Гражданите, доброволците и неправителствените организации поеха голяма част от тежестта

Гражданите, доброволците и неправителствените организации поеха огромна част от тежестта с бежанската рецесия, която този път стартира от Украйна. Как страната ни се оправя дотук с бежанската вълна? Как наподобяват напъните на жителите и неправителствените организации в поддръжка на хората, които бягат от войната? bTV ревизира каква е обстановката във Варна и София.

Над 20 000 души са минали до този миг през центъра за подпомагане на бежанци във Варна. Открит при започване на март като напълно доброволческа конструкция, в този момент той е една от най-големите организации у нас в поддръжка на бягащите от войната украинци.

Центърът работи непрекъснато, като приблизително през него минават към 1000 души. Част от тях търсят заслон, други филантропична помощ, а трети просто информация.

Координаторът на центъра Николай Стефанов разказва по какъв начин протича един ден на организацията: На „ регистратура – подреждат се и си вземат номерче. Защото се изсипват едновременно доста хора и би трябвало да чакат ред. В регистратура имаме 10 работни места. Когато се освободи оператор, индивидът е извикан, влиза вътре и се записва. Така разбираме от какво има потребност. Когато е разпределен към съответен хотел, излиза в тази зала и чака да се събере група за превоз. През това време му се дава пакет с първа помощ. В дъното на коридора, където виждате дарения – това е мястото, където компаниите и жителите, които носят артикули, получаваме ги тук, сортираме ги ".

От средата на март в центъра работят 10 чиновници на регионална администрация и 30 чиновници на Община Варна. Доброволците обаче си остават най-голямата движеща мощ – общо 150 души. Именно те дават наряди през нощта.

„ Справяме се добре. Разбира се, нощем е по-трудно, когато пристигна огромен рейс. Трябва да се обгрижат хората, да се посрещнат, да им се даде водичка, някаква храна. Да бъде обезпечено настаняване. Засега съумяваме “, споделя доброволката Стела Николова.

Досега посредством центъра единствено във Варна са настанени към 5000 бежанци.

„ Не сме оставили нито един човек на улицата. Не сме оставили нито един домакински любим. Около 60% от търсещите леговище са деца, те си идват със своите домашни любимци “, разяснява Николай.

В случай на потребност от центъра търсят подпомагане и помощ от спешния щаб към Министерски съвет.

В София един от огромните пунктове за помощи за Украйна се поддържа напълно от доброволци.

„ Това, което и това държавно управление, и всички предходни имаха е, че те не са научени, нямат рефлексите да споделят. Това е голям проблем. Без неправителствения бранш рецесията, която сега претърпява в това число и нашата страна по отношение на бежанците, които идват всеки ден и са десетки хиляди, би била неуправляема. “, счита Десислава Олованова.

Десислава Олованова е съосновател на фондация " Три дами " и уредник на пункта за събиране на филантропична помощ на ул. „ Шипка “ 23.

„ Давам ви образец за съответно семейство, на което ние оказваме помощ - баба с четири внучета, която пристигнала в България, събирайки внучетата и бягайки от войната. Тези деца са сред 4 и 10-годишна възраст. Няма такава обстановка, в която жена на възраст с 4 деца да няма потребност от помощ “, споделя Десислава.

Пунктът действа от две седмици. За това време изпраща 10 тона помощ под формата на облекла, памперси, храна, детски играчки.

„ Работим с фондации, които работят в Украйна, в разнообразни градове, които имат канали и превоз да стигат до разнообразни общини. Усилията на доброволците са невероятни, желанието, с което хората се включват. Много постоянно виждаме хора, които заемат даже управителни позиции в огромни компании, които са си взели отпуска, с цел да работят в пункта “, споделя София Коен, координатор на пункта на ул. „ Шипка “ 23.

За цялата своя активност, доброволците не са желали помощ от страната, само че имат своите въпроси.

„ Доброволческите организации нямат безконечен запас. Настаняваме бежанците, само че те би трябвало нещо да ядат. Една голяма част от тях са пристигнали в действителност без никакъв запас в България. Какво вършим, по какъв начин храним дълготрайно тези хора, с какви средства и по какъв метод? Много от тези бягащи от войната - дами и деца, са настанени в частни жилища. Кой заплаща режийните на тези жилища? Така, че въпросът ми е: " Предвижда ли се помощ за доброволците и поддръжка на техните старания дълготрайно? ", пита Олованова.