Хайнрих Браус: Ако Путин повали Украйна, Русия ще увеличи зоната си на влияние в Европа
Генерал-лейтенант Хайнрих Браус, до 2018 година заместник-генерален секретар на НАТО по отбранителна политика и обмисляне, е директен очевидец на опитите за създаване на взаимно доверие сред Северноатлантическия пакт и Русия и последвалото вледеняване на връзките, които имаха и своите светли моменти.
Години наред Европа постанова правилото, че сигурност и мир на Стария континент може да има единствено с Русия . Някои даже виждат в популярната тирада на съветския президент Владимир Путин в немския Бундестаг на 25-ти септември 2001 година протегната ръка. Реч, която той държи на превъзходен немски език:
„ Основаната цел на нашата страна, която е претърпяла столетни военни произшествия, е постоянен мир на нашия континент. Както знаете, подписахме Договора за възбрана на нуклеарните опити, Договора за възбрана на разпространяването на нуклеарни оръжия, Конвенцията за възбрана на биологическите оръжия. Ратифицирахме и контракта СТАРТ 2. “
Това е Путин през 2001-ва. През 2014-а прекатурва всичко - анексирането на Крим е повода НАТО да уточни Русия като най-голямата опасност за сигурността си . През същата година Русия приема нова военна теория , в която записва, че спорът в Украйна и разширението на НАТО на изток са най-голямата опасност за сигурността й. И в случай че до 2014 година броят на американските бойци в Европа последователно понижава, към този момент осма година той пораства. Растат и военните бюджети на страните-членки. След като Путин стартира нова война в Европа, НАТО приведе в деяние проектите си за защита. Генерал-лейтенант Браус изяснява, какво съставляват те:
„ Плановете за защита са направени още през 2015 година, откакто Путин анексира Крим и атакува Донбас. Те са част от тактиката на НАТО за въздържане и защита, която включва пет района - от най-северната част на Норвегия и по продължение на източния фланг на НАТО до най-южната точка България и Турция . Стратегията планува подсилване на националните армии на страните-членки с поддръжка от съюзническите сили.
Един от тези пет района обгръща България. Не мога да бъда по-конкретен, тъй като информацията е класифицирана. Но крайната цел е да се подсигури допустимо най-бърз отговор на Алианса там, където има опасност за територията на блока . Да се предотврати посредством въздържане нахлуване против територията на НАТО или при положение на нахлуване - да се отбрани атакуван съдружник или нападнати съдружници по източния фланг на НАТО.
Върховният главнокомандващ на НАТО към този момент е акредитиран да подреди дислоцирането на силите за бързо реагиране към райони, където той счита, че ще бъдат най-нужни . Или с други думи, НАТО увеличи опциите си за реакция в изключително застрашени райони по източния фланг . “
В този боен спор НАТО на процедура е с вързани ръце - Украйна не е член на Алианса.
„ Украйна не е част от НАТО и по тази причина не може да бъде задействан член 5 за групова защита. Това е повода Съединените щати ясно да заявят, че НАТО не може да окаже военна помощ на Украйна , при положение, че Путин я нападне.
Предполагам, че Украйна мъчно преглъща това . Още повече като си дадем сметка какво сподели Путин в ужасяващата си среднощна тирада - че желае освен да денацифицира Украйна - потресаваща дума! - само че и да я демилитаризира. Промяната на граници с военна мощ, подчинена на нападателни имперски упоритости, е жестоко тъпчене на следвоенния европейски кротичък ред и не значи нищо друго с изключение на война в Европа !
Може ли Германия да изиска да си върне Силезия, Померания и Източна Прусия? Може ли Полша да си изиска назад днешна западна Украйна? Може ли Унгария да си изиска територии, които през днешния ден са част от прилежащите й Сърбия, Румъния и Украйна?
За да не се случи това, всички ние в Европа подписахме Парижката харта и Основополагащия контракт за връзките, съдействието и сигурността сред НАТО и Русия, стъпвайки върху заключителния документ от Хелзинки от 1975 година. Тези договорености сложиха един път вечно завършек на щенията за смяна на границите с военна мощ . Поне по този начин си мислехме. Докато Путин не стартира война против Украйна. “
Война за демилитаризацията на Украйна. Възможно ли е това?
„ Все още е мъчно да преценява. Не знаем задоволително за развиването на бойните дейности. Но едно е ясно - Путин разполага със супермодерна войска - по суша, по вода и изключително във въздух . Знаем, че може да води и кибервойна. А украинската войска е числено огромна, само че не изключително съвременно оборудвана. Украйна разполага най-вече със остаряла съветска военна техника . Може да е по-добре готова спрямо 2014 година, с помощта на американската помощ, само че е несравнимо по-слаба от съветската войска.
