Д-р Надежда Римпова: В момента наблюдаваме ръст на случаите с RSV инфекции при малките деца
Д-р Надежда Римпова е приключила Медицински университет – София, където се дипломира през 2012 година През 2017 година придобива компетентност „ Детски заболявания “.
От 2015 година до 2019 година е помощник към Катедрата по педиатрия на университета и Клиниката по пулмология и интензивно поделение на СБАЛДБ „ Проф. доктор Иван Митев “.
В началото на 2020 година се причислява към екипа експерти в УМБАЛ Софиямед. От октомври същата година е шеф на Детското поделение на болничното заведение.
Докторската й работа е отдадена на тематиката за ролята на серумното равнище на витамин D за тежестта на протичането на острите пневмонии в детската възраст
Д-р Римпова, какви пациенти приемате най-често през този зимен сезон? Има ли нещо характерно в тазгодишната грипна вълна при децата?
През настоящия зимен сезон, за болнично лекуване постъпват най-вече пациенти с остри респираторни заболявания – ларинготрахеит, бронхиолит, пневмония. Забелязваме, че сезонът на грипните инфекции стартира по-рано, спрямо миналата година, когато най-висока заболяемост наблюдавахме през месеците януари и февруари. Тази година най-голяма централизация от случаи с грип имахме през месец декември. Всяка година вирусите циркулират малко друго, само че при сезонния грип инфекциите при децата обичайно са най-чести и могат да доведат до хоспитализации, най-вече при дребни деца или такива с хронични болести. Най-честите следени затруднения са бронхит и пневмония.
Има ли разлика в честотата на боледуване при деца, посещаващи колективи, и при тези, които са вкъщи?
Да, има. Децата, които посещават ясли и детски градини, нормално боледуват по-често, изключително в първите 1–2 години от включването си в колектив. Това е част от естествения развой на „ запознаване “ на имунната система с голям брой нови вируси и бактерии. С времето детето построява по-устойчив и ефикасен имунен отговор. При децата, които са вкъщи, честотата на боледуване е по-ниска, само че при постъпване в колектив също се следи интервал на по-често боледуване.
Освен деца с тежки усложнени грипни инфекции, имахте ли доста случаи с респираторно-синцитиален вирус и други респираторни инфекции?
Да, сега следим растеж на случаите с RSV инфекции при дребните деца. RSV е водещ извършител на бронхиолити и пневмонии при деца под 5 години. Той постоянно води до хоспитализация при най-малките, защото предизвиква затруднено дишане и обезводняване.
Освен RSV и грип, срещаме и обичайни сезонни вируси като аденовируси, риновируси и бокавируси, като не рядко откриваме съществуване на повече от един извършител у едно и също дете.
Пероралната противогрипна ваксина ли е по-лека за децата, по кое време я препоръчвате и по кое време - инжекционната?
Назалната ваксина против грип се приема по-лесно от доста деца, тъй като не включва убождане. Тя е вид на жива атенюирана ваксина и е подобаваща за здрави деца без имунни дефицити и без съществени хронични болести във възрастта над 2 години.
Инжекционната ваксина се предлага на деца със съпътстващи здравословни проблеми – астма, сърдечни болести, диабет, имунен недостиг или други рискови положения, защото тя е инактивирана и безвредна за необятен кръг от деца.
Световните педиатрични организации показват, че годишната противогрипна имунизация на децата над 6 месеца е основна тактика за понижаване на заболяемостта и разпространяването на грипа.
През последните години като че ли се приказва по-малко за коклюш и скарлатина – понижават ли случаите?
Случаите на болести като коклюш и скарлатина не са изчезнали, само че с помощта на имунизациите в множеството страни те са по-рядко срещани и затрудненията са доста по-редки спрямо преди десетилетия. Коклюшът, породен от бактерията Bordetella pertussis, към момента може да се следи, изключително при нередовно имунизирани деца. Наблюдавали сме болестта и при имунизирани, само че с доста по-лека форма.
Скарлатината се предизвиква от стрептококи, като в последно време отчитаме и нетипично протичане, да вземем за пример с обрив, който се появява за кратно и непринудено изчезва; единствено с лека температура, липса на „ малинов език ” т.е. не следим цялостната гама от присъщи признаци. Освен това ставаме очевидци и на доста резистентни варианти. Тук е значимо навременното включване на подобаващ антибиотик след лекарска преценка.
Родителите постоянно търсят имуностимулиращи артикули – по кое време е рационално да ги употребяват и по какъв начин да ги избират?
Продуктите, които се популяризират като „ имуностимуланти “, нормално съставляват хранителни добавки с сложен състав. Често родителите ги избират независимо, тъй като те не съставляват лекарство в същинския смисъл на думата и по тази причина са свободни за продажба в аптечната мрежа. За множеството здрави деца честите вирусни инфекции са част от естественото съзряване на имунната система и не изискват спомагателен банкет на лекарства или добавки.
