Арсиноя IV е най-малката сестра на египетската царица Клеопатра –

Арсиноя IV е най-малката сестра на египетската кралица Клеопатра – и става трагична жертва на този факт.

По време на Александрийската война, когато е едвам тийнейджърка, тя се пробва да оглави протест против Клеопатра, която е сключила съюз с Юлий Цезар, с цел да заеме трона ѝ.

Но протестът е несполучлив и Арсиноя е изпратена в Рим като политически пандизчия. Въпреки че в началото заобикаля изтезанието и ѝ е разрешено да стане жрица в храма на Артемида в Ефес, тя няма да остане в сигурност дълго. Клеопатра е толкоз обезпокоена, че Арсиноя ще се опита още веднъж, че провела убийството на личната си сестра през 41 година прочие н. е.

Ето цялата история.

Семейното дърво на египетските владетели от династията на Птолемеите е комплицирано. Цар Птолемей XII има измежду децата си най-малко три царици и двама царе. Във семейството обаче очевидно имат неприятния табиет да се екзекутират един различен. (Всъщност се счита, че Клеопатра е забъркана освен в гибелта на Арсиноя, само че и на най-малко двама от другите – Птолемей XIII и Птолемей XIV.)

Арсиноя IV, най-малката щерка в фамилията, която официално може да е била даже полусестра на Клеопатра, в никакъв случай не е трябвало да стига до трона. Но всичко се трансформира, откакто се пробва да оглави протест против сестра си Клеопатра, с цел да поеме контрола над Египет.

Клеопатра на транспортен съд. // Wikimedia Commons

Тъй като Арсиноя IV била най-младата от девойките, родена някъде през 60-те години пр.н.е., тя е значително без значение в очите на множеството египтяни. Освен това имала и братя, които постоянно са желани за трона, даже и да е била по-възрастна от тях. Но както други царски дъщери, Арсиноя имала опция да учи тематики като политика и философия, а нейният ментор, евнух на име Ганимед, бил и неин легален аставник.

През 58 година прочие н. е. най-голямата щерка в фамилията, Береника IV, краде трона на татко им Птолемей XII, като изпраща в заточение дружно с него и някои от братята и сестрите си, в това число Клеопатра и Арсиноя. Това води сестрите в Рим, където Птолемей XII убеждава Юлий Цезар да му оказват помощ да си върне трона.

Две години по-късно, през 56 година пр.н.е., той се връща в Египет, екзекутира щерка си и назначава младата Клеопатра за собствен съуправител.

Но когато умира, в Египет скоро настъпват разтърсвания, а последвалият безпорядък едвам не изпраща Арсиноя IV на трона.

Историческите сведения значително премълчават за връзките сред Клеопатра и Арсиноя IV, когато са били дребни. Но откакто Клеопатра става кралица, е ясно, че връзките им са се влошили.

Клеопатра е на към 18 години, когато татко ѝ умира, и тогава ръководството на Египет е оставено на нея и 10-годишния ѝ брат Птолемей XIII. Царските съветници, които не я харесват, скоро притискат младото момче да изгони сестра си. Изглежда, че някои от съветниците желаят да заменят Клеопатра с Арсиноя, която е по-млада и може би по-лесна за манипулиране.

Клеопатра обаче я взема със себе си в заточение. Някои считат, че в началото тя гледа на сестра си като на съдружник, само че съгласно други се отнася към нея като към пленник.

Следвайки наръчника на татко си, Клеопатра се обръща към Рим за помощ да си върне царството. И Юлий Цезар се оказва подготвен сътрудник (както в политическо, по този начин и в сантиментално отношение).

Двете сестри скоро са посрещнати назад в Александрия с негова помощ. Но той, обезпокоен за личното си състояние в Египет, упорства всички вероятни наследници на Птолемеите да останат в двореца, където въоръжената защита следи изключително деликатно Клеопатра и Арсиное.

Възходът на римската власт в страната провокира протести измежду локалното население и през 48 година пр.н.е. египетските бунтовници притискат Цезар да се отдръпна в Кипър. Когато египтяните настъпват към Александрия, с цел да си върнат столицата от римляните, Арсиноя бяга със своя педагог и аставник Ганимед.

Тъй като тя е единствената наследница на Птолемеите, която явно е отвън контрола на Цезар, египтяните се сплотяват на нейна страна и в последна сметка я афишират за своя кралица. Така за известно време наподобява, че Арсиноя поема контрола над Египет – само че Цезар надхитрява египтяните, като освобождава младия Птолемей XIII с вярата, че конкурентен мъжки правоприемник ще унищожи позициите ѝ.