Засега можем единствено да спекулираме, дали задачата на Путин е да завземе Киев и да сложи там свое марионетно държавно управление. Или нападна цялата територия на Украйна, с цел да отслаби украинската войска във всички точки по едно и също време, тъй че в последна сметка дружно с Крим и Донбас да успее да откъсне от Украйна цялото й южно крайбрежие на Черно море . “
И защото Владимир Путин зададе при започване на седмицата тона с препратки към историята, дано и ние се върнем обратно във времето. Споделяте ли, господин Браус, публикуваната в Русия, само че и на Запад теза за пренебрежително отношение на НАТО след края на Студената война? Че Западът престава да възприема Русия като международна мощ?
„ Не, не споделям това мнение. Дори в противен случай! След обединяването на Германия и в хода на по този начин наречените „ договаряния 2+4 “ на двете немски държавни управления - на Федерална Република Германия и Германска демократична република, с четирите победителки във Втората международна война, т.е. Съединени американски щати, Франция, Англия и Съветският съюз, се реализира съглашение за бъдещия статут на обединена Германия.
След това Германия създаде идея за отварянето на НАТО за източноевропейските страни, тъй като те желаеха да се причислят към Алианса. Никой не ги е принуждавал . Но редом с това Германия създаде идея за особено партньорство на Европейски Съюз и НАТО с Украйна, само че на първо място с Русия, с огромната, велика източна мощ. С Елцин това беше допустимо.
Преди да одобри първите източноевропейски страни, НАТО договаря повече от една година с Русия . Преди първата вълна на разширение НАТО подписа основополагащия контракт за връзките с Русия. Този документ съдържа експлицитното обвързване на двете страни да не прибягват към смяна на границите в Европа с военна мощ, както и правото на всяка страна в Европа сама да избира съюзите, в които желае да членува.
Този контракт съдържа също правилото за сплотеност на сигурността, който Русия през днешния ден интерпретира в своя сгода , като че ли този принцип важи единствено за Русия и за Съединени американски щати, а всички останали страни са от второстепенно значение. С този основополагащ контракт за връзките, съдействието и сигурността НАТО пое един доста сериозен ангажимент, угаждайки на съветските претенции - да не разполага непрекъснати многочислени сили в новоприетите страни, а при положение на рецесия да разчита на бързо подсилване на позициите си.
Или с други думи - още тогава НАТО се съобрази с чувствителността на Русия и се съгласи на построяването на „ хигиеничен кулоар “, буферна зона сред територията на Русия и на Алианса . Това на процедура е отговор на законните съветски ползи за сигурността й, а не военна опасност по границите на Русия, както твърди Путин.
Едва след 2014 година, след анексирането на Крим, НАТО построи малочислени мултинационални бойни групи, ситуирани в Балтика и в Полша, само че не непрекъснато, а на ротационен принцип. По югоизточния фланг на НАТО, т.е. във вашия район, са ситуирани най-вече американски сили, които дружно с националните сили, т.е. български и румънски, имат възпиращ капацитет и упражняват взаимно реакция при рецесия. Американските сили също не са непрекъснато ситуирани.
Затова не мога да приема тезата, че Западът е направил неточност, като не се е съобразил с терзанията на Русия за нейната сигурност . “
Войната, която стартира Путин, на процедура постави точка на разговора. Русия скъса с Минските съглашения и с договореностите с НАТО. Но рано или късно той би трябвало да бъде обновен. Каква може да бъде основата за бъдещи договаряния?
„ Няма никакъв смисъл и никакъв късмет Западът да се разбере с един водач, който стартира война . Според мен в този момент НАТО първо ще се консолидира и ще укрепи въздържащата си мощ по източния фланг. За момента НАТО няма интерес да се разбере с съветски водач, който води война. По-скоро Алиансът ще се пригоди към борба с Путинова Русия , засилвайки отбранителните си качества , освен това както стандартни, по този начин и нуклеарни.
По всичко проличава, че Путин ще остави съветските войски в Беларус. Ако Путин успее да повали Украйна, това на процедура ще значи, че Русия доста ще усили зоната си на въздействие в Европа . Руската зона на въздействие ще граничи към този момент освен в Балтика и елементи от Полша с НАТО, а и в Румъния и през Черно море в България. Или другояче казано - по протежението на целия източен фланг на Алианса.
