Лъжите, които са на хиляди години. Как фалшивите новини се развиват през вековете
Мислите ли, че подправената информация е основана в интернет? Помислете отново. На едно място в София са събрани куп предмети, които демонстрират неистини, тиражирани от хилядолетиия. Сред създателите им е и римски император, и феодален духовник, и руски деспот.
Това не е просто галерия. Тя е цялостен лабиринт, в който да се изгубите по този начин, както се губите и в днешните неистини. Вървите из зали, в които се чудите пред какво по-напред да застанете - тук има класическа картина в рамка, там - книга под стъклена витрина, а по-нататък идват порцеланови статуетки или компютърни изображения.
Всичко е трупано с епохи и споделя една и съща история - по какъв начин се основава подправен роман за хора и събития, на който публиката да има вяра прекомерно дълго време. Намира се в Националния етнографски музей и може да се прегледа до 20 октомври.
Вижте да вземем за пример тази история, в която лъжата се свежда до това да заличиш един човек от историята.
В началото на трети век римският император Септимий Север приготвя синовете си – Каракала и Гета , да наследят властта и да ръководят дружно.
Оказва се, че Каракала има други проекти. През 212 година той убива брат си и поема цялата власт. Вместо да спре до такава степен, новият император пробва да отстрани всевъзможни доказателства, че Гета е съществувал – изтрива името му от документи, унищожава негови портрети и не разрешава изписването и произнасянето на името му.
Това наказване - да бъдеш пропуснат, се е прилагало в Римската империя и се назовава damnatio memoriae (проклятие на паметта).
За българите това събитие е познато от по-нови дни - в средата на 20-и век комунистическият режим не разгласява неразрешени създатели и не написа за тях, преправя песни, в които се загатват имената на " отречени " политици, отстранява лицата на други от исторически фотоси и картини.
Историята на Каракала и Гета е първата от доста в тази пътуваща галерия, чието цялостно име гласи: „ Истина или неистина. История на подправянията и фалшификациите “. Експонатите са подбрани по концепция на Дома на европейската история към Европейския парламент в Брюксел.
По думите на директорката на музея доктор Иглика Мишкова експозицията демонстрира по какъв начин през вековете са се променяли инструментите за дезинформация, само че и че в самите опити за замяна на истината няма „ нищо ново под слънцето “.
Лъжите на църквата
След като подминем Каракала и Гета, прекосяваме по стеснен, мрачен кулоар и влизаме в нещо като лабиринт, с цел да забележим останалите експонати.
Те са подредени тематично и хронологично в шест елементи и включват над 100 обекта. Сред тях са има фотографии, писма и книги, фалшифицирани творби на изкуството, географски карти с несъществуващи земи, игри и всевъзможни предмети от разнообразни моменти в европейската история от Древен Рим до през днешния ден.
Едни от най-ранните образци за подправяне, включени в изложбата, са свързани с опитите на църквата да разшири властта си. Така в края на трети век папа Силвестър Първи получава така наречен „ Константинов подарък “ от римския император Константин. С този подправен документ църквата твърди, че е получила властта над Западната Римска империя.
Векове по-късно, през Средновековието, религията още веднъж става поле за измами. Тогава е изключително известна продажбата на подправени реликви. Описани са редица случаи на свещеници, които вършат трикове, симулирайки чудеса, с цел да продадат такива предмети.
Прадеди на интернет
По-късно с изобретяването на печатната преса разпространението на информация и дезинформация добива невиждани до тогава мащаби, сходно на днешната софтуерна гражданска война. Тогава обаче методите за инспекция на информацията са към момента лимитирани.
Във втората част на изложбата намираме няколко любопитни неистини, отпечатани на към този момент пожълтяла хартия сред 15 и 18 век.
По това време разкази за съчинени пътешествия, несъществуващи земи и митични създания постоянно се представяни като същински. Христофор Колумб да вземем за пример твърди, че по време на свое странствуване е видял три русалки, които по негови думи не били „ толкоз хубави, колкото на картинка “.
Други произведения от същия интервал - 18 и 19 век, целят да всеят разцепление и ненавист сред общности, нации или раси. Един подобен образец, разказан в изложбата, е памфлетът „ Протоколи на Ционските мъдреци “. Той е отпечатан през 1903 година в Руската империя и съставлява антисемитска тайна доктрина, съгласно която съществува еврейски проект за световно владичество. Книгата е публикувана по целия свят, а по-късно нацистите в Германия показват теорията като факт.
По същото време се разиграва различен прочут сюжет, който мощно разпалва антисемитските настроения във Франция – делото „ Драйфус “. В рамките на правосъдния развой са открити голям брой подправени доказателства и са подценени редица достоверни доказателства.
Дезинформация по време на война
Изложбата повдига и доста въпроси във връзка с дезинформацията по време на война, които са изключително настоящи през днешния ден на фона на съветската експанзия в Украйна и войната на Израел в Ивицата Газа.
