Общото събрание на ООН предлага 11 юли за Международен ден

Общото заседание на Организация на обединените нации предлага 11 юли за Международен ден за размисъл и възпоменание на геноцида в Сребреница през 1995 година В четвъртък 193-мата членове на асамблеята ще проведат спор по резолюцията за установяване дневно за отбелязване на годишнината от геноцида от 1995 година Тогава над 8000 босненски мюсюлмани бяха убити от босненски сърби. След дебата ще се гласоподава приемането на резолюцията.

Тя провокира митинг на президента на Сърбия и управлението на босненските сърби и лобиране за блокиране на приемането ѝ. За утвърждението е належащо болшинство от страните, които вземат участие в гласуването.

В проекторезолюцията, инициирана от Германия и Руанда, се осъжда " безусловно всяко отказване на геноцида в Сребреница като историческо събитие ". В него също по този начин " безусловно се осъждат дейности, които възхваляват наказаните от интернационалните съдилища за военни закононарушения, закононарушения против човечеството и геноцид, в това число виновните за геноцида в Сребреница ".

Убийствата стартират в края на Босненската война от 1992-1995 година, която избухва след разпадането на Югославия и опълчва босненските сърби на другите две съществени етнически групи в страната - хървати и мюсюлмани бошняци.

На 11 юли 1995 година босненските сърби завладяват предпазената от Организация на обединените нации безвредна зона в Сребреница и стартират да избиват бошняшки мъже и момчета. Онези, които се пробват да избягат, са преследвани през горите и планините към града.

През 2007 година Международният съд - най-висшата правосъдна инстанция на Организация на обединените нации - дефинира, че осъществените в Сребреница дейности съставляват геноцид. Решението на съда е включено в проекторезолюцията.

Посланикът на Германия в Организация на обединените нации Антие Леендерце сподели, че резолюцията " има поддръжката на огромна междурегионална група ". Пред Асошиейтед прес предходната седмица тя отбелязва, че всяка година на 7 април Организация на обединените нации отбелязва публично геноцида в Руанда през 1994 година, а резолюцията за Сребреница цели да направи същото за Босна преди навършването на 30-та годишнина от геноцида през 2025 година

Националистическият президент на Сърбия Александър Вучич и управлението на босненските сърби остро се опълчиха на приемането на резолюцията. Според тях тя жигосва Сърбия като " нация, направила геноцид ".

На 30 април сръбският външен министър Марко Дурич сподели пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, че Сърбия поредно е осъдила " ужасяващото " кръвопролитие в Сребреница и други закононарушения, осъществени по време на войната в Босна.

Дурич прикани резолюцията да бъде оттеглена и сменена с такава, която да уважи всички жертви на войната. По думите му резолюцията би трябвало да се гласоподава в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, а не в Общото заседание.

На резолюциите, подложени на гласоподаване в Съвета за сигурност, може да бъде наложено несъгласие от всеки един от петте му членове, което разрешава на Русия и Китай да го създадат.

Наскоро Сърбия посрещна с почести, който прави първата си обиколка в Европа за последните 5 години. Лидерите на двете страни заговориха за своето " стоманено другарство ". Сърбия е обичаен сътрудник на Русия.

Пратеникът на Русия в Организация на обединените нации Василий Небензя отхвърли резолюцията като " едностранчива " и " политически натоварена ". Той сподели, че този ход няма да насърчи помиряването сред народите на Босна и Херцеговина.

Милорад Додик, другарски надъхан към Русия водач на Сърбия, който постоянно повтаря отричането на геноцида в Сребреница, сподели пред поддръжници на протест в Баня Лука предишния месец, че дейностите на армията на Сърбия в Сребреница през 1995 година са били " неточност, която е оставила закононарушение ", само че отхвърля това да е геноцид.