Ханс Гайгер, броячът на разпадналите се атоми
Ханс Гайгер
Физик и откривател /1882 – 1945/
Произход: Германия, интелектуално семейство
Образование: лекар по физика и математика от университета в Ерланген, работи с Ръдърфорд в университета в Манчестър
Интереси: физика и математика
Научни достижения: Гайгеров брояч, Гайгер-Марсдън опит, законът Гайгер-Нутъл, открития, свързани с нуклеарните частици
Как да се преброи това, което не се вижда, чува, допира, вкусва и помирисва? Не може, споделят опитът и разсъдъкът. Но човешкият талант не спи - изобретателят Ханс Гайгер сътвори апарат, който брои алфа-частици, усъвършенства го за бета-частици и фотони, подтиква изследването на атомната конструкция и избави хиляди, даже милиони животи.
Гайгер-Мюлеровият брояч, по-известен като Гайгеров, тъй като Валтер Мюлер се включва единствено в подобрението, е апарат за премерване на радиация.
От представителя му за всеки подтик се чува тиктакане. А щом цъканията надвишават способността да ги броите, бягайте - всяко от тях демонстрира, че невидими гадости желаят да ви убият.
Как тъкмо работи тази джаджа?
Най-безобидни са алфа-частиците. Те са едрички, проникващата им дарба не е огромна и ги стопират лист хартия или памучна тъкан. Бета-частиците са с оскъдна маса и висока скорост, минават през облеклата и проникват няколко милиметра в човешка тъкан, може да провокират лъчева болест. Гама лъчите пък са форма на радиация с дребна дължина на вълната и голяма сила. Имат мощна проникваща дарба, йонизиращо деяние и висока периодичност, не се отклоняват в електромагнитно поле, разрушителни са за живите тъкани и провокират рак. А броячът на Гайгер оказва помощ да държим надалеч от себе си всички тези рискове.
Йоханес Гайгер е роден през 1882 в Нойщат, Германия. За разлика от други гении на физиката, той не е добър възпитаник, само че се ориентира добре в ползите и качества си. През 1902 учи физика и математика в Мюнхен и Ерланген, само че нещо в него се обръща и той става ослепителен млад академик.
Продължава в Манчестър, където среща Ърнест Ръдърфорд, който разпознава гения му и го държи в пробната лаборатория.
Точно в помощ на Ръдърфорд Гайгер основава брояча за алфа частици, а година по-късно, през 1909, с Ърнест Марсдън организира фамозния „ опит със златното фолио ”. Те пускат алфа частици през златно фолио, някои от тях се отклоняват под ъгъл над 90 градуса и даже се връщат обратно.
През 1911 Ръдърфорд афишира така наречен „ планетарен модел “ на атома
Според господстващия атомен модел, това е невероятно. Но Гайгер, Марсдън и Ръдърфорд схващат, че нещата са други. Те мислят, считат и чертаят две години, до момента в който през 1911 Ръдърфорд афишира така наречен „ планетарен модел “ на атома. По този метод скромните стъпки на индивида в атомната физика стават великански крачки.
През същата 1911, Ханс Гайгер и Джон Нътъл извеждат едноименния физичен закон, който свързва константата на разпад на радиоактивния изотоп с силата на отделените алфа-частици.
Гайгер става прочут в научните среди и получава покана да оглави новата лаборатория по радиоактивност в Брауншвайг.
По време на Първата международна война, той е офицер в Генералния щаб на артилерията и работи за рационализиране на газовата маска. Покрай това постоянно е в окопите и пипва ревматизъм, който от време на време го обездвижва за седмици.
След войната Гайгер се връща към научната работа. Поема катедрата по пробна физика в Кил и усъвършенства брояча.
През 1929 е професор в Тюбинген и се занимава с галактически лъчи – съществена тематика до края на живота му. През 1936 е в Берлин и до гибелта си през 1945 остава началник на физическия департамент във Висшето техническо учебно заведение.
Отношенията на Гайгер с нацисткия режим са много неразбираеми
. Със сигурност през 1939 той е измежду основателите на петиция, с която 75 известни немски учени предизвестяват режима да не бърка политиката с образованието и науката. Апелът е провокиран от натиска учени евреи да напущат, а студенти евреи да не се записват. В същото време пък Гайгер е част от така нареченото „ Ураниево общество “ - секретният нацистки план за основаване на атомна бомба, еквивалент на американския план „ Манхатън “.
Противоречиви са информациите за отношението на Гайгер към еврейските му сътрудници, само че Ернст Щулингер, който взе участие в американската галактическа стратегия, написа:
„ Много по-късно стана ясно, че професор Гайгер, посредством връзките си с Ръдърфорд и други авторитетни англичани, е помагал на някои от своите принудени да емигрират сътрудници, с цел да изградят ново битие в чужбина “.
В края на войната руснаците влизат в Берлин и Ханс Гайгер е изпъден от къщата си. Дом намира в Потсдам, където умира по незнайна причина през септември 1945. Личният му Гайгеров брояч е отброил едвам 63 години живот.
