Когато гуру Йоги Тан ни предложи – на мен и

Когато гуру Йоги Тан ни предложи – на мен и брачна половинка ми Веско, да създадем 2-месечен ретрит (оттегляне от живота за духовно израстване) в Бали, сърцето ми заби мощно. Толкова от дълго време мечтаех за сходно прекарване, само че може би не ми стигаше воля да го осъществя – все имаше нещо по-важно да се свърши. Сега сякаш се беше отворила вратата на опциите – децата пораснаха, екипът в редакцията укрепна и най-много – виждам по различен метод на живота. А и е желателно човек да следва препоръките на своя нравствен ментор. Всеки, стъпил на духовната пътека, знае, че индикаторът на учителя постоянно сочи в вярната посока. Ако ученикът кривне настрана, тогава, както се майтапи Ваджра Сагар, един от почитателите на Йоги Тан, той получава уроци, алегорично обозначени на доста места по света със идващия пръст.

Истинският гуру постоянно е до учениците си, те са неговите деца и той се грижи за тях – да са здрави, да минават по-леко през компликациите, поучава ги, следи държанието и живота им, в това число от разстояние! Като „ поотраснат “, стартира да ползва и други възпитателни подходи – тези на „ гневните “ Буди. Благодарение на тях търсачите на истината намират и най-прикритите замъглявания, които пречат на тяхната чиста природа да заблести с цялата си хубост и обич.
С моя обичан Веско – Ваджра Ика, незабавно приехме предлагането. Започнах да групирам и коригирам публикации, с цел да облекча работата на сътрудниците, до момента в който ме няма; а в фантазиите си бях непрестанно там – на плажа на Памутеран. Виждах зад мен високата 9-върха планина, пред мен – океана. Небето синьо, слънцето – обилно. От дърветата падат ухайни цветчета от франджипани, а хорът на птичките не стопира да пее.



Бях въображаемо в Бали, даже когато по всичко изглеждаше, че пътуването ни пропада – обичаният ни лабрадор Бари се разболя доста тежко и по-късно отпътува за Вечните ловни полета... После пострада 91-годишната майка на брачна половинка ми, Вили, която влезе в болница. Но вярата, че ще заминем, не ме напусна. Повтарях си думите на гуру Йоги Тан, че даже да има 99 аргументи човек да не направи нещо и единствено една, която води към Светлината, би трябвало да я следва! Тогава цялата Вселена пренарежда изискванията.

Най-хубавият подарък

И ето ни в Бали. За 11-и път! Спомням си първото ни стъпване на острова. Беше през лятото на 2012 година Месец и половина преди този момент Према Сагар (Розалия Тинкова) пристигна при мен – навръх рождения ми ден, и „ инцидентно “ ми направи най-прекрасния подарък – предложения ме да се включа в духовно образование на Бали и да напиша публикация. Половин година преди този момент репортаж от острова на стоте храма към този момент беше привлякъл вниманието ми и списанието с усмихната балийка на корицата стоеше непроменяемо на бюрото ми, да припомня на Вселената, че скоро ще отида там. И не щеш ли търпението ми беше възнаградено и провидението подреди нещата по най-прекрасния метод.



Тогава, в Памутеран, село в Северен Бали, под подслон на метри от брега на Китайско море, измежду тучна зеленина и дъхави цветя, се появи учителят. Беше на към 50, с достолепна външност и дълбоки като геран очи. Той поздрави, седна в поза лотос и заля цялото пространство с чувство за мир и деликатност. Не зная какъв брой време стояхме безмълвни, когато мъжът с белите облекла попита: „ Какво разбрахте? “. Обърна се към всеки от нас поотделно. Никой нищо не беше схванал. Йоги Тан се усмихна и сподели: „ Понякога се раждат остарели души, с които е ненужно да приказваш, само че на този ретрит очевидно ще си приказваме “. И стартира да ни учи. За разлика от духовните учения, известни по това време, той не говореше по какъв начин да сме позитивни, по какъв начин да печелим пари или да си търсим другар... Той ни поведе към „ великото съвършенство “ (просветление, цялостно реализиране на личността), като стартира от моралните устои: по какъв начин да сме почтени, положителни, търпеливи, великодушни, усърдни, да имаме дисциплинираност, да почитаме всички хора и живи същества! Говореше за това, че българите сме мощни поединично, само че би трябвало да се обединим в името на България. Споделяше елементарни неща, само че за какво ли сълзите се стичаха по страните на мнозина от нас... Тогава с Веско го разпознахме – гуруто беше нашият нравствен преподавател. Може би от стотици животи обратно, кой знае.

