Кое е най-високото място на Земята, където живеят хората?
По света над 80 милиона души живеят на минимум 2500 метра над морското ниво, основно в Южна Америка, Централна Азия и Източна Африка. Сред някои от намиращите се най-високо обитаеми места са Венгуан в китайската провинция Qinghai – на зашеметяващите 4870 м над морското ниво, и Корзок в Индия - на към 4572 м над морското ниво.
Едно място обаче се извисява над всички. Сгушен в пазвите на перуанските Анди е градът, който носи прозвището „ раят на дявола “. Официално наименуван Ла Ринконада, неговите 50 000 поданици живеят
безусловно във висините на света – сред 5000 и 5300 м над морското ниво.
Животът в Ла Ринконада е извънредно сложен. Няма течаща вода, канализация и сметоизвозване. Храната се внася от региони с по-ниска надморска височина, а електричеството е конфигурирано в града едвам през първите години на 21 век.
Градът е прочут с добива на злато. Оформил се е като обитаемо място преди повече от 60 години като златодобивно населено място. Но с цел да добиват благородния метал и да изкарват прехраната си, хората тук би трябвало да живеят в рискови условия. Най-тежкото от тях е ниското налягане на кислорода.
Ако не сте родени на огромна надморска височина и сте се осмелили да достигнете височини като тази на Ла Ринконада, една от първите промени, които ще усетите, е учестяването на дишането и сърдечната периодичност. Това е по този начин, тъй като във въздуха има по-малко О2, тъй че белите дробове и сърцето би трябвало да работят по-усилено, с цел да подхранват тъканите.
Някои хора може да развият положение, наречено остра планинска болест (AMS), защото тялото се пробва да се приспособи към по-ниски равнища на О2. Това може да аргументи признаци като главоболие, отмалялост, гадене и загуба на вкус.
Обикновено след към седмица или две на огромна надморска височина, сърдечната периодичност и дишането на човек ще се успокоят леко, защото тялото стартира да създава повече червени кръвни кафези и хемоглобин, с цел да компенсира ниските равнища на О2 във въздуха.
Въпреки тeзи сложности, планинците, като тези, живеещи в Ла Ринконада, наподобява са се приспособили към среди с ниско наличие на О2 по разнообразни способи. Има доста доказателства от цялостен свят, че белите дробове на хора, изложени на огромна надморска височина, изключително преди юношеството, са леко или повече увеличени, споделят учените.
Планинските поданици на Андите нормално имат висока централизация на хемоглобин в кръвта си, което прави кръвта им по-гъста. Това им разрешава да носят повече О2 в кръвта си, само че пък те са склонни към развиване на положение, наречено хронична планинска болест (CMS). Това се случва, когато тялото създава прекалено количество червени кръвни кафези.
CMS сполетява хора, обитаващи селища с надморска височина над 3050 м в продължение на доста месеци или години. Симптомите си отмалялост, зной и болки в разнообразни елементи на тялото. Смята се, че един на всеки четирима поданици на града страда от CMS. Най-доброто лекуване е да отидете на по-ниска надморска височина, споделя Татум Симонсън, доцент по медицина в Калифорнийския университет в Сан Диего. При неспособност за овакантяване на местообитанието оказват помощ постоянното кръвопускане и приемането на лекарство, наречено ацетазоламид, което понижава производството на червени кръвни кафези.
Едно място обаче се извисява над всички. Сгушен в пазвите на перуанските Анди е градът, който носи прозвището „ раят на дявола “. Официално наименуван Ла Ринконада, неговите 50 000 поданици живеят
безусловно във висините на света – сред 5000 и 5300 м над морското ниво.
Животът в Ла Ринконада е извънредно сложен. Няма течаща вода, канализация и сметоизвозване. Храната се внася от региони с по-ниска надморска височина, а електричеството е конфигурирано в града едвам през първите години на 21 век.
Градът е прочут с добива на злато. Оформил се е като обитаемо място преди повече от 60 години като златодобивно населено място. Но с цел да добиват благородния метал и да изкарват прехраната си, хората тук би трябвало да живеят в рискови условия. Най-тежкото от тях е ниското налягане на кислорода.
Ако не сте родени на огромна надморска височина и сте се осмелили да достигнете височини като тази на Ла Ринконада, една от първите промени, които ще усетите, е учестяването на дишането и сърдечната периодичност. Това е по този начин, тъй като във въздуха има по-малко О2, тъй че белите дробове и сърцето би трябвало да работят по-усилено, с цел да подхранват тъканите.
„ Докато сте на към 4500 метра, същата глътка въздух, която поемате на морското ниво, съдържа към 60% от кислородните молекули, тъй че това е огромен стрес “, разяснява Синтия Беал, професор по антропология в университета Case Western Reserve в Охайо.Първоначално процентът на хемоглобина (протеинът в алените кръвни кафези, който придвижва кислород) в кръвта също ще спадне. Колкото по-висока е надморската височина, толкоз по-силни ще са тези резултати.
Някои хора може да развият положение, наречено остра планинска болест (AMS), защото тялото се пробва да се приспособи към по-ниски равнища на О2. Това може да аргументи признаци като главоболие, отмалялост, гадене и загуба на вкус.
Обикновено след към седмица или две на огромна надморска височина, сърдечната периодичност и дишането на човек ще се успокоят леко, защото тялото стартира да създава повече червени кръвни кафези и хемоглобин, с цел да компенсира ниските равнища на О2 във въздуха.
Въпреки тeзи сложности, планинците, като тези, живеещи в Ла Ринконада, наподобява са се приспособили към среди с ниско наличие на О2 по разнообразни способи. Има доста доказателства от цялостен свят, че белите дробове на хора, изложени на огромна надморска височина, изключително преди юношеството, са леко или повече увеличени, споделят учените.
Планинските поданици на Андите нормално имат висока централизация на хемоглобин в кръвта си, което прави кръвта им по-гъста. Това им разрешава да носят повече О2 в кръвта си, само че пък те са склонни към развиване на положение, наречено хронична планинска болест (CMS). Това се случва, когато тялото създава прекалено количество червени кръвни кафези.
CMS сполетява хора, обитаващи селища с надморска височина над 3050 м в продължение на доста месеци или години. Симптомите си отмалялост, зной и болки в разнообразни елементи на тялото. Смята се, че един на всеки четирима поданици на града страда от CMS. Най-доброто лекуване е да отидете на по-ниска надморска височина, споделя Татум Симонсън, доцент по медицина в Калифорнийския университет в Сан Диего. При неспособност за овакантяване на местообитанието оказват помощ постоянното кръвопускане и приемането на лекарство, наречено ацетазоламид, което понижава производството на червени кръвни кафези.
ИзточникА тибетците не страдат от планинска болест
Интересен факт е, че тибетските планинци, макар че също живеят на огромна надморска височина, нямат нараснали концентрации на хемоглобин и съвсем нямат планинска болест, тъй като са се приспособили към средата с ниско наличие на О2 и имат по-висок кръвен поток през тялото си, добява Беал.
Тибетците носят разновидност в ген, наименуван EPAS1, който намалява количеството хемоглобин в кръвта. Мутации в EPAS1 също неотдавна бяха открити в група от планински поданици на Андите, които учените в този момент се пробват да проучат в допълнение.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