Протестите в Иран: ще падне ли режимът
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
За какво тъкмо стачкуват хората в Иран?
Хвърляйки и горейки забрадките си, от време на време изключително зрелищно, хиляди дами в Иран стачкуват против репресивната и дискриминационна политика на Ислямската република. Това е по този начин, тъй като наложителното носене на кърпа за дамите е измежду устоите на ислямската страна - наред с религиозния режим и враждебността към Съединени американски щати и Израел. Така и сегашните митинги в страната съставляват фундаментална рецензия на политико-религиозната система на Иран.
Това е изключително видно от обстоятелството, че портрети на " революционните водачи " - аятолах Рухолах Хомейни и аятолах Али Хаменей - са неведнъж изгаряни и е издиган лозунгът " Marg bar diktator " (Смърт на диктатора). Освен това въпросът е обвързван със самоопределението на дамите, защото системата на Ислямската република трансформира дамите във второкласни хора и им отхвърля съществени човешки права.
По какво се разграничават тези митинги от предходни?
За разлика от предходните митинги, след гибелта на Джина Махса Амини във всички 31 провинции на страната се организират демонстрации. Участниците са от всички обществени пластове. Дори в бедния южен регион на Техеран, където до момента режимът се радваше на поддръжка, имаше протести. Освен това вземат участие всички етнически групи в Иран - персийци, кюрди, араби, азербайджански турци и белуджи.
Към митингите се причислиха и значими социално-икономически институции: стачки имаше да вземем за пример в стоманодобивната и селскостопанската индустрия, както и в някои от значимите рафинерии в Персийския залив. Базарът в Техеран също беше затворен в символ на взаимност. Нефтохимическата индустрия и базарите са изиграли основна роля и в Ислямската гражданска война от 1979 година.
До каква степен е това митинг против исляма?
В Иран политиката и религията са директно свързани. Системата на Ислямската република се назовава " ръководство на (богословския) държател ” - " Velayat-e faqih ”, и планува набожен водач да бъде безусловният началник на страната. Затова множеството политически решения се обосновават с исляма.
Освен това правосъдната власт ползва аспекти на шериата, които очевидно дискриминират дамите в законите за брака, развода и наследството, както и що се отнася до заемането на обществени длъжности. Така всеки митинг против политиката в Иран е и митинг и против репресивното пояснение на исляма там.
Какви са възможностите на митинга да реализира триумф?
Това е мъчно да се каже. Не бива да забравяме, че иранският режим към момента е мощен: разполага с държавна власт, пари, оръжия и брутални поддръжници. Освен това режимът употребява и наказани нарушители, с цел да потушава митингите. Едно от преимуществата на митингите е, че те са компактни и многочислени, което затруднява предприемането на целенасочени и централизирани дейности против тях.
Тази раздробеност обаче е и минус от политическа позиция. За разлика от " Зеленото придвижване " от 2009 година, настоящето протестно придвижване няма водач. Докато няма човек, който да поеме политическа отговорност при положение на промяна на режима, съществува заплаха от вакуум във властта.
Каква е позицията на управляващите в Иран?
За ръководещите в Иран сега не може да има компромис. Тъй като забрадката е съставка от политическата система, те нямат опция за маневриране по този въпрос. Всяка отстъпка, колкото и дребна да е тя, неизбежно би означавала началото на края на Ислямската република.
Нищо чудно, че проправителственият вестник " Кейхан " - представител на " революционния водач " аятолах Хаменей - неотдавна написа: " Диалогът с група размирници, наемници и убийци, които нямат нищо друго поради, с изключение на да унищожават и убиват, е безусловно неудобен. "
Какви биха били следствията, в случай че режимът в Техеран бъде свален?
Ако режимът в Техеран падне, това евентуално ще има последствия, равностойни на тези от рухването на Берлинската стена. Смяната на режима вследствие на сполучливо придвижване за правата на дамите в Иран би била освен политическа оригиналност, само че и сигнал за страните от целия Близък изток и отвън него.
Освен това въпросът за опциите и границите на политическия ислям ще бъде подложен по кардинално нов метод. Защото една репресивна държавна система, в чиято политическа основа е заложен ислямът, би се провалила. В края на краищата революцията от 1979 година дълго време беше модел и попътен вятър за доста ислямистки придвижвания по света - макар че Иран е с шиитско болшинство, а множеството други страни в района са сунитски.
