Погрижете се първо за себе си, а след това за

Погрижете се първо за себе си, а по-късно за другите. Виждаме го всеки ден. Хора, които непрекъснато посвещават времето и силата си на някой различен, без значение от личните си потребности.

Важен обаче е някой различен – мама, баща, вуйна, брачният партньор или кучето. Това заболяване е резултат от липса на съзнание и/или е отзив от погрешно образование, което се отразява извънредно на самочувствието на някой, който го е претърпял. Само ти знаеш какво? Не е нужно да е по този начин.

Синдром на майка Тереза

Синдромът на „ Майка Тереза ” визира най-много тревожните дами. Смирените и притесните дами се раздират за своите работодатели, другари и близки фамилии, които не отвръщат на тази угриженост.

И желаят повече. Всички „ Майка Тереза “ носят в нежните си сърца това извънредно възприятие, тежащо над един звук.

Това е възприятие на болежка. Защото надълбоко в себе си те прелестно знаят, че нещо не е наред. Че някой губи тук, за сметка на някой различен. И са безусловно прави.

Мрачната смешка е, че в последна сметка те не вършат нищо по въпроса. Те поставят маската на добродушни и покорни мъченици, забравяйки, че това е единствено маска, която могат да смъкват когато и да е.

Проблемът е в некомпетентното налагане на личните граници, които на процедура не съществуват за такива хора. Наподобяват отворени врати за бежанци: „ Всички са добре пристигнали! Ние ще ви храним, ще ви дадем покрив над главата и обучение. И – внимание – НИЩО НЕ ИСКАМЕ В ЗАМЕН! “. За страдание наподобява по този начин.

Да имаш лични граници е пъклен значимо, в случай че:

• Не желаете да оставите шефа си, който ви заплаща жълти стотинки и желае чудеса от вас, да ви влезе в главата.
• Правите всичко за колегата си, само че това ви коства толкоз доста, че към този момент нямате сили и време за вашите потребности.
• Омръзнало ви е да бъдете разполагаем на вашите другари и семейство, които ви натоварват с проблемите си.

Има още доста образци, само че мисля, че можете да откриете себе си в тях, в случай че хората към вас по някакъв метод не почитат вашите старания.

Вижте още:

Защо би трябвало да имате лични граници?

Съгласявайки се с всяка молба, която в действителност не желаете да извършите – бързо губите уважението и признанието на хората от вашето обграждане.

Психологията има пояснение за това. Ако нещо е на една ръка разстояние – то няма стойност, тъй като е нещо елементарно налично.

Всичко е разумно, само че толкоз доста хора не схващат главните психически механизми, които ръководят взаимоотношенията.

Както към този момент загатнах – „ Синдромът на майка Тереза “, постоянно е резултат от погрешно образование. Обикновено това произтича от моделите от детството, когато трябваше да бъдеш чинно дете, в противоположен случай следва напляскване, неодобрение на родителите и ужасни скрупули.

Така този засегнат човечец порасна, избяга в послушание и постоянно се опитваше да се грижи за непознатите ползи, тъй като му се струваше рационално. Е, „ струваше му се “.

Ако желаете да се освободите от чувството, че би трябвало да се жертвате за някого – първо поставете личните си граници.

Настоятелно кажете на приятелите си, че не сте техен частен терапевт. Говорете почтено за упованията си от работата с шефа си. Кажете, че сте единствено хора, имате личен живот и смятате, че парите, които печелите, са незадоволителни за отговорностите, които изпълнявате.

Обяснете на вашия мъж, че не е кулинарен неработоспособен и че може да се научи да прави вечеря. Ще видите какво облекчение е да отстояваш позициите си и да живееш повече по своя метод.

Разбира се, няма нищо неприятно в това да бъдем потребни на другите, стига да се прави в рационални граници. Да угаждате на другите обаче не би трябвало да се трансформира в задача на живота ви. Главно тъй като губите доста от това.

Не можеш да дадеш това, което нямаш

Ако се откажете от свободното време, което имате доста малко – изпомпвате възприятие на незадоволеност с огромен смес на горест. Давайки всичките си спестявания за идеите на някого, на който държите, нямате средства да се грижите за себе си.

Когато се жертвате още веднъж и още веднъж за околните си, без да задоволявате потребностите си – стартирате да прахосвате, изпълнявате отговорностите си с възходящо възприятие за неправда и парадоксално губите самопризнание в очите на другите.

Виждате ли, не можете да дадете това, което нямате. Най-добрата форма на предоставяне на другите идва от изобилието.

Давате, когато чувствате, че имате какво да споделите, че имате задоволително. Тогава шерването е лишено от токсичната сила, която изгаря душата ви, когато сте в противоположната обстановка.

Можете да дадете най-хубавото, когато то фактически провокира позитивни усеща да протичат през тялото ви. Тогава всеки стартира да те възприема по друг метод.

Уважението и благодарността пораждат, тъй като вашето предоставяне има конгруентен източник.

Някои обаче може да не одобряват вашата „ Пепеляшка промяна “ и новите граници, тъй като са привикнали да ви употребяват за своите цели и потребности през годините.

Затова не се опасявайте да изгаряте мостове, само че не забравяйте да изграждате нови мостове, „ по-здрави “ за вас. Тоест, обградете се с хора, които дават толкоз, колкото вземат.

Погрижете се първо за себе си, а по-късно за другите – Обобщение

Бъдете деликатни към вашето благоденствие, тъй като имате единствено един живот. По дяволите, просто се погрижете за себе си, когато почувствате потребност!

Така или другояче не можете да спасите света, само че можете да започнете от себе си. И чак тогава се грижете за другите, тъй като тогава има смисъл.

Вижте още: