З0 дни на Бали (част II)
Прочетете част I тук
ЛЕОН СПАСИТЕЛЯ
Въпреки че е на половина китаец, Леон Лу е живо национално благосъстояние на Бали. За множеството участници в образованията с гуру Йоги Тан на магичния остров той е мъжът, който се грижи за всичко, с цел да се усеща общността добре. Всички го познават като индивида, за който „ няма няма “. Ако някой се разболее, ще откри лек. Ако различен желае да обиколи Бали, ще му обезпечи водач; в случай че има потребност от виза, ще му спомага и така нататък Затова всички следовници на Йоги Тан го ценят и почитат. Но малко на брой знаят, че Лу е доста повече от момче за всичко.
СМЕНЯ 8 УЧИЛИЩА
Роден е в Джакарта и е най-големият от 8 деца. Като дребен сменя 8 учебни заведения, защото татко му е инженер монтьор и се постанова да работи на разнообразни обекти. Въпреки компликациите приключва две магистратури: по бизнес и програмиране. Преди 18 години се реалокира в Бали, тъй като по думите му „ хората са положителни, леки за другарство и нямат нищо мислено “. „ Когато си честен, тук никой не те наскърбява, че си китаец “, споделя Леон. В Бали той за първи път от години стартира още веднъж да се усмихва. (Което прочее се случва на всеки, който остане за по-дълго на този магнетичен остров.)
В Бали момчето скача самоуверено в океана на живота. Най-напред стартира да работи като водач екскурзовод. В Бали е естествено човек да си наеме против неголяма сума лидер на автомобил, който по едно и също време с това се явява гид. Тъй като Леон Лу е интелигентен и деятелен, скоро отваря СПА център, ресторант, изложба, занимава се с внос-износ. Печели добре, това му харесва и стартира да върти нови и нови бизнеси, да взе участие в разнообразни покупко-продажби, за някои от които не желае да си спомня.
Един ден мъжът стопира колата, поглежда дамата в очите и ù споделя: „ Повече не желая да ми плащаш “ – и става част от групата добротворци на нежната дама.
Всеки петък стартират дружно с Каранг Асем да подготвят и да носят топла храна на мизерстващи хора, които живеят на бунището. В началото охранителят ги пуска, тъй като го лъжат, че черпят за рожден ден. След това, тъй като сърцето му не му дава да ги спре. Само ги моли да не вършат фотоси.
Във фейсбук страницата Helping hands across the sands доброволците
на Леон Лу разгласяват постоянно фотоси и видеа от акциите на фондацията.
През 2016 година управляващите прогонват малчуганите от постройката, пригодена за учебно заведение. Леон е унищожен! Но единствено три дни по-късно предприемач му предлага 32 000 австралийски $, в случай че построи ново школо за два месеца. „ Беше готово по-рано “ – хвали се Леон. Днес в учебното заведение учат на четмо и писмо 51 възпитаници. Годишната им прехрана е едвам 10 500 $. От 2015 година Леон става главен мотор на плана. Освен него той задвижва още 10 инициативи!
И Леон ги обезпечава. Спомоществователите са най-често от прилежаща Австралия. Едно семейство поема издръжката на 2 или 3 деца, като Леон се грижи да има цялостна бистрота за харченето на сумите. Дарителите получават постоянно фотоси на децата и доклади по какъв начин се учат. „ Спонсорите постоянно идват и се срещат със своите подопечни. По-големите от тях имат право да си пишат с „ вторите си родители “, само че не и да им желаят пари “, изяснява съобразителният Леон.
„ Социалният министър в сянка “ е поел опекунство даже върху децата от прилежащите острови, където хората тънат в още по-дълбока бедност и от време на време девойките са принудени да проституират, с цел да устоят фамилиите си.
