ООН предупреди: Язовирите може да загубят четвърт от капацитета си
Големите язовири в света могат да изгубят една четвърт от потенциала си до 2050 година, в резултат на натрупването на утайки.
За съществуващата опасност за сигурността на водата предизвести Организация на обединените нации, написа The Guardian.
Ново изследване от Института за вода, околна среда и здраве към Университета на Организация на обединените нации откри, че доникъде на века язовирите и резервоарите ще изгубят към 1,65 трикубични метра потенциал за предпазване на вода, с цел да се трансфорат в утайки.
Количеството дава отговор на съвкупното годишно ползване на вода на Индия, Китай, Индонезия, Франция и Канада. Според откривателите огромните язовири са основен източник на водноелектрическа сила, надзор на наводненията, напояване и питейна вода в целия свят, заради това казусът е особена значимост.
„ Глобалното предпазване на вода ще намалее – то понижава в този момент – и това би трябвало да се вземе съществено поради “, сигнализира пред AFP Владимир Смахтин, съавторът на проучването и шеф на Института.
Неговият екип е обследвал близо 50 000 огромни язовира в 150 страни, с цел да откри, че те към този момент са изгубили към 16% от потенциала за предпазване на вода.
Учените са пресметнали, че в случай че теди темпове продължат, това ще докара до струпване от 26% доникъде на века.
Реките естествено измиват утайки надолу по течението до влажните зони и крайбрежията, само че язовирите нарушават този поток и с течение на времето натрупването на кални отлагания последователно понижава пространството за вода. Смахтин акцентира, че това „ заплашва устойчивостта на бъдещото водоснабдяване на стотици хиляди ”, както и основава опасности за напояването и производството на електрическа енергия.
Натрупването на седимент може също да аргументи наводнения нагоре по течението и да повлияе на местообитанията на дивата природа и крайбрежните популации надолу по течението.
Трупането на утайки е голям проблем – до 2050 година десетки хиляди огромни язовири ще бъдат в края на експлоатационния си живот. Повечето от 60 000 огромни язовира в света, издигнати сред 1930 и 1970 година, са проектирани да устоят 50 до 100 години, след което рискуват да се повредят, засягайки повече от половината международно население, което живее надолу по течението.
Глобалното стопляне усилва риска по способи, които към момента не са изцяло измерени и проучени. „ Крайностите на изменението на климата, като наводнения и суши, ще се усилят, а дъждовете с по-висока активност са по-ерозивни “, предизвести Смахтин.
Това освен усилва риска от преливане на резервоари, само че също по този начин форсира натрупването на наслойка, което се отразява на сигурността на язовира, понижава потенциала за предпазване на вода и понижава производството на сила във водноелектрическите язовири.
За да се оправят с тези провокации на стареещите язовири и седиментацията на резервоарите, създателите на проучването изброяват няколко ограничения. Байпасът или отклоняването на седименти може да отклони водния поток надолу по течението през обособен речен канал. Друга тактика е премахването или „ извеждането от употреба “ на язовир, с цел да се възвърне естественият поток от утайки в реката.
Решаването на проблемите със съхранението на вода е изключително комплицирано, защото няма универсално решение, акцентира Смахтин. „ Загубата на предпазване на вода е неизбежна по разнообразни аргументи. Така че въпросът, който би трябвало да си зададем, е какви са другите възможности “, заключи ученият.
За съществуващата опасност за сигурността на водата предизвести Организация на обединените нации, написа The Guardian.
Ново изследване от Института за вода, околна среда и здраве към Университета на Организация на обединените нации откри, че доникъде на века язовирите и резервоарите ще изгубят към 1,65 трикубични метра потенциал за предпазване на вода, с цел да се трансфорат в утайки.
Количеството дава отговор на съвкупното годишно ползване на вода на Индия, Китай, Индонезия, Франция и Канада. Според откривателите огромните язовири са основен източник на водноелектрическа сила, надзор на наводненията, напояване и питейна вода в целия свят, заради това казусът е особена значимост.
„ Глобалното предпазване на вода ще намалее – то понижава в този момент – и това би трябвало да се вземе съществено поради “, сигнализира пред AFP Владимир Смахтин, съавторът на проучването и шеф на Института.
Неговият екип е обследвал близо 50 000 огромни язовира в 150 страни, с цел да откри, че те към този момент са изгубили към 16% от потенциала за предпазване на вода.
Учените са пресметнали, че в случай че теди темпове продължат, това ще докара до струпване от 26% доникъде на века.
Реките естествено измиват утайки надолу по течението до влажните зони и крайбрежията, само че язовирите нарушават този поток и с течение на времето натрупването на кални отлагания последователно понижава пространството за вода. Смахтин акцентира, че това „ заплашва устойчивостта на бъдещото водоснабдяване на стотици хиляди ”, както и основава опасности за напояването и производството на електрическа енергия.
Натрупването на седимент може също да аргументи наводнения нагоре по течението и да повлияе на местообитанията на дивата природа и крайбрежните популации надолу по течението.
Трупането на утайки е голям проблем – до 2050 година десетки хиляди огромни язовири ще бъдат в края на експлоатационния си живот. Повечето от 60 000 огромни язовира в света, издигнати сред 1930 и 1970 година, са проектирани да устоят 50 до 100 години, след което рискуват да се повредят, засягайки повече от половината международно население, което живее надолу по течението.
Глобалното стопляне усилва риска по способи, които към момента не са изцяло измерени и проучени. „ Крайностите на изменението на климата, като наводнения и суши, ще се усилят, а дъждовете с по-висока активност са по-ерозивни “, предизвести Смахтин.
Това освен усилва риска от преливане на резервоари, само че също по този начин форсира натрупването на наслойка, което се отразява на сигурността на язовира, понижава потенциала за предпазване на вода и понижава производството на сила във водноелектрическите язовири.
За да се оправят с тези провокации на стареещите язовири и седиментацията на резервоарите, създателите на проучването изброяват няколко ограничения. Байпасът или отклоняването на седименти може да отклони водния поток надолу по течението през обособен речен канал. Друга тактика е премахването или „ извеждането от употреба “ на язовир, с цел да се възвърне естественият поток от утайки в реката.
Решаването на проблемите със съхранението на вода е изключително комплицирано, защото няма универсално решение, акцентира Смахтин. „ Загубата на предпазване на вода е неизбежна по разнообразни аргументи. Така че въпросът, който би трябвало да си зададем, е какви са другите възможности “, заключи ученият.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