Благоприятни изгоди може да има при постоянно боледуващи деца, деца с рецидивиращи инфекции със сходно протичане, както и като допълваща терапия към главната за обещано заболяване. Във всички случаи е добре това да се съветва с доктор. Имуностимулиращи препарати може да се разискват при съответни медицински показания – да вземем за пример при деца с повтарящи се инфекции с температура, потвърден имунен недостиг, чести и тежки инфекции или характерни лабораторни отклонения. Изборът и на двата типа артикули, както и продължителността на приема, би трябвало да бъде съгласуван с лекарски съвет и самостоятелните потребности на детето.
Какво демонстрират последните проучвания за витамин D при деца? Какво да знаят родителите?
Витамин D играе значима роля освен за костното развиване, само че и за функционалността на имунната система. Той взе участие в регулацията на вродения и добития имунен отговор. Ниските равнища на витамин D у деца са свързвани с по-висока периодичност на респираторни инфекции и затруднения, в това число инфекции на долните дихателни пътища.
Препоръките по света демонстрират, че доста деца изключително през есенно-зимния интервал имат намалени равнища на витамин D заради по-малко излагане на слънце. Затова е рационално при постоянно боледуващо дете да се наблюдава серумното равнище на витамин D и при нужда да се прибавя витамин D в количество по отношение на лекарските рекомендации. За подрастващите е добре да одобряват витамин D през студените месеци, с приемът му във възрастта до 1 навършена година е наложителен.
Какво е най-важното за храненето през зимата и прехода към пролетта?
Здравословното хранене през зимата и пролетта би трябвало да бъде с акцент върху многообразие –белтъчини, сезонни плодове и зеленчуци, богати на витамини и минерали. Важно е да се лимитират захари и модифицирани храни, тъй като те не подкрепят положителния имунен отговор. Поддържането на добър хранителен статус е една от главните тактики за поддръжка на резистентен имунитет при децата.
И един финален въпрос – добре ли са осведомени родителите за включването на имунизацията против варицела като наложителна?
Ваксината против варицела към този момент е включена в наложителния имунизационен календар. Някои родители към момента имат въпроси или терзания, само че като цяло демонстрират ангажираност и осведоменост. Важно е да се знае, че болестта може да докара до съществени неврологични затруднения, изключително при по-малки деца и рискови групи. Установено е, че имунизацията против варицела носи забележителна отбрана и понижава тежестта на болестта, даже при осъществяване единствено на един банкет. Също по този начин би трябвало да се знае, че имунизираните деца не подлежат на карантина.
От 2015 година до 2019 година е помощник към Катедрата по педиатрия на университета и Клиниката по пулмология и интензивно поделение на СБАЛДБ „ Проф. доктор Иван Митев “.
В началото на 2020 година се причислява към екипа експерти в УМБАЛ Софиямед. От октомври същата година е шеф на Детското поделение на болничното заведение.
Докторската й работа е отдадена на тематиката за ролята на серумното равнище на витамин D за тежестта на протичането на острите пневмонии в детската възраст
Д-р Римпова, какви пациенти приемате най-често през този зимен сезон? Има ли нещо характерно в тазгодишната грипна вълна при децата?
През настоящия зимен сезон, за болнично лекуване постъпват най-вече пациенти с остри респираторни заболявания – ларинготрахеит, бронхиолит, пневмония. Забелязваме, че сезонът на грипните инфекции стартира по-рано, спрямо миналата година, когато най-висока заболяемост наблюдавахме през месеците януари и февруари. Тази година най-голяма централизация от случаи с грип имахме през месец декември. Всяка година вирусите циркулират малко друго, само че при сезонния грип инфекциите при децата обичайно са най-чести и могат да доведат до хоспитализации, най-вече при дребни деца или такива с хронични болести. Най-честите следени затруднения са бронхит и пневмония.
Има ли разлика в честотата на боледуване при деца, посещаващи колективи, и при тези, които са вкъщи?
Да, има. Децата, които посещават ясли и детски градини, нормално боледуват по-често, изключително в първите 1–2 години от включването си в колектив. Това е част от естествения развой на „ запознаване “ на имунната система с голям брой нови вируси и бактерии. С времето детето построява по-устойчив и ефикасен имунен отговор. При децата, които са вкъщи, честотата на боледуване е по-ниска, само че при постъпване в колектив също се следи интервал на по-често боледуване.
Освен деца с тежки усложнени грипни инфекции, имахте ли доста случаи с респираторно-синцитиален вирус и други респираторни инфекции?
Да, сега следим растеж на случаите с RSV инфекции при дребните деца. RSV е водещ извършител на бронхиолити и пневмонии при деца под 5 години. Той постоянно води до хоспитализация при най-малките, защото предизвиква затруднено дишане и обезводняване.