И защото дребните порастват бързо, положителният самарянин основава фондация, която заплаща таксите им в университетите, с цел да могат младежите да продължат образованието си. Той персонално устоя девет студенти и е осиновил три момчета, които са на 18, 21 и 22 години. И тримата учат стопанско ръководство. Разчита на тях да продължат делото му. „ Родният ми наследник живее с майка си в Канада и няма интерес към това, което върша “, споделя със сълзи на очи Леон. Настроението му обаче бързо се оправя, когато стартира да мечтае за своето близко бъдеще. „ Сега съм на 46, желая, като стана на 50, момчетата да ме заместят и да мога да пътувам. И в България желая да дойда. “
Леон не взема нито рупия от благотворителната си активност!
Така се запознахме със Солюн. Името ù значи „ първа “ – първото дете, което се е родило в фамилията. В Бали, с цел да е по-лесно на бабите да не бъркат имената на внучетата, ги кръщават Първо, Второ, Трето, Четвърто и така нататък
Солюн дойде с кошница свежи плодове (нещо като блага компенсация за това, че играе йога с нас), изми с парцал уантилана (мястото, където медитираме и вършим упражнения), а след йогата стартира дружно с нас да подготвя закуска: манго, драконов плод, папая, банани, мангостини и ред други божествен плодове.
Бях впечатлена от държанието ù. Замислих се какъв брой от нашите дъщери или синове биха сторили същото, освен това рано заран?
В този ресторант Солюн сподели, че другото ù име е... Шакямуни.
Бързо се сприятелихме. Солюн стартира да идва всяка заран, когато не е на работа. Понякога, когато бяхме заети, тя играеше сама йога или медитираше, само че постоянно закусвахме дружно, тъй като беше гладна за духовна храна. А домакинът ни Теджас и ние с Ика на драго сърце споделяхме това, което сме претърпели и научили от гуру Йоги Тан. Солюн настояваше да ù описваме за учението на Буда, с цел да може да откри своите отговори по какъв начин да се сдобри с татко си, да „ си почисти кармата “, да реализира здрава връзка с гаджето си, да не се кара с работодателя си и така нататък, и така нататък Чувствахме се щастливи – ние да помогнем, а тя – да огледа от различен ъгъл своя живот и да го изживее допълнително наслада.
Солюн искаше да ù разкажем историята на Гаутама Буда – какъв е бил животът му; за какво е зарязал двореца си... Беше изумена да чуе, че съгласно учителя ни Йоги Тан корените на Буда са от народа на болг-ариите, населявали територията на днешна Украйна.
Една вечер Солюн ни предложения в ресторанта на хотела, където работи като админ. Седна при нас на масата и диалогът още веднъж ни поведе по стъпките на Буда. Тогава тя ми сподели: „ Знаеш ли, че имам и друго име с изключение на Солюн? Познай по какъв начин се споделям? “. Повдигнах плещи.
Солюн дружно с Амба
„ Шакямуни. Татко ми е дал това име, тъй като дядо ми е харесвал будизма. “ Шакямуни?! Шакямуни е името на Гаутама Буда, откакто реализира цялостна реализация. Златният Буда. Солюн извади персоналната си карта и ми я сподели, развеселена от нашата изненада – следващият знак, че в живота нищо не е инцидентно. Дори това да се запознаеш с Шакямуни.
ЗАГУБЕНАТА ПИСМЕНОСТ
Солюн бе с нас през целия ни престой в Бали. От нея научихме толкоз доста за обичания ни остров и за хората му. Малцина евентуално знаят, че в миналото балийците са пишели с прелестна писменост, като гердан от ситни мъниста. Днес тя е мъртва. Учи се в учебно заведение, от време на време може да видите табела пред храм или държавно институция с надпис на балийски, само че хората към този момент употребяват единствено латинските букви. Не ви ли се коства, че и ние вървим по този път?
Солюн Шакямуни на разходка до един от най-красивите водопади на острова
Шакямуни ни описа също по този начин за обичаите, които народът ù е съхранил, само че в огромна степен е изгубил смисъла им. На младежите, в това число и на нея да вземем за пример, се пилят кучешките зъби, които символизират животинската природа у индивида. Обредът има за цел за спре деянията им на завист и лакомия. Освен това всяко семейство има храм и всеки ден прави подаяние за локалните божества и пазители на дома, а всяка седмица в индонезийската провинция се организират хиндуистки празници и разнообразни обреди.
