъгласие с член 1, алинея 3 от Конституцията. Всъщност, подаването на глас се прави авансово, с отсрочено заплащане. То е извънредно необятно публикувано в дребни и междинни обитаеми места, където намирането на работно място е главен проблем.
Преброяването и администрацията – последният филтър на свободата на гласоподаване
Дори когато жителят гласоподава свободно, отчитанвето на неговият избор минава през подозрителен развой на броене, сформиране на протоколи и решения на изборни комисии. Сгрешените протоколи, натискът върху СИК и неналичието на действителна бистрота трансформират административния развой в място за вторична замяна на волята на гласоподавателя. Свободата на гласоподаване се размива освен пред урните, само че и след тях.
Машинното гласоподаване: техническият спор прикрива конституционния проблем
Дебатът за машините отклони вниманието от същинския въпрос: дали страната подсигурява свободно и равнопоставено практикуване на свободата на гласоподаване. Без доверие в институциите нито хартията, нито машината могат да спасят изборния развой.
При такива благоприятни условия за манипулиране на вота, нито едно от четирите законови характерности на изборното право (всеобщо, равно и директно с скрито гласуване) няма късмет да бъде осъществено. Тази очевадна картина обаче десетилетия наред остава невидима за контролните органи и интернационалните задачи за наблюдаване.
Причини за устойчивостта на пороците в изборната процедура.
Основна причина е липса на същинско и достоверно предпочитание за решение на проблемите на изборната регулация от страна на партиите от ръководещото болшинство в законодателния орган. Консултациите с папраментарно-представените партии при Президента, извършени след оставката на държавното управление Желязков, е най-прясното доказателство за това.
Стремежът на тези партии е опазване на партийния монопол върху изборите скрито зад угриженост за тезата за осъществяване на почтени и свободни избори. Единствено, дребните партии, до момента в който са в съпротива, се пробват да оспорят изборните операция, само че са наказани на крах.
Традиционните парламентарни партии, участващи в изборите след 1989 година, нормално слагат в центъра на своите цели:
● реализиране на болшинство в Народното събрание;
● надзор върху държавната администрация и бюджета;
● подсилване на партийните структури и клиентелистки мрежи.
Тези цели постоянно се пресичат с официални изборни процедури, само че не водят до действително партийния интерес и следения избор значи, че свободата на гласоподаване е мимикрия на на същинските цели на ръководещите патии.
Национално придвижване „ Народен суверенитет “ има друго схващане за задачите на едни парламентарни избори:
● непосредствено овластяване на обществото посредством присъединяване и информираност;
● гарантиране на свободен, неподвластен на пазаруване и напън вот;
● използване на член 1, алинея 2 от Конституцията в практиката на изборите, тъй че властта фактически да произтича от народа, а не от партийни или корпоративни централи.
Ние слагаме акцентът върху овластяването на Суверена, а не на политическите партии.
В сериозен разбор, до момента в който обичайните партии се концентрират върху властта и политическата позиция, Национално придвижване „ Народен суверенитет “ се стреми към възобновяване на същността на демокрацията: същинско практикуване на националната власт.
Заключение: когато суверенитетът е фиктивен, демокрацията е реплика
Изборите не са единствено процедура. Те са механизмът, посредством който народът упражнява висшата си власт. Когато вотът е платен, следен или обезсмислен от безотговорност, се нарушава самата основа на конституционния ред, а не просто изборното законодателство. Докато член 1, алинея 2 и алинея 3 от Конституцията остават годни единствено на хартия, България ще има избори, само че няма да има пълностоен национален суверенитет. Сравнението сред обичайните партии и Национално придвижване „ Народен суверенитет “ демонстрира, че същинското овластяване на жителите изисква политическа воля за отбрана на свободния избор и институционална бистрота, а не просто присъединяване във официални избори.
На 19.12.2025г. Национално придвижване Народен суверенитет, в съдействие с Дойран-25 и Асоциацията на разузнавачите в България, организира кръгла маса ИЗБОРИ И НАРОДЕН СУВЕРЕНИТЕТ. В нея взеха присъединяване част от най-хубавите специалисти по изборно право, измежду които някогашни министри, членове на Конституционния съд, зам.председатели на ЦИК, съдии, юристи, дипломати, цивилен сдружения, участници в задачи за интернационално наблюдаване на избори, научни служащи от Българска академия на науките и други научни институти,
Бе изработен сериозен експертен разбор на изборното законодателство и процедура. Участниците излязоха с съответни заключения и оферти за рационализиране на изборното и наказателно законодателство. Бе взето решение аналитичната работа да продължи. Ще бъдат готови оферти, които да бъдат разисквани на Националната кръгла маса по въпросите за институционализиране на националния суверенитет. Участниците се оповестиха за възобновяване на законността на изборите посредством използване на правилото на националния суверенитет. Той е гаранция, че досегашната формула на властта, при която народът мълчи, а ръководещите партии си поделят безпринципно властовия запас няма да бъде въпроизведена на идните парламентарни избори.
Заключителният документ от кръглата маса е удостоверение за нашите цели и планове.
ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН ДОКУМЕНТ
Днес, 19.12.2025г., в постройката на Националната библиотека Кирил и Методий, в София, се организира кръгла маса на тематика ИЗБОРИ И НАРОДЕН СУВЕРЕНИТЕТ. Събитието бе проведено от Национално придвижване Народен суверенитет в развой на регистрация, в съдействие с съдружие ДОЙРАН-25. В него взеха присъединяване представители на повече от 30 цивилен организации, професионални общности, жители, специалисти. Събитието бе отразено от средства за всеобща информация, публицисти, обществените мрежи.
Участниците направиха сериозен обзор на законодателството и публичната процедура в региона на изборите. Бяха показани оферти за уверено възстановяване на организацията на изборите, за превъзмогване на главните недъзи на изборната система. Резултатите от полемиките и размяната на
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