Ще признаят ли всички европейски държави Палестина
Междувременно пет европейски страни са напът да признаят Палестина като суверенна страна. В случая става дума от една страна за взаимност с цивилното население в линията Газа, от друга - за поредна стъпка по посока на решението с две страни. Актуалното израелско държавно управление продължава да отхвърля този вид все по-категорично.
След терористичното нахлуване на Хамас против Израел от 7 октомври 2023 година министър-председателят Бенямин Нетаняху разгласи за военна цел унищожаването на властващата в линията Газа военно-ислямистка палестинска организация. Но поради твърдия боен метод, в границите на който са починали над 35 000 цивилни жертви по палестински данни, както и поради пагубното филантропично състояние в линията Газа против Израел е ориентиран все по-голям интернационален напън.
Испания: медиатор в Близкия изток?
Най-вече Испания и Ирландия са страните, които желаят да усилят този напън посредством признаването на Палестина. За задачата испанският министър председател Педро Санчес организира в последните месеци голям брой диалози с европейските си сътрудници. По данни на медиите той се е опитал да придвижи самодейността на европейско равнище, само че поради отхвърлянето ѝ от страна на Германия и на други страни е основал вместо това коалиция на искащите. Очаква се на 21 май висшият представител на Европейски Съюз по външната политика и сигурността Жозеп Борел да оповести съответните проекти на Испания, Ирландия и Словения.
Испания поддържа положителни контакти с доста арабски страни, най-много от Магреб, както и с Турция. До известна степен тези връзки датират от времето на диктатурата на Франко (1939-1975 година), след която Испания основава стопански и дипломатически връзки и с Израел. В идващите години Испания се утвърждава като почитан медиатор сред еврейската страна и арабския свят. Проведената през 1991 година Близкоизточна конференция в Мадрид е считана за предвестител на мирния развой от Осло, почнал с подписването на споразумието сред Израел и Организацията за избавление на Палестина (ООП) през 1993 година.
Солидарността на Ирландия се дължи на личната ѝ история
Ирландия също даде мощна поддръжка за палестинците още от началото на войната в Близкия изток. Ирландското държавно управление се гордее с това, че още от 1980 година насам, по-дълго от която и да е друга страна от Европейски Съюз, поддържа решението за две страни с изцяло суверенна палестинска.
В Ирландия обяснението за мощната идентификация с Палестина е в нейната история: тя стартира с английския държавен чиновник Артър Балфур, който управлява колонизираната от Англия Ирландия в късния 19 век и отхвърля тя да получи самоуправление. През 1917 година, към този момент като английски външен министър той излиза с така наречен Декларация Балфур, с която от името на своето държавно управление се афишира за еврейска татковина в следената тогава от Османската империя Палестина. След като малко по-късно регионът става английски протекторат, там са изпратени да служат жандармеристи, по-голямата част от които преди този момент са се борили брутално против ирландските бунтовници.
Идването на евреите в популации най-вече с мюсюлмани Близък изток се съпоставя в католическа Ирландия със заселването на английски протестанти в северната част на острова. Някои ирландци свързват произтеклия от това спор в Северна Ирландия с Близкоизточния.
Подкрепа от Словения, Малта и Норвегия
Лявото държавно управление в Испания и дясно-центристкото държавно управление в Ирландия в това време са се сдобили със съидейници и отвън своите граници: Словения разгласи, че счита да признае Палестина доникъде на юни, само че това може да стане и по-рано. Малта също демонстрира сходна податливост. През април, в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, тя гласоподава за пълноправно участие на Палестина в международната организация, само че то пропадна поради ветото на Съединени американски щати.
Норвегия, която не е член на Европейски Съюз, само че е тясно обвързвана с Общността, обмисля признаването в " рамките на пролетта ". Външния министър Еспен Барт Ейде Осло разгласи, че страната се надява, че този ход ще докара до политически обединена палестинска страна, вместо до " страна на Хамас ".
В рамките на Европа позициите са разнообразни
В Европейски Съюз досега палестинската страна е приета най-много от страните в централната и в източната част на континента. Признаването е обвързвано със социалистическото им минало, когато тези страни са поддържали идеологическа непосредственост с водача на ООП Ясер Арафат.
Днес някои от тези страни, най-много Чехия и Унгария, са по-скоро поддръжници на Израел, въпреки да не са прекратили пълноценните си дипломатически връзки с палестинците.