По време на престоя ни в Бали през декември трябваше да вали, защото се води дъждовен сезон, само че не би. Тревата беше изсъхнала, планината бе станала кафява и тъжна, както в никакъв случай преди не бяхме я виждали. За да изхранват домашните си животни, локалните сечаха клони от нийм – да, нийм – дърветата, от които се вършат биологични пестициди и скъпи хранителни добавки. Но в Бали хранят с листата им козите.
Прекрасната писменост на балийския народ, която е мъртва.
Заради туристите всички употребяват латинските букви.
Защо ви описвам това – тъй като поради сушата в прилежащия до центъра на Йоги Тан храм стартира тридневен молебен за дъжд. И когато завърши – заваля. Точно точно на нашата Коледа. Случайно ли бе и това?
Ние също се придвижвахме със скутер, наемът е доста на ниска цена и относително бързо се привиква с противоположното придвижване. Само неналичието на правила по пътя смущава европейците. Всъщност право има по-бързият, само че никой не се сърди и не загатва ничия майка. Участниците в придвижването се схващат съвсем метафизично – с взор, леко бибиткане и... наложително с усмивка.
Един ден отидохме с Шакямуни на пазар в град Сингараджа. С всеки човек, изцяло чужд за нея, тя се отнасяше като с първи другар. Първоначално си помислихме, че среща родственици. Защото хората ù отвръщаха със същата добрина и непрестореност. Но тя ни изясни, че това държание е всекидневно за балийците – изключително тези, които живеят в по-бедния Север.
Мъжът, който се грижи за градината в центъра на гуруто да вземем за пример, мистър Кадек, живее в прилежаща къща. Щом завърши работа, той се прибира и пуска музика на тонколони, които озвучават целия квартал, а той пее ли, пее. След безплатния концерт отива на работа като нощен надзирател. От прилежащите къщи също се носят сантиментални песни и мелодии, които съвсем не секват през целия ден.
КАТО ЕДНО ВРЕМЕ НА СЕЛО
Мога с часове да описвам за Бали. Истината е, че там се усещам не като вкъщи си, а като през ваканциите при баба и дядо на село. Като бях дребна, селяните все ме питаха „ Ти чия унучка си? “ и желаеха просто да си побъбрят с мен. В Бали хората имат същото вродено благо любознание към другите.
На село по през целия ден играехме на открито. И в Бали животът тече измежду дива и необуздана природа, поради която бих се прибирала още веднъж и още веднъж. Влюбена съм в дребните им наперени петлета, които кукуригат от 3 часа сутринта; в геконит,е, които съвсем в никакъв случай не „ ге-кат “ 8 пъти, каквото е поверието, с цел да имаш същински късмет; в хора на десетките типове пернати. Обичам залезите в розово и виолет, и нощното същински черно небе, обсипано със звезди, които докосваш, в случай че се повдигнеш на пръсти. Обичам дъжда, който носи хладина и живот за тревите. Дори мравките, които атакуват храната; и мухите, които живеят единствено 10 минути; и мишката, която по здрач притичва върху ръба на оградата. Няма по-вълнуващо прекарване от това да чувстваш, че си едно с целия този жив, жив свят. Да усещаш всемирна обич на всички места и във всичко.
Ако желаете да преживеете едно друго Бали,
Ще посетим места, лечители и храмове, които ще създадат престоя ви паметен!
Чрез присъединяване ви в диалози и ритуали ще сте измежду локалните хора, ще се запознаете с балийската просвета, обичаи и познания. Балийците не губят себе си, търсейки щастието в материалното. Имат вродена мъдрост и с една дума могат да трансформират живота ти. На лицата им греят най-широките усмивки на света и са извънредно гостоприемни.
Бали е остров в Индонезия и макар че се намира в най-голямата мюсюлманска страна, балийците следват хиндуизма. Традициите, мъдростта и знанията им за живота и вселената са съумели да запазят тяхната еднаквост през вековете. Древните им книги, написани на палмови листа, съдържат тайните на света. Техният календар открива нов взор върху времето и пространството.