Кой е Йоги Тан?

Гуру Йоги Тан е почитател на античното будистко обучение Маха шанти, на санскрит, или Дзогчен, на тибетски, което значи „ велико съвършенство “. Има възпитаници от Малайзия, Бали, България, Сингапур и други Духовният преподавател ни изясни, че да си Буда, значи „ да се пробудиш, да видиш своята изначално чиста природа “. Най-важното нещо, което човек може да реализира в своя живот. И да, просветлението не е мъчно постижимо, тъй като е наше присъщо положение, на всеки от нас. Абсолютно на всеки! Само би трябвало да го разпознаем. А той бе подготвен да ни помогне това да се случи.



Маха шанти е извънредно рядко обучение и е удивителен шанс човек да попадне на преподавател от линията (казват, че вероятността това да се случи е като човек да види звезда измежду бял ден), защото дава късмет на учениците да открият светлината в себе си по директен път, а не посредством „ изчистване на замърсяванията “, развой, който може да продължи еони. Може би в действителност ние, българите, имаме специфична задача в Божия проект, откакто подобен преподавател идва на крайници в България и към този момент 14 година обилно споделя своята мъдрост и обич.


Гуру Йоги Тан организира ретрити с български възпитаници на Бали всяка година от 2011-а насам.

Неповторимостта на Маха шанти е в това, че то ни споделя, че цветът от учението и плодът са едно и също нещо – тъкмо като плодовете на смокинята!, че ти си светлината и си прояснен изначално. Това не е привилегия за определени. Ти си Вселената! Ти си пустош и осъзнаване по едно и също време! Ти си вечността и безкраят!

Под звездите

Мястото, където в продължение на 9 години се организираше ретритът с гуруто в Бали, бе дребен хотел („ Таман Селини “) с дървени къщички, с баня под небето, измежду дива растителност, цветя, птички, пеперуди, гущерчета (балийците ги назовават чичак), гекони и най-вкусното манго, което падаше обилно за нас от дърветата в двора (когато не ни изпреварваха кокошките).

От 2 години занятията се реалокираха в центъра на гуру Йоги Тан „ Чанди Памутеран “ в източната част на селцето, тъкмо в подножието на едноименната планина. Там, който желае, може да размени 4-те звезди на хотела с всички звезди на небето при нощуване в палатка.

Будистката ступа се намира сред планината и морето, следвайки всички правила на фъншуй.

В духовното средище почитатели на учението за истината издигнаха будистка ступа (от санскрит – куп, насип), или чортен, както я назовават в Тибет. Това е монумент, който изобразява разнообразни знаци от дарма, разнообразни проявления на мъдростта на цялостното прояснение. Изграждането ù е богослужение, като в нея се вграждат мантри, кристали, свещени предмети. Всичко това я трансформира в излъчвател на мощна сила с висока периодичност, която има силата да преобразува пространството към нея.