Това значи, че защитата и възпирането се трансформират в безспорен приоритет за НАТО. “
„ От настояванията на Путин за правно обвързани гаранции за сигурността, които формулира през декември, излиза наяве, че неговите стратегически цели надвишават изтеглянето на натовските сили от Източна Европа. Заради това НАТО ще усили наличието си по източния фланг .
Трудно ми е да предвидя дали в един предстоящ миг ще се водят договаряния за взаимен надзор над въоръженията, да вземем за пример за стратегическите нуклеарни оръжия, или за оръжията със междинен обхват в Европа, с каквито разполага единствено Русия, само че не и НАТО. Или за стандартните оръжия, за които можем да се върнем към уговорката за авансово известяван при провеждането на военни учения и за изпращане на наблюдаващи, с цел да се ускори взаимното доверие. Но нямам доверие това скоро да се случи. Путин също не е подготвен за такива договаряния. “
След Мюнхенската конференция за сигурност в края на предходната седмица американският държавен секретар Антъни Блинкън загатна в изявление за „ Зюддойче цайтунг “, че Съединените щати са подготвени да изтеглят част от военните си от Източна Европа, в случай че Русия е подготвена да възвърне взаимното доверие посредством бистрота при планирането на военни учения, в случай че допусне взаимни инспекции и в случай че се съгласи на съвместен надзор на въоръженията. Възможен ли е разговор сред Съединени американски щати и Русия на тази основа, господин Браус?
„ Аз прочетох друго в това изявление. Путин изпрати две писма - едно до Съединени американски щати, и едно до НАТО. В писмото до Съединени американски щати той сложи прекомерни претенции. А в писмото до НАТО загатва взаимния надзор върху въоръженията. Ако се реализира единодушие да се води диалог за ограничение на стандартните сили в Европа, договарянията ще продължат доста дълго .
В подобен случай ще би трябвало да се дефинират райони на територията на Русия, на Беларус и на Украйна, както и на Запад, където да се създадат първите стъпки за реализиране на взаимно доверие. В тези дълги договаряния може да става дума за взаимни уведомления при планирането на военни учения, или за намаляването на стандартните сили. Според мен, това имаше поради американският държавен секретар Блинкън, когато загатна намаляването на американските сили в Централна и Източна Европа, освен това единствено теоретично и при изискване, че Путин също понижи съветските сили в взаимно избраните региони.
На процедура това би означавало фрапантно понижаване на съветските стандартни сили в Европа, което на фона на войната, която стартира Путин, сега наподобява като изцяло нереалистично. “
Години наред Европа постанова правилото, че сигурност и мир на Стария континент може да има единствено с Русия . Някои даже виждат в популярната тирада на съветския президент Владимир Путин в немския Бундестаг на 25-ти септември 2001 година протегната ръка. Реч, която той държи на превъзходен немски език:
„ Основаната цел на нашата страна, която е претърпяла столетни военни произшествия, е постоянен мир на нашия континент. Както знаете, подписахме Договора за възбрана на нуклеарните опити, Договора за възбрана на разпространяването на нуклеарни оръжия, Конвенцията за възбрана на биологическите оръжия. Ратифицирахме и контракта СТАРТ 2. “
Това е Путин през 2001-ва. През 2014-а прекатурва всичко - анексирането на Крим е повода НАТО да уточни Русия като най-голямата опасност за сигурността си . През същата година Русия приема нова военна теория , в която записва, че спорът в Украйна и разширението на НАТО на изток са най-голямата опасност за сигурността й. И в случай че до 2014 година броят на американските бойци в Европа последователно понижава, към този момент осма година той пораства. Растат и военните бюджети на страните-членки. След като Путин стартира нова война в Европа, НАТО приведе в деяние проектите си за защита. Генерал-лейтенант Браус изяснява, какво съставляват те:
„ Плановете за защита са направени още през 2015 година, откакто Путин анексира Крим и атакува Донбас. Те са част от тактиката на НАТО за въздържане и защита, която включва пет района - от най-северната част на Норвегия и по продължение на източния фланг на НАТО до най-южната точка България и Турция . Стратегията планува подсилване на националните армии на страните-членки с поддръжка от съюзническите сили.
Един от тези пет района обгръща България. Не мога да бъда по-конкретен, тъй като информацията е класифицирана. Но крайната цел е да се подсигури допустимо най-бърз отговор на Алианса там, където има опасност за територията на блока . Да се предотврати посредством въздържане нахлуване против територията на НАТО или при положение на нахлуване - да се отбрани атакуван съдружник или нападнати съдружници по източния фланг на НАТО.
