Семейство и семейни отношения: една истинска история
Грижата за околните ни остава недооценена от време на време. Как да се оправим с сходни обстановки?
Семейството и фамилните връзки са фундаментални за нашия живот. В името на околните сме подготвени да се жертваме. Понякога, обаче, роднините го одобряват за даденост и безусловно не правят оценка напъните ни.
Когато синът ми беше на 5 години, брачният партньор ми ни напусна. Семейството и фамилните връзки престанаха да го интересуват и аз не го задържах. По това време живеехме с майка ми в нашия двустаен апартамент.
10 години по-късно, поради тежко заболяване, майка ми умря. Когато синът ми стана на 23 години сподели, че желае да се ожени. Разбира се, младите нямаше къде да живеят. Затова те останаха при мен.
Вече бях пенсионерка и мислех по какъв начин мога да съм им потребна. Реших да си потърся работа като бавачка.
Но не се интересувах от почасова работа, а като бавачка с квартира. Исках синът ми да може изцяло да се откри в нашия апартамент. Нещо повече, доста скоро разбрах, че ще ставам баба.
Няколко години живях с много богато семейство. Дори отидох на отмора в чужбина, да не приказваме за положителната заплата, която ми плащаха всеки месец.
Така минаха 10 години от живота ми. Исках да спестя задоволително пари, с цел да си купя дребен едностаен апартамент и да спра да работя. С дребни стъпки вървях към тази цел.
Виждах внука си няколко пъти в годината. Синът и снахата се нуждаеха от човек, на който да оставят детето. Но не можех да си разреша това, тъй като непрестанно работех.
Дойде дълго чаканият миг. Докато се занимавах с документите, трябваше да пребивавам някъде. Върнах се в жилището, където въобще не се усещах като вкъщи си.
Вижте още: Омръзна ми да устоявам брачна половинка си
Близките ми съвсем всеки ден ме питаха по какъв начин стоят нещата с жилището и по кое време ще се изнеса. Чувствах непрекъснато напрежение и осъзнах, че съм непотребна. Тръгнах си след месец. Снаха ми не спираше да ме укорява, че съм прекарала толкоз години в развъждането на непознати деца. Но тя не помни, че съм направила всичко това, с цел да имат лично жилище.
Скоро снахата още веднъж забременя. Сега тя звъни и ме моли да й оказвам помощ, когато роди. Но няма да го направя. Те се сещат за мен, когато имат потребност. А аз съм им нужна единствено като бавачка. Съжалявам, че фамилните ни връзки се объркаха, само че няма да разреша да ме експлоатират по този метод!
Грижата за околните ни не трябва да се приема за даденост.
