Смъртта на Анди Уорхол през 1987 г. е мрачен завършек

Смъртта на Анди Уорхол през 1987 година е тъмен свършек на живота му, другояче белязан от гламурност. Той умира ненадейно на 58-годишна възраст след интервенция, която е трябвало да бъде напълно рутинна.

Макар че известния създател съумява да преживее рани от пукотевица близо две десетилетия по-рано, физическите и прочувствените последствия от нея ще го преследват до неговия край. През февруари 1987 година той постъпва в болница за напълно тривиална интервенция на жлъчния мехур. Въпреки това нежното му здраве, влошено от хроничната дехидратация, използването на опиати и трайните последствия от предходните му пострадвания, прави процедурата доста по-рискована от предстоящото.

Първоначално наподобява, че се възвръща добре, само че по-малко от 48 часа след процедурата той е открит мъртъв в болничното си легло. Аутопсията разкрива, че сърцето му е отказало евентуално вследствие на напрежението върху така и така отслабения му организъм.

Трагичното събитие оставя света в скърб за загубата на индивида, чието творчество става синоним на американската контракултура и иконография от 60-те години на предишния век.

Ето цялата история.

Анди Уорхол е роден на 6 август 1928 година в Питсбърг в фамилията на съветски емигранти от Чехословакия. Като дете развива ревматична тресчица, чиито трайни последствия го приковават на легло за дълги интервали от време. Той прекарва тези дни в изобразяване, снимане и правене на колажи – занимания, които въодушевяват по-късната му кариера.

След като приключва гимназия през 1945 година, посещава Технологичния институт „ Карнеги “, с цел да учи комерсиално изкуство и изящен дизайн. След като получава бакалавърска степен по изящни изкуства, той се реалокира в Ню Йорк и реализира триумф като илюстратор на списания и реклами. Особено ловък е в рисуването на обувки.

Анди Уорхол стои пред скулптурата си „ Кутии Брило “ през 1968 година // Public Domain

През 60-те години на ХХ в. Уорхол се прочува, откакто излага картината си „ Голяма консерва (зеленчукова) чорба „ Кембъл “ и отварачка “. Той открива своята ниша в поп арта и скоро навлиза в обществото на известните персони, музиканти и други художници.

От края на 60-те години на ХХ век отваря своето ателие в Ню Йорк за младежите в града, доста от които вземат участие в контракултурата по това време. Студиото е наречено „ Фабриката “ и в него се организират събития за многочислените вдъхновения на Уорхол, в това число Иди Седжуик, хипотетичната държанка на Боб Дилън.

Именно във „ Фабриката “ Уорхол се среща с Валери Соланас, която по-късно го прострелва поради засегнатост. Въпреки че случаят не води директно до гибел, той му вдъхва боязън от лечебните заведения, който ще има тежки последствия две десетилетия по-късно.

В този сандък, употребен в „ Сребърната фабрика “, след гибелта на Уорхол е открито копието на сюжета „ Up Your Ass “, което Соланас му е дала, през 1987 година // Public Domain

Радикалната феминистка Валери Соланас посещава Фабриката няколко пъти в средата на 60-те години. Въпреки че не е била близка другарка на Анди, двамата се знаят и тя даже се е снимала в един от неговите самостоятелни филми.

През 1965 година Соланас се обръща към Уорхол с молба да финансира разнообразни нейни планове, в това число пиеса, наречена „ Up Your Ass “. След като преглежда сюжета, той не е впечатлен и последователно стартира да се дистанцира от авторката. След това, през 1967 година, Соланас написа на Уорхол с молба да се включи в нейния ръкопис „ SCUM Manifesto “ (SCUM значи Society for Cutting Up Men – ор англ. ез. „ Общество за разфасоване на мъже “), в който тя предлага дамите да отстранен изцяло мъжете. Когато той не дава отговор на кореспонденцията ѝ, тя изпада в параноя, че ще открадне концепциите ѝ за негово лично произведение.