На този остров можеш да избягаш от матрицата на западния свят и да попаднеш в безвремието. Тук се зареждаш със мощ и благополучие, като това прекарване оставя бездънен отпечатък в душата и те учи на нови полезности.
0878 834 504
0885 051 057
Статията е оповестена в Списание 8, бр. 4/2024 г.
ЛЕОН СПАСИТЕЛЯ
Въпреки че е на половина китаец, Леон Лу е живо национално благосъстояние на Бали. За множеството участници в образованията с гуру Йоги Тан на магичния остров той е мъжът, който се грижи за всичко, с цел да се усеща общността добре. Всички го познават като индивида, за който „ няма няма “. Ако някой се разболее, ще откри лек. Ако различен желае да обиколи Бали, ще му обезпечи водач; в случай че има потребност от виза, ще му спомага и така нататък Затова всички следовници на Йоги Тан го ценят и почитат. Но малко на брой знаят, че Лу е доста повече от момче за всичко. СМЕНЯ 8 УЧИЛИЩА
Роден е в Джакарта и е най-големият от 8 деца. Като дребен сменя 8 учебни заведения, защото татко му е инженер монтьор и се постанова да работи на разнообразни обекти. Въпреки компликациите приключва две магистратури: по бизнес и програмиране. Преди 18 години се реалокира в Бали, тъй като по думите му „ хората са положителни, леки за другарство и нямат нищо мислено “. „ Когато си честен, тук никой не те наскърбява, че си китаец “, споделя Леон. В Бали той за първи път от години стартира още веднъж да се усмихва. (Което прочее се случва на всеки, който остане за по-дълго на този магнетичен остров.) В Бали момчето скача самоуверено в океана на живота. Най-напред стартира да работи като водач екскурзовод. В Бали е естествено човек да си наеме против неголяма сума лидер на автомобил, който по едно и също време с това се явява гид. Тъй като Леон Лу е интелигентен и деятелен, скоро отваря СПА център, ресторант, изложба, занимава се с внос-износ. Печели добре, това му харесва и стартира да върти нови и нови бизнеси, да взе участие в разнообразни покупко-продажби, за някои от които не желае да си спомня.
РОЖДЕНИЯТ МУ ДЕН Е ВСЕКИ ПЕТЪК
Един ден негова позната – Каранг Асем – мощно вярваща християнка, която се занимава с щедрост, го наема да я закара до пандиза. Седмица по-късно тя отново отива при пандизчиите. Това се случва още веднъж и още веднъж. И всякога Леон е нейният водач. Докато пътуват, дамата повежда последователно Леон по един различен път – пътя на Христовата обич.Един ден мъжът стопира колата, поглежда дамата в очите и ù споделя: „ Повече не желая да ми плащаш “ – и става част от групата добротворци на нежната дама.
Всеки петък стартират дружно с Каранг Асем да подготвят и да носят топла храна на мизерстващи хора, които живеят на бунището. В началото охранителят ги пуска, тъй като го лъжат, че черпят за рожден ден. След това, тъй като сърцето му не му дава да ги спре. Само ги моли да не вършат фотоси.
УЧИЛИЩЕ СРЕД БОКЛУКА
През останалото време Леон продължава да развежда туристи из острова. Двама от тях, австралиец и брачната половинка му, демонстрират интерес какво прави Леон в петъците, та не може да ги съпровожда. Той им споделя за злочестата орис на хората на сметището и благото семейство стартира да заделя средства, с цел да помогне. За броени месеци десетки други австралийци с положителни сърца стартират да споделят част от приходите си със страдалците. Създават група във фейсбук Helping hands across the sands и събраните средства дават опция на балийчетата да стартират да учат, вместо да се ровят в боклуците. Във фейсбук страницата Helping hands across the sands доброволците
на Леон Лу разгласяват постоянно фотоси и видеа от акциите на фондацията.