Знаци в мрака

Преобразени се почувствахме и ние, четирима възпитаници на гуруто, които се качват на терасата на ступата още в нощта на идването. Поглеждайки към небето, оставаме без мирис – окръжност като дъга е оградила цялостната като бабина погача луна...! Въпреки че чудесата са част от духовния път на всеки, който е съзнателен и откровено търсещ истината, тази панорама разтуптява сърцата ни. Споглеждаме се с Ваджра Аниша (Ани) – и към този момент знам, че и тя мисли същото като мен. По време на полета до Бали, 20-ина минути преди да кацнем на междинното летище в Доха, се случи друго тайнствено събитие. Видяхме яркочервено огнено кълбо във въздуха на 10-ина метра от лявото крило на самолета (в посока на движението). Първоначално помислих, че е огън от нефтена платформа, само че стана ясно, че сме на 2 км височина. Други две дами от сангата (общността на практикуващите дарма) също споделиха, че са го видели – „ алено огнено кълбо “. Едната беше решила, че е падащ астероид, само че то не падаше, а се движеше в посока на полета и даже ни даде време да го огледаме. Но не и да го заснемем.



Когато кацнахме в Катар (за да се прехвърлим на полета за Денпасар), синът ми ни прати информация, че сходни огнени топки са отваряли нуклеарните силози в Америка – НЛО?! За нас с Аниша обаче това беше просто добър знак по пътя, който следваме. Ето че на ступата в този момент получихме нов.
 

Ланкаватара

Може би от 8 години учението, което гуру Йоги Тан споделя на о. Бали, в това число и този път, е Ланкаватара сутра – едно от най-почитаните свещени трудове, което изяснява просветлението под формата на въпроси на бодисатвата Махамати, и отговори, които се счита, че са на самия Буда Шакямуни (Сидхарта Гаутама). Златният Буда, както още го назовават, ни е завещал преди 2500 години в детайли пояснение за това по какъв начин работи мозъкът. Безценни истини, които за жалост, към момента не могат да бъдат осъзнати от човечеството и само квантовата физика през последните десетилетия стартира да се приближава до тях. Казвам за жалост, тъй като, в случай че хората разпознаят същинската си чиста природа, в случай че преживеят единението с цялото създание, животът ще е проявяване на обич и състрадание. А това е единственият лек, който може да избави цивилизацията, засилена с гневна скорост към следващото самоизтребление.



След като ретритът върху Ланкаватара сутра завърши, участниците последователно се разотидоха – едни към България, други към Малайзия с гуру Йоги Тан. В „ Чанди Памутеран “ останахме единствено няколко души. Тяхното наличие бе толкоз блестящо, че не мога да устоя на изкушението, вместо да ви разказвам хубостта на Бали, каквато беше първичната ми концепция, да ви опиша за тях и за тяхното видоизменение, откакто са поели по пътя на великото съвършенство.

Ваджра Теджас – Огънят на просветлението

Ваджра Теджас и Маниса, семейство неотдавна, са нашите домакини в будисткия център в Памутеран. Теджас е зрял мъж, слаб, само че жилест, с дълга брада и коса (тъй като гуру Йоги Тан му е дал тази практика) – припомня на аскетичните монаси, характерен облик на духовността в Индия.



Когато човек забележи огромната татуировка на крайници му обаче, се досеща, че не постоянно е бил отдаден на дарма. Преди да срещне гуру, за приятелите си Теджас е Пепи. Петър Могилски приключва медицина и специализира анестезиология. Започва работа в „ Бърза помощ “ на „ Пирогов “. Искрено има вяра, че по този начин ще оказва помощ на хората. Много бързо обаче схваща, че медицината се е трансформирала в комерсиално сдружение, а той не желае да е част от тази машина за пари. По това време се разделя и с обичаната си. Родителите му и брат му са в Испания. Той е самичък със своите комплицирани мисли. Какво да прави?
С последните си спестявания се включва в семинара на гуру Йоги Тан, който се организира всяка пролет в Огняново. Препоръчва му го неговият другар и състудент Добрин (Ваджра Шанкара), който заради същите аргументи е напуснал университета и е в Малайзия, с цел да следва гуру Йоги Тан. Още от първия ден на ретрита Пепи е като зашеметен. „ Веднага разбрах, че това обучение е моят път, а гуру Йоги Тан – моят преподавател “, споделя Теджас. Купува си билет и отпътува при Шанкара в Малайзия, а по-късно в Бали, и по този начин 9 години следва дзогчен майстора. Изучава дарма и енергийна медицина. Името му Ваджра Теджас (от санскрит) значи, че има неразрушимата природа на елмаз и неустоимата мощ на гръмотевица (Ваджра), а Теджас се превежда като вътрешния огън или просветлението в интерес на всички същества.