Върховният главнокомандващ на НАТО към този момент е акредитиран да подреди дислоцирането на силите за бързо реагиране към райони, където той счита, че ще бъдат най-нужни . Или с други думи, НАТО увеличи опциите си за реакция в изключително застрашени райони по източния фланг . “
В този боен спор НАТО на процедура е с вързани ръце - Украйна не е член на Алианса.
„ Украйна не е част от НАТО и по тази причина не може да бъде задействан член 5 за групова защита. Това е повода Съединените щати ясно да заявят, че НАТО не може да окаже военна помощ на Украйна , при положение, че Путин я нападне.
Предполагам, че Украйна мъчно преглъща това . Още повече като си дадем сметка какво сподели Путин в ужасяващата си среднощна тирада - че желае освен да денацифицира Украйна - потресаваща дума! - само че и да я демилитаризира. Промяната на граници с военна мощ, подчинена на нападателни имперски упоритости, е жестоко тъпчене на следвоенния европейски кротичък ред и не значи нищо друго с изключение на война в Европа !
Може ли Германия да изиска да си върне Силезия, Померания и Източна Прусия? Може ли Полша да си изиска назад днешна западна Украйна? Може ли Унгария да си изиска територии, които през днешния ден са част от прилежащите й Сърбия, Румъния и Украйна?
За да не се случи това, всички ние в Европа подписахме Парижката харта и Основополагащия контракт за връзките, съдействието и сигурността сред НАТО и Русия, стъпвайки върху заключителния документ от Хелзинки от 1975 година. Тези договорености сложиха един път вечно завършек на щенията за смяна на границите с военна мощ . Поне по този начин си мислехме. Докато Путин не стартира война против Украйна. “
Война за демилитаризацията на Украйна. Възможно ли е това?
„ Все още е мъчно да преценява. Не знаем задоволително за развиването на бойните дейности. Но едно е ясно - Путин разполага със супермодерна войска - по суша, по вода и изключително във въздух . Знаем, че може да води и кибервойна. А украинската войска е числено огромна, само че не изключително съвременно оборудвана. Украйна разполага най-вече със остаряла съветска военна техника . Може да е по-добре готова спрямо 2014 година, с помощта на американската помощ, само че е несравнимо по-слаба от съветската войска.
Засега можем единствено да спекулираме, дали задачата на Путин е да завземе Киев и да сложи там свое марионетно държавно управление. Или нападна цялата територия на Украйна, с цел да отслаби украинската войска във всички точки по едно и също време, тъй че в последна сметка дружно с Крим и Донбас да успее да откъсне от Украйна цялото й южно крайбрежие на Черно море . “
И защото Владимир Путин зададе при започване на седмицата тона с препратки към историята, дано и ние се върнем обратно във времето. Споделяте ли, господин Браус, публикуваната в Русия, само че и на Запад теза за пренебрежително отношение на НАТО след края на Студената война? Че Западът престава да възприема Русия като международна мощ?
„ Не, не споделям това мнение. Дори в противен случай! След обединяването на Германия и в хода на по този начин наречените „ договаряния 2+4 “ на двете немски държавни управления - на Федерална Република Германия и Германска демократична република, с четирите победителки във Втората международна война, т.е. Съединени американски щати, Франция, Англия и Съветският съюз, се реализира съглашение за бъдещия статут на обединена Германия.
След това Германия създаде идея за отварянето на НАТО за източноевропейските страни, тъй като те желаеха да се причислят към Алианса. Никой не ги е принуждавал . Но редом с това Германия създаде идея за особено партньорство на Европейски Съюз и НАТО с Украйна, само че на първо място с Русия, с огромната, велика източна мощ. С Елцин това беше допустимо.
Преди да одобри първите източноевропейски страни, НАТО договаря повече от една година с Русия . Преди първата вълна на разширение НАТО подписа основополагащия контракт за връзките с Русия. Този документ съдържа експлицитното обвързване на двете страни да не прибягват към смяна на границите в Европа с военна мощ, както и правото на всяка страна в Европа сама да избира съюзите, в които желае да членува.
Този контракт съдържа също правилото за сплотеност на сигурността, който Русия през днешния ден интерпретира в своя сгода , като че ли този принцип важи единствено за Русия и за Съединени американски щати, а всички останали страни са от второстепенно значение. С този основополагащ контракт за връзките, съдействието и сигурността НАТО пое един доста сериозен ангажимент, угаждайки на съветските претенции - да не разполага непрекъснати многочислени сили в новоприетите страни, а при положение на рецесия да разчита на бързо подсилване на позициите си.