На 3 юни 1968 година Соланас прострелва Анди Уорхол и художествения критик Марио Амая в офиса на създателя на площад „ Юниън “. Докато Амая получава единствено повърхностни рани, Уорхол е тежко ранен и би трябвало да прекара идващите два месеца в болница. Нападателката се предава на полицията и по-късно е наказана на 3 години затвор.

В резултат на стрелбата Уорхол е трайно инвалидизиран и би трябвало да носи хирургически корсет, който да държи органите му на място. Творчеството и животът му се трансформират вечно, а случаят в последна сметка способства и за неговата гибел през 1987 година

В годините след стрелбата става по-сдържан и насочва напъните си от спорното изкуство повече към насърчаване на бизнес частта.

Въпреки че Уорхол е изследвал тематиките за гибелта в предходните си произведения, в това число апаратура, направена напълно от отрязъци от вестници за съдбовни произшествия и изтезания, след стрелбата изкуството му придобива по-мрачен темперамент и постоянно включва претекстове с оръжия.

На 16 ноември 1978 година написа в дневника си: „ Казах, че не съм бил изобретателен, откогато ме гръмнаха, тъй като по-късно престанах да виждам съмнителни хора “.

Най-голямото влияние на случая обаче е, че Анди става хипохондрик с уплаха от лечебни заведения. В резултат макар че страда от разнообразни здравословни проблеми, в това число с жлъчния мехур, той постоянно отхвърля да отиде на доктор, до момента в който признаците му не могат да бъдат пренебрегнати повече.

Дори откакто най-сетне си записва час при Бьорн Торбярнърсън, водещ нюйоркски хирург през февруари 1987 година, той споделя на лекаря: „ Ще ви направя богат човек, в случай че мине без интервенция “, както оповестява The New York Times през 2017 година

За страдание Уорхол няма да може да извърши това заричане, защото доктор Торбярнърсън предлага незабавна интервенция, и то не без съображение. По време на процедурата открива, че жлъчният мехур на Уорхол е в гангрена и когато е изваден от тялото на художника, се разпада на части.

Уорхол оцелява след интервенцията и даже организира няколко телефонни диалога. В ранните утринни часове на 22 февруари обаче здравна сестра го открива в болничното му легло в безсъзнание и нереактивен. Аутопсията разкрива, че художникът е умрял от камерно мъждене – положение, при което сърцето не бие, а трепти, което води до липса на приток на кръв и прекъсване на сърдечната активност.

Public Domain

След гибелта, художникът е заровен във католическото гробище „ Свети Йоан Кръстител “ в Бетел Парк, Пенсилвания. На панихидата му, която се състои на 1 април в Манхатън, участват над 2000 души, измежду които Лайза Минели, Калвин Клайн и Йоко Оно.

По това време обществеността има вяра, че гибелта на Анди Уорхол е просто резултат от рутинна интервенция, която се обърква, само че оценките на физическото му положение, осъществени през 1987 година и 30 години по-късно, разкриват шокиращи детайлности.

Според доктор Торбярнърсън Уорхол е признал, че преди интервенцията е бил хронично обезводнен и отпаднал, евентуално вследствие на проблемите с преглъщането, които е имал след стрелбата. Освен това е взимал опиати и е избягвал визитите при доктор, когато това е било допустимо, заради уплахата си. Тези проблеми, в комбиниране с увреждането на органите от стрелбата, вършат другояче простата интервенция на жлъчния мехур извънредно рискова.

По време на процедурата доктор Торбярнърсън освен е трябвало да в профил гангренясалия злобен мехур на Уорхол, само че и да реконструира коремната стена. Цялото това натоварването върху към този момент уплашеното тяло провокира отвод на сърцето.

Тези открития са отчасти разкрити по време на гибелта на Анди Уорхол и изцяло осветлени след гражданския иск на фамилията му против болничното заведение през 1991 година Неговите близки настояват, че е имало неправилни грижи и немарливост, изключително интоксикация с вода, и получават извънсъдебно съглашение за неразкрита сума.

Установено е, че нито Уорхол, нито фамилията му са били наясно със сериозния риск от затруднения при интервенцията. Трагично, за художника това е един осъществен призрачен сън.