През 2016 година управляващите прогонват малчуганите от постройката, пригодена за учебно заведение. Леон е унищожен! Но единствено три дни по-късно предприемач му предлага 32 000 австралийски $, в случай че построи ново школо за два месеца. „ Беше готово по-рано “ – хвали се Леон. Днес в учебното заведение учат на четмо и писмо 51 възпитаници. Годишната им прехрана е едвам 10 500 $. От 2015 година Леон става главен мотор на плана. Освен него той задвижва още 10 инициативи!
СОЦИАЛЕН МИНИСТЪР В СЯНКА
В град Сингараджа Лу кани студенти да преподават британски език на небогати деца. Вместо да им заплаща възнаграждения, Леон им издава документи за стаж. Отваря три онкологични центъра: доброволци карат болните на химио- или лъчетерапия; грижат се за тях, чистят домовете им, обезпечават им специфична храна. Други три центъра са за деца с родители, които нямат средства да се грижат за тях. „ Знаеш ли какъв брой коства издръжката на едно дете за година, с цел да не остане вкъщи? “ – пита ме мъжът. – „ 150 $! Само 150 $. Това са средствата за облекла, обувки, учебни принадлежности. “И Леон ги обезпечава. Спомоществователите са най-често от прилежаща Австралия. Едно семейство поема издръжката на 2 или 3 деца, като Леон се грижи да има цялостна бистрота за харченето на сумите. Дарителите получават постоянно фотоси на децата и доклади по какъв начин се учат. „ Спонсорите постоянно идват и се срещат със своите подопечни. По-големите от тях имат право да си пишат с „ вторите си родители “, само че не и да им желаят пари “, изяснява съобразителният Леон.
„ Социалният министър в сянка “ е поел опекунство даже върху децата от прилежащите острови, където хората тънат в още по-дълбока бедност и от време на време девойките са принудени да проституират, с цел да устоят фамилиите си.
И защото дребните порастват бързо, положителният самарянин основава фондация, която заплаща таксите им в университетите, с цел да могат младежите да продължат образованието си. Той персонално устоя девет студенти и е осиновил три момчета, които са на 18, 21 и 22 години. И тримата учат стопанско ръководство. Разчита на тях да продължат делото му. „ Родният ми наследник живее с майка си в Канада и няма интерес към това, което върша “, споделя със сълзи на очи Леон. Настроението му обаче бързо се оправя, когато стартира да мечтае за своето близко бъдеще. „ Сега съм на 46, желая, като стана на 50, момчетата да ме заместят и да мога да пътувам. И в България желая да дойда. “
Леон не взема нито рупия от благотворителната си активност!
ШАКЯМУНИ
Личният ни ретрит – моят и на брачна половинка ми, в центъра на гуру Йоги Тан в Бали започваше всяка заран в 5,30 ч. с дихателни извършения. Около 15 минути по-късно се събуждаха птичките и с песните си поздравяваха ведро живота. Ние почиствахме двора от нападалите листа и цветове от дъхави франджипани. Тичахме с двата ротвайлера Суки и Тайо, а след това присядахме за медитация. Час по-късно (ако нямахме лекции) играехме йога.Така се запознахме със Солюн. Името ù значи „ първа “ – първото дете, което се е родило в фамилията. В Бали, с цел да е по-лесно на бабите да не бъркат имената на внучетата, ги кръщават Първо, Второ, Трето, Четвърто и така нататък
Солюн дойде с кошница свежи плодове (нещо като блага компенсация за това, че играе йога с нас), изми с парцал уантилана (мястото, където медитираме и вършим упражнения), а след йогата стартира дружно с нас да подготвя закуска: манго, драконов плод, папая, банани, мангостини и ред други божествен плодове.
Бях впечатлена от държанието ù. Замислих се какъв брой от нашите дъщери или синове биха сторили същото, освен това рано заран?
В този ресторант Солюн сподели, че другото ù име е... Шакямуни.
Бързо се сприятелихме. Солюн стартира да идва всяка заран, когато не е на работа. Понякога, когато бяхме заети, тя играеше сама йога или медитираше, само че постоянно закусвахме дружно, тъй като беше гладна за духовна храна. А домакинът ни Теджас и ние с Ика на драго сърце споделяхме това, което сме претърпели и научили от гуру Йоги Тан. Солюн настояваше да ù описваме за учението на Буда, с цел да може да откри своите отговори по какъв начин да се сдобри с татко си, да „ си почисти кармата “, да реализира здрава връзка с гаджето си, да не се кара с работодателя си и така нататък, и така нататък Чувствахме се щастливи – ние да помогнем, а тя – да огледа от различен ъгъл своя живот и да го изживее допълнително наслада.
Солюн искаше да ù разкажем историята на Гаутама Буда – какъв е бил животът му; за какво е зарязал двореца си... Беше изумена да чуе, че съгласно учителя ни Йоги Тан корените на Буда са от народа на болг-ариите, населявали територията на днешна Украйна.
Една вечер Солюн ни предложения в ресторанта на хотела, където работи като админ. Седна при нас на масата и диалогът още веднъж ни поведе по стъпките на Буда. Тогава тя ми сподели: „ Знаеш ли, че имам и друго име с изключение на Солюн? Познай по какъв начин се споделям? “. Повдигнах плещи.
Солюн дружно с Амба
„ Шакямуни. Татко ми е дал това име, тъй като дядо ми е харесвал будизма. “ Шакямуни?! Шакямуни е името на Гаутама Буда, откакто реализира цялостна реализация. Златният Буда. Солюн извади персоналната си карта и ми я сподели, развеселена от нашата изненада – следващият знак, че в живота нищо не е инцидентно. Дори това да се запознаеш с Шакямуни.
ЗАГУБЕНАТА ПИСМЕНОСТ
Солюн бе с нас през целия ни престой в Бали. От нея научихме толкоз доста за обичания ни остров и за хората му. Малцина евентуално знаят, че в миналото балийците са пишели с прелестна писменост, като гердан от ситни мъниста. Днес тя е мъртва. Учи се в учебно заведение, от време на време може да видите табела пред храм или държавно институция с надпис на балийски, само че хората към този момент употребяват единствено латинските букви. Не ви ли се коства, че и ние вървим по този път? Солюн Шакямуни на разходка до един от най-красивите водопади на острова
Шакямуни ни описа също по този начин за обичаите, които народът ù е съхранил, само че в огромна степен е изгубил смисъла им. На младежите, в това число и на нея да вземем за пример, се пилят кучешките зъби, които символизират животинската природа у индивида. Обредът има за цел за спре деянията им на завист и лакомия. Освен това всяко семейство има храм и всеки ден прави подаяние за локалните божества и пазители на дома, а всяка седмица в индонезийската провинция се организират хиндуистки празници и разнообразни обреди.
По време на престоя ни в Бали през декември трябваше да вали, защото се води дъждовен сезон, само че не би. Тревата беше изсъхнала, планината бе станала кафява и тъжна, както в никакъв случай преди не бяхме я виждали. За да изхранват домашните си животни, локалните сечаха клони от нийм – да, нийм – дърветата, от които се вършат биологични пестициди и скъпи хранителни добавки. Но в Бали хранят с листата им козите.
Прекрасната писменост на балийския народ, която е мъртва.
Заради туристите всички употребяват латинските букви.
Защо ви описвам това – тъй като поради сушата в прилежащия до центъра на Йоги Тан храм стартира тридневен молебен за дъжд. И когато завърши – заваля. Точно точно на нашата Коледа. Случайно ли бе и това?
ПЕЧЕНО ПИЛЕ НА МОТОР
Балийците, както стана към този момент дума, имат хиндуистки обреди защо ли не, даже за колите и уредите вкъщи. Затова не се учудвайте, в случай че посетите острова и видите печено пиле на мотор или върху нов автомобил. И макар че за европейците това наподобява злокобно или най-малко прекомерно необичайно, факт е, че макар тесните пътища с доста завои произшествия на острова няма. Поне ние в никакъв случай не видяхме, макар че съвсем всяка година от 2012 година прекарваме най-малко по две седмици в Бали. А може би балийците са доста положителни водачи, тъй като яхват скутерите от дребни, още преди да могат да вървят.Ние също се придвижвахме със скутер, наемът е доста на ниска цена и относително бързо се привиква с противоположното придвижване. Само неналичието на правила по пътя смущава европейците. Всъщност право има по-бързият, само че никой не се сърди и не загатва ничия майка. Участниците в придвижването се схващат съвсем метафизично – с взор, леко бибиткане и... наложително с усмивка.