Или с други думи - още тогава НАТО се съобрази с чувствителността на Русия и се съгласи на построяването на „ хигиеничен кулоар “, буферна зона сред територията на Русия и на Алианса . Това на процедура е отговор на законните съветски ползи за сигурността й, а не военна опасност по границите на Русия, както твърди Путин.
Едва след 2014 година, след анексирането на Крим, НАТО построи малочислени мултинационални бойни групи, ситуирани в Балтика и в Полша, само че не непрекъснато, а на ротационен принцип. По югоизточния фланг на НАТО, т.е. във вашия район, са ситуирани най-вече американски сили, които дружно с националните сили, т.е. български и румънски, имат възпиращ капацитет и упражняват взаимно реакция при рецесия. Американските сили също не са непрекъснато ситуирани.
Затова не мога да приема тезата, че Западът е направил неточност, като не се е съобразил с терзанията на Русия за нейната сигурност . “
Войната, която стартира Путин, на процедура постави точка на разговора. Русия скъса с Минските съглашения и с договореностите с НАТО. Но рано или късно той би трябвало да бъде обновен. Каква може да бъде основата за бъдещи договаряния?
„ Няма никакъв смисъл и никакъв късмет Западът да се разбере с един водач, който стартира война . Според мен в този момент НАТО първо ще се консолидира и ще укрепи въздържащата си мощ по източния фланг. За момента НАТО няма интерес да се разбере с съветски водач, който води война. По-скоро Алиансът ще се пригоди към борба с Путинова Русия , засилвайки отбранителните си качества , освен това както стандартни, по този начин и нуклеарни.
По всичко проличава, че Путин ще остави съветските войски в Беларус. Ако Путин успее да повали Украйна, това на процедура ще значи, че Русия доста ще усили зоната си на въздействие в Европа . Руската зона на въздействие ще граничи към този момент освен в Балтика и елементи от Полша с НАТО, а и в Румъния и през Черно море в България. Или другояче казано - по протежението на целия източен фланг на Алианса.
Това значи, че защитата и възпирането се трансформират в безспорен приоритет за НАТО. “
„ От настояванията на Путин за правно обвързани гаранции за сигурността, които формулира през декември, излиза наяве, че неговите стратегически цели надвишават изтеглянето на натовските сили от Източна Европа. Заради това НАТО ще усили наличието си по източния фланг .
Трудно ми е да предвидя дали в един предстоящ миг ще се водят договаряния за взаимен надзор над въоръженията, да вземем за пример за стратегическите нуклеарни оръжия, или за оръжията със междинен обхват в Европа, с каквито разполага единствено Русия, само че не и НАТО. Или за стандартните оръжия, за които можем да се върнем към уговорката за авансово известяван при провеждането на военни учения и за изпращане на наблюдаващи, с цел да се ускори взаимното доверие. Но нямам доверие това скоро да се случи. Путин също не е подготвен за такива договаряния. “
След Мюнхенската конференция за сигурност в края на предходната седмица американският държавен секретар Антъни Блинкън загатна в изявление за „ Зюддойче цайтунг “, че Съединените щати са подготвени да изтеглят част от военните си от Източна Европа, в случай че Русия е подготвена да възвърне взаимното доверие посредством бистрота при планирането на военни учения, в случай че допусне взаимни инспекции и в случай че се съгласи на съвместен надзор на въоръженията. Възможен ли е разговор сред Съединени американски щати и Русия на тази основа, господин Браус?
„ Аз прочетох друго в това изявление. Путин изпрати две писма - едно до Съединени американски щати, и едно до НАТО. В писмото до Съединени американски щати той сложи прекомерни претенции. А в писмото до НАТО загатва взаимния надзор върху въоръженията. Ако се реализира единодушие да се води диалог за ограничение на стандартните сили в Европа, договарянията ще продължат доста дълго .
В подобен случай ще би трябвало да се дефинират райони на територията на Русия, на Беларус и на Украйна, както и на Запад, където да се създадат първите стъпки за реализиране на взаимно доверие. В тези дълги договаряния може да става дума за взаимни уведомления при планирането на военни учения, или за намаляването на стандартните сили. Според мен, това имаше поради американският държавен секретар Блинкън, когато загатна намаляването на американските сили в Централна и Източна Европа, освен това единствено теоретично и при изискване, че Путин също понижи съветските сили в взаимно избраните региони.
На процедура това би означавало фрапантно понижаване на съветските стандартни сили в Европа, което на фона на войната, която стартира Путин, сега наподобява като изцяло нереалистично. “
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