И се оказва прав. Скоро египетските бойци се обръщат против Арсиноя, а настъпилият безпорядък дава на Цезар задоволително време да изпрати подкрепления и да потуши въстанието. След като нещата притихват и Птолемей XIII умира, по-късно Клеопатра става едноличен държател на Египет. Междувременно Арсиноя е военнопленник.

Юлий Цезар не се интересува, че Арсиноя е вуйна на Цезарион, първия наследник на Клеопатра. Цезар гледал на Арсиноя като на човек, който е повел несполучлив протест – и като на един от многото пленени владетели, които потвърждават какъв брой всесилен е Рим.

Той се завръща в Рим триумфално през 46 година пр.н.е., като отпразнува завладяването на Египет, Галия, Понт и други райони с голям церемониал. А Арсиноя IV е принудена да марширува по улиците на Рим, увита в златни вериги – една от дребното дами владетели, подложени на такова оскърбление.

Ганимед е екзекутиран, само че момичето е пощадено след триумфа. В края на краищата по-нататъшното оскърбление на Египет и династията на Птолемеите би могло да дестабилизира властта на Цезар.

След това на Арсиноя е позволено да стане жрица на храма на Артемида в Ефес – служба, която има за цел да ѝ попречи да претендира за египетския трон. Въпреки това някои критици на Клеопатра шушукат, че сестра ѝ би била по-добра кралица, което поражда клюки, че тя може и да се върне на власт.

Междувременно убийството на Юлий Цезар през 44 година пр.н.е. потопява Рим в революция и дестабилизирало ръководството на Клеопатра. Тя бързо се съюзява с един от наследниците му, Марк Антоний, и в последна сметка притиска новия си политически и сантиментален съдружник да отстрани опасността за нейното ръководство: Арсиноя.

Храмът на Артемида. // Фердинанд Кнаб/Wikimedia Commons

Антоний, който желал да направи всичко, с цел да помогне на Клеопатра, се съгласил да изпрати убийци в храма на Артемида в Ефес, с цел да убият Арсиноя IV през 41 година пр.н.е. Арсиноя е единствено на 20 години, когато умира, и защото е убита в храма, това се възприема като засегнатост за боговете.

Антоний и Клеопатра резервират властта си години наред преди личната си гибел. Тя наподобява постоянно помни унижението, на което е била подложена сестра ѝ, когато е накарана да крачи по улиците на Рим. Затова, когато противникът на Антоний – Октавиан, в последна сметка ги побеждава и се готви да завземе целия надзор над Египет, Клеопатра се самоубива през 30 година пр.н.е., вместо да се изправи пред същото като сестра си.

През първите години от живота на Арсиноя IV актуалните създатели рядко я загатват. Въпреки че е щерка на цар, в началото тя е взета за незначителна. Така е, до момента в който не става лице на протеста на Египет против римляните – а по-късно и знак на завладяването на Египет от Рим.

Тогава самото ѝ битие я трансформира в опасност за Клеопатра, която брутално провежда убийството на сестра си, с цел да укрепи политическите си позиции.

Векове по-късно историците имат разнообразни отзиви за Арсиноя. Някои я считат за предателка, тъй като се е разбунтувала против сестра си и се е пробвала да отнеме трона ѝ. Тези, които симпатизират на дейностите на Клеопатра, постоянно настояват, че убийството на Арсиноя е било належащо, с цел да се резервира ръководството.

Други обаче я считат за жертва на тиранията на Клеопатра, изключително като се има поради младата възраст на Арсиноя по време на първичния ѝ протест. Някои акцентират, че Арсиноя евентуално е имала по-възрастни наставници, които са били решени да усилят личната си власт, и са я манипулирали в тази посока.

И защото Клеопатра заповядала на Антоний да убие Арсиноя, един създател даже съпоставя убийството с това, че Клеопатра получава „ жертва “ от своя ухажор.

Фреска на Клеопатра // Wikimedia Commons

Друг въпрос, който продължава да провокира интерес, е къде е заровена птолемейската принцеса.

Подобно на доста от другите чудеса на античния свят, храмът на Артемида в последна сметка се срутва, само че една гробница оцелява. Тя е издълбана от мрамор и съдържала череп. Когато през 1929 година археолозите откриват черепа, мнозина се питат дали той не е част от останките на Арсиноя. Мистерията се задълбочава, когато десетилетия по-късно е открита и останалата част от скелета.

Неотдавнашен разбор обаче демонстрира, че скелетът не принадлежи на сестрата на Клеопатра, а на момче на възраст сред 11 и 14 години, което евентуално е имало проблеми в развиването. И по този начин, същинските остатъци на Арсиноя към момента не са открити – а мястото на почивката ѝ остава мистерия.