Един ден отидохме с Шакямуни на пазар в град Сингараджа. С всеки човек, изцяло чужд за нея, тя се отнасяше като с първи другар. Първоначално си помислихме, че среща родственици. Защото хората ù отвръщаха със същата добрина и непрестореност. Но тя ни изясни, че това държание е всекидневно за балийците – изключително тези, които живеят в по-бедния Север.
МИСТЪР КАДЕК
Липсата на какъвто и да е фалш в връзките, детската непорочност и доброжелателността, която излъчва локалното население, е едно от съкровищата на Бали, което притегля като магнит туристи от целия свят. Балийците също по този начин са изящни създатели: скулптори, ненадминати дърворезбари, художници върху платове и шалове с восък (батик). Обожават да свирят на странния си ударен инструмент –„ колинтанг “, да танцуват национални танци с мудри, каквито на никое място другаде по света няма. И да пеят. Затова те зло не мислят. Мъжът, който се грижи за градината в центъра на гуруто да вземем за пример, мистър Кадек, живее в прилежаща къща. Щом завърши работа, той се прибира и пуска музика на тонколони, които озвучават целия квартал, а той пее ли, пее. След безплатния концерт отива на работа като нощен надзирател. От прилежащите къщи също се носят сантиментални песни и мелодии, които съвсем не секват през целия ден.
КАТО ЕДНО ВРЕМЕ НА СЕЛО
Мога с часове да описвам за Бали. Истината е, че там се усещам не като вкъщи си, а като през ваканциите при баба и дядо на село. Като бях дребна, селяните все ме питаха „ Ти чия унучка си? “ и желаеха просто да си побъбрят с мен. В Бали хората имат същото вродено благо любознание към другите. На село по през целия ден играехме на открито. И в Бали животът тече измежду дива и необуздана природа, поради която бих се прибирала още веднъж и още веднъж. Влюбена съм в дребните им наперени петлета, които кукуригат от 3 часа сутринта; в геконит,е, които съвсем в никакъв случай не „ ге-кат “ 8 пъти, каквото е поверието, с цел да имаш същински късмет; в хора на десетките типове пернати. Обичам залезите в розово и виолет, и нощното същински черно небе, обсипано със звезди, които докосваш, в случай че се повдигнеш на пръсти. Обичам дъжда, който носи хладина и живот за тревите. Дори мравките, които атакуват храната; и мухите, които живеят единствено 10 минути; и мишката, която по здрач притичва върху ръба на оградата. Няма по-вълнуващо прекарване от това да чувстваш, че си едно с целия този жив, жив свят. Да усещаш всемирна обич на всички места и във всичко.
Ако желаете да преживеете едно друго Бали,
не туристическото, а достоверното, заповядайте с нас!
Ще посетим места, лечители и храмове, които ще създадат престоя ви паметен! Чрез присъединяване ви в диалози и ритуали ще сте измежду локалните хора, ще се запознаете с балийската просвета, обичаи и познания. Балийците не губят себе си, търсейки щастието в материалното. Имат вродена мъдрост и с една дума могат да трансформират живота ти. На лицата им греят най-широките усмивки на света и са извънредно гостоприемни.
Бали е остров в Индонезия и макар че се намира в най-голямата мюсюлманска страна, балийците следват хиндуизма. Традициите, мъдростта и знанията им за живота и вселената са съумели да запазят тяхната еднаквост през вековете. Древните им книги, написани на палмови листа, съдържат тайните на света. Техният календар открива нов взор върху времето и пространството.
На този остров можеш да избягаш от матрицата на западния свят и да попаднеш в безвремието. Тук се зареждаш със мощ и благополучие, като това прекарване оставя бездънен отпечатък в душата и те учи на нови полезности.
0878 834 504
0885 051 057
Статията е оповестена в Списание 8, бр. 4/2024 г.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