За какво тъкмо стачкуват хората в Иран?
Хвърляйки и горейки забрадките си, от време на време изключително зрелищно, хиляди дами в Иран стачкуват против репресивната и дискриминационна политика на Ислямската република. Това е по този начин, тъй като наложителното носене на кърпа за дамите е измежду устоите на ислямската страна - наред с религиозния режим и враждебността към Съединени американски щати и Израел. Така и сегашните митинги в страната съставляват фундаментална рецензия на политико-религиозната система на Иран.
Това е изключително видно от обстоятелството, че портрети на " революционните водачи " - аятолах Рухолах Хомейни и аятолах Али Хаменей - са неведнъж изгаряни и е издиган лозунгът " Marg bar diktator " (Смърт на диктатора). Освен това въпросът е обвързван със самоопределението на дамите, защото системата на Ислямската република трансформира дамите във второкласни хора и им отхвърля съществени човешки права.
По какво се разграничават тези митинги от предходни?
За разлика от предходните митинги, след гибелта на Джина Махса Амини във всички 31 провинции на страната се организират демонстрации. Участниците са от всички обществени пластове. Дори в бедния южен регион на Техеран, където до момента режимът се радваше на поддръжка, имаше протести. Освен това вземат участие всички етнически групи в Иран - персийци, кюрди, араби, азербайджански турци и белуджи.
Към митингите се причислиха и значими социално-икономически институции: стачки имаше да вземем за пример в стоманодобивната и селскостопанската индустрия, както и в някои от значимите рафинерии в Персийския залив. Базарът в Техеран също беше затворен в символ на взаимност. Нефтохимическата индустрия и базарите са изиграли основна роля и в Ислямската гражданска война от 1979 година.
До каква степен е това митинг против исляма?
В Иран политиката и религията са директно свързани. Системата на Ислямската република се назовава " ръководство на (богословския) държател ” - " Velayat-e faqih ”, и планува набожен водач да бъде безусловният началник на страната. Затова множеството политически решения се обосновават с исляма.
Освен това правосъдната власт ползва аспекти на шериата, които очевидно дискриминират дамите в законите за брака, развода и наследството, както и що се отнася до заемането на обществени длъжности. Така всеки митинг против политиката в Иран е и митинг и против репресивното пояснение на исляма там.
Какви са възможностите на митинга да реализира триумф?
Това е мъчно да се каже. Не бива да забравяме, че иранският режим към момента е мощен: разполага с държавна власт, пари, оръжия и брутални поддръжници. Освен това режимът употребява и наказани нарушители, с цел да потушава митингите. Едно от преимуществата на митингите е, че те са компактни и многочислени, което затруднява предприемането на целенасочени и централизирани дейности против тях.
Тази раздробеност обаче е и минус от политическа позиция. За разлика от " Зеленото придвижване " от 2009 година, настоящето протестно придвижване няма водач. Докато няма човек, който да поеме политическа отговорност при положение на промяна на режима, съществува заплаха от вакуум във властта.
Каква е позицията на управляващите в Иран?
За ръководещите в Иран сега не може да има компромис. Тъй като забрадката е съставка от политическата система, те нямат опция за маневриране по този въпрос. Всяка отстъпка, колкото и дребна да е тя, неизбежно би означавала началото на края на Ислямската република.
Нищо чудно, че проправителственият вестник " Кейхан " - представител на " революционния водач " аятолах Хаменей - неотдавна написа: " Диалогът с група размирници, наемници и убийци, които нямат нищо друго поради, с изключение на да унищожават и убиват, е безусловно неудобен. "
Какви биха били следствията, в случай че режимът в Техеран бъде свален?
Ако режимът в Техеран падне, това евентуално ще има последствия, равностойни на тези от рухването на Берлинската стена. Смяната на режима вследствие на сполучливо придвижване за правата на дамите в Иран би била освен политическа оригиналност, само че и сигнал за страните от целия Близък изток и отвън него.
Освен това въпросът за опциите и границите на политическия ислям ще бъде подложен по кардинално нов метод. Защото една репресивна държавна система, в чиято политическа основа е заложен ислямът, би се провалила. В края на краищата революцията от 1979 година дълго време беше модел и попътен вятър за доста ислямистки придвижвания по света - макар че Иран е с шиитско болшинство, а множеството други страни в района са сунитски.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