Фейсбук конгрес Най-ново видео
Физик и откривател /1882 – 1945/
Произход: Германия, интелектуално семейство
Образование: лекар по физика и математика от университета в Ерланген, работи с Ръдърфорд в университета в Манчестър
Интереси: физика и математика
Научни достижения: Гайгеров брояч, Гайгер-Марсдън опит, законът Гайгер-Нутъл, открития, свързани с нуклеарните частици
Как да се преброи това, което не се вижда, чува, допира, вкусва и помирисва? Не може, споделят опитът и разсъдъкът. Но човешкият талант не спи - изобретателят Ханс Гайгер сътвори апарат, който брои алфа-частици, усъвършенства го за бета-частици и фотони, подтиква изследването на атомната конструкция и избави хиляди, даже милиони животи.
Гайгер-Мюлеровият брояч, по-известен като Гайгеров, тъй като Валтер Мюлер се включва единствено в подобрението, е апарат за премерване на радиация.
От представителя му за всеки подтик се чува тиктакане. А щом цъканията надвишават способността да ги броите, бягайте - всяко от тях демонстрира, че невидими гадости желаят да ви убият.
Как тъкмо работи тази джаджа?
Най-безобидни са алфа-частиците. Те са едрички, проникващата им дарба не е огромна и ги стопират лист хартия или памучна тъкан. Бета-частиците са с оскъдна маса и висока скорост, минават през облеклата и проникват няколко милиметра в човешка тъкан, може да провокират лъчева болест. Гама лъчите пък са форма на радиация с дребна дължина на вълната и голяма сила. Имат мощна проникваща дарба, йонизиращо деяние и висока периодичност, не се отклоняват в електромагнитно поле, разрушителни са за живите тъкани и провокират рак. А броячът на Гайгер оказва помощ да държим надалеч от себе си всички тези рискове.
Йоханес Гайгер е роден през 1882 в Нойщат, Германия. За разлика от други гении на физиката, той не е добър възпитаник, само че се ориентира добре в ползите и качества си. През 1902 учи физика и математика в Мюнхен и Ерланген, само че нещо в него се обръща и той става ослепителен млад академик.
Продължава в Манчестър, където среща Ърнест Ръдърфорд, който разпознава гения му и го държи в пробната лаборатория.
Точно в помощ на Ръдърфорд Гайгер основава брояча за алфа частици, а година по-късно, през 1909, с Ърнест Марсдън организира фамозния „ опит със златното фолио ”. Те пускат алфа частици през златно фолио, някои от тях се отклоняват под ъгъл над 90 градуса и даже се връщат обратно.
През 1911 Ръдърфорд афишира така наречен „ планетарен модел “ на атома
Според господстващия атомен модел, това е невероятно. Но Гайгер, Марсдън и Ръдърфорд схващат, че нещата са други. Те мислят, считат и чертаят две години, до момента в който през 1911 Ръдърфорд афишира така наречен „ планетарен модел “ на атома. По този метод скромните стъпки на индивида в атомната физика стават великански крачки.
През същата 1911, Ханс Гайгер и Джон Нътъл извеждат едноименния физичен закон, който свързва константата на разпад на радиоактивния изотоп с силата на отделените алфа-частици.
Гайгер става прочут в научните среди и получава покана да оглави новата лаборатория по радиоактивност в Брауншвайг.
По време на Първата международна война, той е офицер в Генералния щаб на артилерията и работи за рационализиране на газовата маска. Покрай това постоянно е в окопите и пипва ревматизъм, който от време на време го обездвижва за седмици.
След войната Гайгер се връща към научната работа. Поема катедрата по пробна физика в Кил и усъвършенства брояча.
През 1929 е професор в Тюбинген и се занимава с галактически лъчи – съществена тематика до края на живота му. През 1936 е в Берлин и до гибелта си през 1945 остава началник на физическия департамент във Висшето техническо учебно заведение.
Отношенията на Гайгер с нацисткия режим са много неразбираеми
. Със сигурност през 1939 той е измежду основателите на петиция, с която 75 известни немски учени предизвестяват режима да не бърка политиката с образованието и науката. Апелът е провокиран от натиска учени евреи да напущат, а студенти евреи да не се записват. В същото време пък Гайгер е част от така нареченото „ Ураниево общество “ - секретният нацистки план за основаване на атомна бомба, еквивалент на американския план „ Манхатън “.
Противоречиви са информациите за отношението на Гайгер към еврейските му сътрудници, само че Ернст Щулингер, който взе участие в американската галактическа стратегия, написа:
„ Много по-късно стана ясно, че професор Гайгер, посредством връзките си с Ръдърфорд и други авторитетни англичани, е помагал на някои от своите принудени да емигрират сътрудници, с цел да изградят ново битие в чужбина “.
В края на войната руснаците влизат в Берлин и Ханс Гайгер е изпъден от къщата си. Дом намира в Потсдам, където умира по незнайна причина през септември 1945. Личният му Гайгеров брояч е отброил едвам 63 години живот.
Фейсбук конгрес Най-ново видео
КОМЕНТАРИ