Освен RSV и грип, срещаме и обичайни сезонни вируси като аденовируси, риновируси и бокавируси, като не рядко откриваме съществуване на повече от един извършител у едно и също дете.
Пероралната противогрипна ваксина ли е по-лека за децата, по кое време я препоръчвате и по кое време - инжекционната?
Назалната ваксина против грип се приема по-лесно от доста деца, тъй като не включва убождане. Тя е вид на жива атенюирана ваксина и е подобаваща за здрави деца без имунни дефицити и без съществени хронични болести във възрастта над 2 години.
Инжекционната ваксина се предлага на деца със съпътстващи здравословни проблеми – астма, сърдечни болести, диабет, имунен недостиг или други рискови положения, защото тя е инактивирана и безвредна за необятен кръг от деца.
Световните педиатрични организации показват, че годишната противогрипна имунизация на децата над 6 месеца е основна тактика за понижаване на заболяемостта и разпространяването на грипа.
През последните години като че ли се приказва по-малко за коклюш и скарлатина – понижават ли случаите?
Случаите на болести като коклюш и скарлатина не са изчезнали, само че с помощта на имунизациите в множеството страни те са по-рядко срещани и затрудненията са доста по-редки спрямо преди десетилетия. Коклюшът, породен от бактерията Bordetella pertussis, към момента може да се следи, изключително при нередовно имунизирани деца. Наблюдавали сме болестта и при имунизирани, само че с доста по-лека форма.
Скарлатината се предизвиква от стрептококи, като в последно време отчитаме и нетипично протичане, да вземем за пример с обрив, който се появява за кратно и непринудено изчезва; единствено с лека температура, липса на „ малинов език ” т.е. не следим цялостната гама от присъщи признаци. Освен това ставаме очевидци и на доста резистентни варианти. Тук е значимо навременното включване на подобаващ антибиотик след лекарска преценка.
Родителите постоянно търсят имуностимулиращи артикули – по кое време е рационално да ги употребяват и по какъв начин да ги избират?
Продуктите, които се популяризират като „ имуностимуланти “, нормално съставляват хранителни добавки с сложен състав. Често родителите ги избират независимо, тъй като те не съставляват лекарство в същинския смисъл на думата и по тази причина са свободни за продажба в аптечната мрежа. За множеството здрави деца честите вирусни инфекции са част от естественото съзряване на имунната система и не изискват спомагателен банкет на лекарства или добавки.
Благоприятни изгоди може да има при постоянно боледуващи деца, деца с рецидивиращи инфекции със сходно протичане, както и като допълваща терапия към главната за обещано заболяване. Във всички случаи е добре това да се съветва с доктор. Имуностимулиращи препарати може да се разискват при съответни медицински показания – да вземем за пример при деца с повтарящи се инфекции с температура, потвърден имунен недостиг, чести и тежки инфекции или характерни лабораторни отклонения. Изборът и на двата типа артикули, както и продължителността на приема, би трябвало да бъде съгласуван с лекарски съвет и самостоятелните потребности на детето.
Какво демонстрират последните проучвания за витамин D при деца? Какво да знаят родителите?
Витамин D играе значима роля освен за костното развиване, само че и за функционалността на имунната система. Той взе участие в регулацията на вродения и добития имунен отговор. Ниските равнища на витамин D у деца са свързвани с по-висока периодичност на респираторни инфекции и затруднения, в това число инфекции на долните дихателни пътища.
Препоръките по света демонстрират, че доста деца изключително през есенно-зимния интервал имат намалени равнища на витамин D заради по-малко излагане на слънце. Затова е рационално при постоянно боледуващо дете да се наблюдава серумното равнище на витамин D и при нужда да се прибавя витамин D в количество по отношение на лекарските рекомендации. За подрастващите е добре да одобряват витамин D през студените месеци, с приемът му във възрастта до 1 навършена година е наложителен.
Какво е най-важното за храненето през зимата и прехода към пролетта?
Здравословното хранене през зимата и пролетта би трябвало да бъде с акцент върху многообразие –белтъчини, сезонни плодове и зеленчуци, богати на витамини и минерали. Важно е да се лимитират захари и модифицирани храни, тъй като те не подкрепят положителния имунен отговор. Поддържането на добър хранителен статус е една от главните тактики за поддръжка на резистентен имунитет при децата.
И един финален въпрос – добре ли са осведомени родителите за включването на имунизацията против варицела като наложителна?
Ваксината против варицела към този момент е включена в наложителния имунизационен календар. Някои родители към момента имат въпроси или терзания, само че като цяло демонстрират ангажираност и осведоменост. Важно е да се знае, че болестта може да докара до съществени неврологични затруднения, изключително при по-малки деца и рискови групи. Установено е, че имунизацията против варицела носи забележителна отбрана и понижава тежестта на болестта, даже при осъществяване единствено на един банкет. Също по този начин би трябвало да се знае, че имунизираните деца не подлежат на карантина.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