Косата на Бетовен разкрива, че е страдал от отравяне с олово
На 7 май 2024 година се навършиха 200 години от първото осъществяване на Деветата симфония на Лудвиг ван Бетовен, показана пред жителите на Виена през 1824 година Два века по-късно музиката на гения – от „ Für Elise “ през „ Лунната соната “ до началните акомпанименти на Петата симфония – остава незабавно разпознаваема за хората по целия свят, частично с помощта на известни филми като „ Портокал с часовников механизъм “ и „ Остин Пауърс “.
Нещо доста особено за композитора, с изключение на творбите му, е и мистериозната загуба на слуха по незнайна причина. Сега ново изследване демонстрира, че глухотата на Бетховен може да е била резултат от отравяне с олово.
Олово
Немският композитор стартира да губи слуха си в средата на двадесетте си години, когато музикалната му кариера към този момент е почнала. Въпреки че продължава да композира и да свири още няколко години, увреждането на слуха му в последна сметка го принуждава да се отдръпна от общественото пространство, да заобикаля гости и да живее в самотност до гибелта си на 56-годишна възраст, единствено 3 години след премиерата на Деветата симфония.
Причината за оглушаването му е една от най-големите загадки в историята на музиката. Теориите за него варират от сифилис и коремен тиф до лупус и болест на Пейджет. Подобно на доста други хора при започване на XIX в., композиторът страда от голям брой зле проучени и нелекувани медицински проблеми, в това число проблеми с червата и дихателните пътища. Освен това той е пиел много, което евентуално е довело до проблеми с бъбреците и черния дроб.
За задачите на новото проучване, оповестено в списание Clinical Chemistry, екип от откриватели от Детската болница в Бостън, Държавния университет в Сан Хосе и други институции проучва достоверни проби от косата на композитора. И открива изненадващо високи концентрации на олово, арсен и живак.
В изследването се отбелязва, че тези концентрации на олово – сред 69 и 71 микрограма на децилитър – „ нормално се свързват със стомашно-чревни и бъбречни болести “. Възможно е Бетховен да е погълнал метала посредством вино (в което оловото се е употребило като подсладител), риба от нечисти реки или медицински процедури. Такива способи на отравяне засягат и доста от неговите съвременници.
Изследователите не са първите, които допускат сходно нещо. През 2008 година австрийски патолог на име Кристиан Вайтер изрича същото изказване – че композиторът е бил погубен от лекарство на оловна основа, приложено от неговия доктор Андреас Варух. Въпреки че изказванието на Райтер беше отхвърлено, когато се оказа, че оценената от него коса не е на Бетховен, косите, оценени в новото проучване, фактически принадлежат на композитора, защото преди този момент са били употребявани за секвениране на генома му.
Макар към този момент да можем да твърдим с по-голяма сигурност, че Лудвиг ван Бетховен е претърпял отравяне с олово, към момента не знаем дали то е предизвикало загубата на слуха му или други болести.
