Вижте кой е мъжът, оцелял над година без храна и вода
Хората са устроени по метод, по който не могат да устоят дълго, без да си доставят постоянно нужната сила, с цел да действат. Енергията, идваща под формата на храна и питиета, би трябвало да бъде одобрявана всекидневно. Липсата на банкет на хранителни субстанции, без значение дали идва от екстремнa обстановка или самоналожено самоограничение, може да докара до разнообразни болестни положения, a в случай че е прекомерно рискова – даже до гибел.
Доказано хората устоят без вода до седмица. Леталният излаз от неналичието на храна обаче варира от човек до човек. Докато някои могат да устоят без храна до месец, при други този интервал е доста по-дълъг. Пример за това е Ангус Барбиери, който оцелява без храна повече от една година.
Историята стартира през 1966 година. Тогава 27-годишният шотландец стопира потреблението на каквато и да е храна.
Има лимитирана документи за необичайния случай на Барбиери. Тя е събрана главно от няколко остарели вестникарски истории, които описват за неговото тестване, както и един медицински отчет, оповестен в авторитетното профилирано английско списание Медицински вестник през 1973 година.
Според този отчет Барбиери е ходил в Университетския отдел по медицина в Кралската болница в Дънди, Шотландия, повече от година по-рано, търсейки помощ. Той бил мощно тлъст по това време. Тежал забележителните 207 кг. Лекарите го сложили на профилирана диета, мислейки, че това ще му помогне да отслабне, въпреки че не вярвали, че ще докара до постигане на здравословно тегло.
Снимка: AAP Оказало се, че Барбиери има забележителна воля. Първоначално той издържал без храна няколко дни, по-късно седмици и още повече. Той бил припрян да продължи програмата. Така изкарал 40 дни без храна, като лекарите забелязали сензитивно понижаване на килограмите му. Те го посъветвали да спре диетата, само че той отказал, защото желал да доближи идеалните за растежа му 82 кг.
Въпреки предизвестията той траял лишенията и след 385 дни тежал 81 кг. След това Брабиери почнал да се храни, само че умерено. До 1973 година той постоянно посещавал лекарите за профилактични прегледи, като при последния му подобен, разказан в отчета, тежал 89 кг.
В медицината са известни още няколко сходни случая на рисково дълги интервали без храна. Повечето са от 70-те и 80-те години на ХХ век, когато отслабването с отнемане от храна било извънредно известно.
Днес обаче специалистите предизвестяват, че подобен метод на намаляване е извънредно рисков и нездравословен. Според данни всеки трети, подложил се на такова рисково отнемане от храна, е застрашен от гибел.
След избран интервал от време тялото изгаря мазнините и мускулите, провокира физически промени, които фрапантно усилват риска от съдбовен сърдечен удар. Дори нискокалоричните диети, при които тялото не съумява да си набави нужните питателни субстанции, могат да убият.