В момента е шеф на духовното средище „ Чанди Памутеран “ – провежда градежите в центъра, засаждането на дървета и цветя, посреща възпитаници и посетители, води семинари, превежда лекциите на гуруто, лекува... Независимо какъв брой задания има, в никакъв случай няма да го чуете да увеличи звук, да се скара или да покаже даже най-малкото неспокойствие. И постоянно намира време да помогне на търсещите съвет или поддръжка. Живо въплъщение на Авалокитешвара – Буда на състраданието и безусловната обич.

Халосано слънце

Никога няма да не помни по какъв начин един ден по пладне Теджас се усмихма и ни извика. „ Елате да видите слънцето! “ Затичахме се с Ика и не можехме да повярваме – дъга?! Дъга към слънцето. Този резултат, прочут на учените като хало, се случва извънредно рядко и множеството хора не съумяват да го видят нито един път през целия си живот. Дъгата е превъзходен знак в будизма, тъй като се свързва с просветлението. Големи будистки майстори, когато решат да се освободят от тялото си, го преобразуват в дъга. Това се практикува до ден сегашен. Бяхме толкоз щастливи! Първо – дъга към луната, а в този момент и към слънцето! Спомням си разказите на другари, че по време на един от ретритите в Огняново, на който ние не бяхме, гуру Йоги Тан решил да пропусне най-важната част от учението (инициацията), тъй като учениците не били дисциплинирани. Казал си въпреки всичко – ще го направя, в случай че получа знак. Така и станало. След малко се чува шум, викат Йоги Тан на двора и що да видят? Слънце с дъга хало.


Дъга към слънцето, в науката това събитие се назовава хало.
Но дано да се върна към моя роман. Дойде ред на историята на Маниса.

Маниса: Гуру ме изправи на крайници

Пътят на Маниса, спътницата на Теджас, до Памутеран също не е по никакъв начин лек. Мъничката на растеж балийка е имала съществени проблеми с прешлените на кръста и по нейните думи повече от половин час не е можела да стои седнала. Страдала е и от тежка алергия. „ Понякога заран не можех да си отворя очите от подутини по лицето. Истината е, че ме чакаха да умра... “ – споделя през днешния ден с усмивка Маниса, която е преподавател по йога, практикува енергийна медицина и няма по-добър от нея в скрабинга (лечение, при което тялото се остъргва с кост, с цел да се ускори кръвообращението). Никой не би предположил, че същата тази пъргава и витална жена в миналото е била неработоспособен. Съдбата ù, както към този момент се досещате, се прекатурва, когато среща гуру Йоги Тан и отива в неговия център в град Убуд в Бали. Ваджра гуру ù споделя, че ще се оправи, само че единствено в случай че строго следва заръките му. Три години Маниса остава в Убуд – храни се единствено с плодове и зеленчуци, прави мантрите и практиките, които гуруто ù дава. По негов съвет лимитира контактите си с хората от остарялото ù обграждане. Рядко си върви даже у дома. Лекува се, а в това време учи енергийна медицина и йога. И не пропуща лекция или ретрит с гуруто.



Историята ù демонстрира, че човек може да се излекува даже от „ нелечими “ заболявания, само че би трябвало да има лидер, мощна воля, религия и дисциплинираност. Като Иво – различен юноша знамение, с който се срещаме в духовния център „ Чанди Памутеран “. Ивайло е непосредствен на Теджас и е в Бали, с цел да се оправи с множествена склероза.