Начините, по които е задоволително тя да се употребява като инструмент на войната, през днешния ден са разказани в Женевските и Хагските конвенции.
Но има и други образци - за това по какъв начин потреблението на подвеждаща информация в някои обстановки може да се окаже животоспасяващо. Един подобен случай е спасяването на близо 4000 еврейски деца от Комитета за отбрана на евреите в Белгия по време на Холокоста благодарение на фалшифицирани документи за идентичност.
В други случаи обаче дезинформацията може да служи за прикриване или отказване на военни закононарушения. Така се случва след клането на близо 22 000 полски бойци и военнопленници в полския град Катин , поръчано от Кремъл по време на ръководството на руския деспот Йосиф Сталин. Десетилетия наред Москва отхвърля да поеме отговорност за случилото се и твърди, че това е дело на нацистите.
Защо е значимо да помним
Главната кураторка на Дома на европейската история Андреа Морк написа в собствен текст за изложбата, че историята на фалшификатите " може да бъде разказана като слабото звено на културната и обществената история на Европа ".
По нейни думи експозицията цели да разкрие механизмите и методите на деяние на дезинформацията и да задълбочи разбирането ни за това по какъв начин тя поражда и действа, какво влияние има и по какъв начин се популяризира. Първата стъпка, написа още Морк, " е да покажем на какви опасности е била изложена историческата истина през вековете ".
" Въоръжени с такива прозрения, можем да изострим аналитичния си потенциал ", написа още Морк.
Днес, когато технологиите придават ново измерение на дезинформацията, умеенето за разграничение на достоверна от подправена информация е изключително скъпо. Морк цитира проучване на Масачузетския софтуерен институт, което демонстрира, че подправените вести се популяризират доста по-бързо и доближават до доста повече хора през обществените мрежи, в сравнение с правилните вести.
Историчката обаче има вяра, че " обстоятелствата са устойчиви и истината е незаменима " и даже счита, че фалшификатите са скъпи с това, че водят към истината, въпреки и по заобиколен път.
Последната част от изложбата е отдадена точно на актуалната епоха на постистината и съдържа интерактивни материали, посредством които посетителите могат да опитат да разграничат достоверната от подправената информация.
Експозицията е основана от Дома на европейската история и беше открита в София още през юли. По думите на доктор Мишкова посещаемостта през лятото е била по-ниска, само че се чака броят на посетителите да се усили доста през есента, когато са замислени разнообразни стратегии за популяризирането ѝ.
„ Истина или неистина. История на подправянията и фалшификациите “ ще остане в Националния етнографски музей до 20 октомври, след което ще отпътува за Будапеща.
Това не е просто галерия. Тя е цялостен лабиринт, в който да се изгубите по този начин, както се губите и в днешните неистини. Вървите из зали, в които се чудите пред какво по-напред да застанете - тук има класическа картина в рамка, там - книга под стъклена витрина, а по-нататък идват порцеланови статуетки или компютърни изображения.
Всичко е трупано с епохи и споделя една и съща история - по какъв начин се основава подправен роман за хора и събития, на който публиката да има вяра прекомерно дълго време. Намира се в Националния етнографски музей и може да се прегледа до 20 октомври.
Вижте да вземем за пример тази история, в която лъжата се свежда до това да заличиш един човек от историята.
В началото на трети век римският император Септимий Север приготвя синовете си – Каракала и Гета , да наследят властта и да ръководят дружно.
Оказва се, че Каракала има други проекти. През 212 година той убива брат си и поема цялата власт. Вместо да спре до такава степен, новият император пробва да отстрани всевъзможни доказателства, че Гета е съществувал – изтрива името му от документи, унищожава негови портрети и не разрешава изписването и произнасянето на името му.
Това наказване - да бъдеш пропуснат, се е прилагало в Римската империя и се назовава damnatio memoriae (проклятие на паметта).
За българите това събитие е познато от по-нови дни - в средата на 20-и век комунистическият режим не разгласява неразрешени създатели и не написа за тях, преправя песни, в които се загатват имената на " отречени " политици, отстранява лицата на други от исторически фотоси и картини.
Историята на Каракала и Гета е първата от доста в тази пътуваща галерия, чието цялостно име гласи: „ Истина или неистина. История на подправянията и фалшификациите “. Експонатите са подбрани по концепция на Дома на европейската история към Европейския парламент в Брюксел.
По думите на директорката на музея доктор Иглика Мишкова експозицията демонстрира по какъв начин през вековете са се променяли инструментите за дезинформация, само че и че в самите опити за замяна на истината няма „ нищо ново под слънцето “.
Лъжите на църквата
След като подминем Каракала и Гета, прекосяваме по стеснен, мрачен кулоар и влизаме в нещо като лабиринт, с цел да забележим останалите експонати.