Ивайло: Да победиш себе си и Министерски съвет

Преди 5 година, когато е единствено на 27 години, Иво губи зрението на лявото си око. Очният доктор го препраща на невролог, вършат му цялостни проучвания, в това число ядрено-магнитен резонанс и излиза наяве, че страда от Министерски съвет. Две седмици лекарите се борят, с цел да възстановят зрението. Оттогава той е непрестанно на разнообразни лекарства, бият му инжекции през ден, само че... пристъпите се появяват още веднъж и още веднъж. „ Каквото и да правех, получавах рецесии през 5 – 6 месеца. Единия път изобщо не си усещах десния крайник, по-късно пък – левия. Получавах световъртеж, залитах, имах уязвимост в мускулите, не можех да вървя “, споделя Иво. При всеки припадък той влиза в болница, там го лекуват с кортикостероиди, от които по-късно се усеща доста зле. В един миг, при започване на 2023 година, той схваща, че фармацевтичната медицина не може да му помогне. И се качва на самолета.

Решава да последва съвета на Ваджра Теджас да се лекува според препоръките, които гуру Йоги Тан ще му даде. Те се оказват същинско тестване за физиката и духа му. Дзогчен майсторът дава на Иво 100 дни пост – не би трябвало нито да яде, нито да пие вода 36 часа, неразрешено му е даже да се допира до вода! В идващите 12 ч. може да закусва и обядва, само че единствено до 14 ч. Храната е свежи плодове и зеленчуци на пара, без лук и чесън, никакво месо, никакви млечни произведения. И през целия 100-дневен интервал не би трябвало да приказва!


„ С мълчанието не успявах да се оправя. Бях нервозен, ядосан и не можех да мълча от самото начало. А и нямах право даже да се окъпвам в морето “, споделя Иво, който в началото е песимистичен към методите за лекуване на будисткия преподавател. „ Бях привикнал с медикаментите. А и докторите непрестанно ми повтаряха, че в случай че спра техните препарати, ще стане още по-зле “, споделя Иво. Но макар вътрешните несъгласия, през които минава, и компликациите, не се отхвърля.
Сутрин става в 5,30 ч., прави един час лечебно дишане, по-късно персоналните практики, които гуруто му е дал, играе йога, има масаж, един път седмично – скрабинг. Всеки ден би трябвало да изкачва близкия връх на планината. „ В началото се задъхвах, беше ми доста, доста мъчно, само че по-късно започнах да се катеря по три пъти дневно, споделя Иво. – Всяка вечер си лягах в 22 ч., тъй като всеки час сън преди 0 ч. се равнява на 3 часа сън след среднощ. Тогава е най-пълноценен съгласно Теджас. Наистина спях доста добре. Постепенно си върнах силите, отслабнах с 18 кг и в този момент съм доста по-добре, в сравнение с преди да ми слагат диагнозата. “


Теджас и Ика са подготвили райска закуска – вкусни свежи плодове.

Докато пиша публикацията, се чуваме с Ивайло по телефона. Той е в България, като продължава да съблюдава режима от Бали, не е имал нито един път признак на Министерски съвет. Чувства се доста добре физически, само че душата му, тя е останала в Бали. Затова към този момент си е взел билет и се връща при нея за нови 6 месеца – в парадайса. Никой не си потегля от Бали вечно. Защо е по този начин, ще научите в идващия брой.

Къде да се срещнете с гуру Йоги Тан

Враца
6 април, 10,30 ч., вила „ Кайлас “
Учение „ Виждане оттатък помраченията “, при отворени порти
Огняново
13 – 21 април
Ретрит „ Тримата братя и златната ябълка “
Елена
24 април, 17,30 ч., Художествена изложба
Среща диалог с еленчани
Варна
26 април, 18 ч., ФКЦ – Варна
„ Истината “ – взаимна сказка с Елеазар Хараш, при отворени порти
Бургас
30 април, 18 ч., Регионална библиотека – Бургас
Учение при отворени порти
София
11 май, 9,45 ч., хотел „ Мезон София “
Учение „ Пътят на истината “, при отворени порти

Подробности:
www.facebook.com/YogiTanGuru

Статията е оповестена в Списание 8, бр. 3/2024 г.