Те са подредени тематично и хронологично в шест елементи и включват над 100 обекта. Сред тях са има фотографии, писма и книги, фалшифицирани творби на изкуството, географски карти с несъществуващи земи, игри и всевъзможни предмети от разнообразни моменти в европейската история от Древен Рим до през днешния ден.
Едни от най-ранните образци за подправяне, включени в изложбата, са свързани с опитите на църквата да разшири властта си. Така в края на трети век папа Силвестър Първи получава така наречен „ Константинов подарък “ от римския император Константин. С този подправен документ църквата твърди, че е получила властта над Западната Римска империя.
Векове по-късно, през Средновековието, религията още веднъж става поле за измами. Тогава е изключително известна продажбата на подправени реликви. Описани са редица случаи на свещеници, които вършат трикове, симулирайки чудеса, с цел да продадат такива предмети.
Прадеди на интернет
По-късно с изобретяването на печатната преса разпространението на информация и дезинформация добива невиждани до тогава мащаби, сходно на днешната софтуерна гражданска война. Тогава обаче методите за инспекция на информацията са към момента лимитирани.
Във втората част на изложбата намираме няколко любопитни неистини, отпечатани на към този момент пожълтяла хартия сред 15 и 18 век.
По това време разкази за съчинени пътешествия, несъществуващи земи и митични създания постоянно се представяни като същински. Христофор Колумб да вземем за пример твърди, че по време на свое странствуване е видял три русалки, които по негови думи не били „ толкоз хубави, колкото на картинка “.
Други произведения от същия интервал - 18 и 19 век, целят да всеят разцепление и ненавист сред общности, нации или раси. Един подобен образец, разказан в изложбата, е памфлетът „ Протоколи на Ционските мъдреци “. Той е отпечатан през 1903 година в Руската империя и съставлява антисемитска тайна доктрина, съгласно която съществува еврейски проект за световно владичество. Книгата е публикувана по целия свят, а по-късно нацистите в Германия показват теорията като факт.
По същото време се разиграва различен прочут сюжет, който мощно разпалва антисемитските настроения във Франция – делото „ Драйфус “. В рамките на правосъдния развой са открити голям брой подправени доказателства и са подценени редица достоверни доказателства.
Дезинформация по време на война
Изложбата повдига и доста въпроси във връзка с дезинформацията по време на война, които са изключително настоящи през днешния ден на фона на съветската експанзия в Украйна и войната на Израел в Ивицата Газа.
Начините, по които е задоволително тя да се употребява като инструмент на войната, през днешния ден са разказани в Женевските и Хагските конвенции.
Но има и други образци - за това по какъв начин потреблението на подвеждаща информация в някои обстановки може да се окаже животоспасяващо. Един подобен случай е спасяването на близо 4000 еврейски деца от Комитета за отбрана на евреите в Белгия по време на Холокоста благодарение на фалшифицирани документи за идентичност.
В други случаи обаче дезинформацията може да служи за прикриване или отказване на военни закононарушения. Така се случва след клането на близо 22 000 полски бойци и военнопленници в полския град Катин , поръчано от Кремъл по време на ръководството на руския деспот Йосиф Сталин. Десетилетия наред Москва отхвърля да поеме отговорност за случилото се и твърди, че това е дело на нацистите.
Защо е значимо да помним
Главната кураторка на Дома на европейската история Андреа Морк написа в собствен текст за изложбата, че историята на фалшификатите " може да бъде разказана като слабото звено на културната и обществената история на Европа ".
По нейни думи експозицията цели да разкрие механизмите и методите на деяние на дезинформацията и да задълбочи разбирането ни за това по какъв начин тя поражда и действа, какво влияние има и по какъв начин се популяризира. Първата стъпка, написа още Морк, " е да покажем на какви опасности е била изложена историческата истина през вековете ".
" Въоръжени с такива прозрения, можем да изострим аналитичния си потенциал ", написа още Морк.
Днес, когато технологиите придават ново измерение на дезинформацията, умеенето за разграничение на достоверна от подправена информация е изключително скъпо. Морк цитира проучване на Масачузетския софтуерен институт, което демонстрира, че подправените вести се популяризират доста по-бързо и доближават до доста повече хора през обществените мрежи, в сравнение с правилните вести.
Историчката обаче има вяра, че " обстоятелствата са устойчиви и истината е незаменима " и даже счита, че фалшификатите са скъпи с това, че водят към истината, въпреки и по заобиколен път.
Последната част от изложбата е отдадена точно на актуалната епоха на постистината и съдържа интерактивни материали, посредством които посетителите могат да опитат да разграничат достоверната от подправената информация.
Експозицията е основана от Дома на европейската история и беше открита в София още през юли. По думите на доктор Мишкова посещаемостта през лятото е била по-ниска, само че се чака броят на посетителите да се усили доста през есента, когато са замислени разнообразни стратегии за популяризирането ѝ.
„ Истина или неистина. История на подправянията и фалшификациите “ ще остане в Националния етнографски музей до 20 октомври, след което ще отпътува за Будапеща.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