Първата и към този момент единствената страна, която призна палестинската страна след присъединението си към Европейски Съюз, е Швеция през 2014 година. Но не е несъмнено дали испанско-ирландската коалиция ще се усили: в Белгия държавното управление спори за подобаващия миг, а Португалия след идването на консервативно държавно управление на власт към този момент не споделя тези планове.
Други страни като Германия кардинално поддържат връзки с Палестинската самостоятелна област, само че са подготвени да признаят страна едвам тогава, когато го направи и Израел. Докато Хамас, класифицирана като терористична организация от редица страни, в това число всички членки на Европейски Съюз и Съединени американски щати, остава политически фактор в палестинските територии, сходна крачка се счита за изключена.
Материалът е оповестен в
След терористичното нахлуване на Хамас против Израел от 7 октомври 2023 година министър-председателят Бенямин Нетаняху разгласи за военна цел унищожаването на властващата в линията Газа военно-ислямистка палестинска организация. Но поради твърдия боен метод, в границите на който са починали над 35 000 цивилни жертви по палестински данни, както и поради пагубното филантропично състояние в линията Газа против Израел е ориентиран все по-голям интернационален напън.
Испания: медиатор в Близкия изток?
Най-вече Испания и Ирландия са страните, които желаят да усилят този напън посредством признаването на Палестина. За задачата испанският министър председател Педро Санчес организира в последните месеци голям брой диалози с европейските си сътрудници. По данни на медиите той се е опитал да придвижи самодейността на европейско равнище, само че поради отхвърлянето ѝ от страна на Германия и на други страни е основал вместо това коалиция на искащите. Очаква се на 21 май висшият представител на Европейски Съюз по външната политика и сигурността Жозеп Борел да оповести съответните проекти на Испания, Ирландия и Словения.
Испания поддържа положителни контакти с доста арабски страни, най-много от Магреб, както и с Турция. До известна степен тези връзки датират от времето на диктатурата на Франко (1939-1975 година), след която Испания основава стопански и дипломатически връзки и с Израел. В идващите години Испания се утвърждава като почитан медиатор сред еврейската страна и арабския свят. Проведената през 1991 година Близкоизточна конференция в Мадрид е считана за предвестител на мирния развой от Осло, почнал с подписването на споразумието сред Израел и Организацията за избавление на Палестина (ООП) през 1993 година.
Солидарността на Ирландия се дължи на личната ѝ история
Ирландия също даде мощна поддръжка за палестинците още от началото на войната в Близкия изток. Ирландското държавно управление се гордее с това, че още от 1980 година насам, по-дълго от която и да е друга страна от Европейски Съюз, поддържа решението за две страни с изцяло суверенна палестинска.
В Ирландия обяснението за мощната идентификация с Палестина е в нейната история: тя стартира с английския държавен чиновник Артър Балфур, който управлява колонизираната от Англия Ирландия в късния 19 век и отхвърля тя да получи самоуправление. През 1917 година, към този момент като английски външен министър той излиза с така наречен Декларация Балфур, с която от името на своето държавно управление се афишира за еврейска татковина в следената тогава от Османската империя Палестина. След като малко по-късно регионът става английски протекторат, там са изпратени да служат жандармеристи, по-голямата част от които преди този момент са се борили брутално против ирландските бунтовници.
Идването на евреите в популации най-вече с мюсюлмани Близък изток се съпоставя в католическа Ирландия със заселването на английски протестанти в северната част на острова. Някои ирландци свързват произтеклия от това спор в Северна Ирландия с Близкоизточния.
Подкрепа от Словения, Малта и Норвегия
Лявото държавно управление в Испания и дясно-центристкото държавно управление в Ирландия в това време са се сдобили със съидейници и отвън своите граници: Словения разгласи, че счита да признае Палестина доникъде на юни, само че това може да стане и по-рано. Малта също демонстрира сходна податливост. През април, в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, тя гласоподава за пълноправно участие на Палестина в международната организация, само че то пропадна поради ветото на Съединени американски щати.
Норвегия, която не е член на Европейски Съюз, само че е тясно обвързвана с Общността, обмисля признаването в " рамките на пролетта ". Външния министър Еспен Барт Ейде Осло разгласи, че страната се надява, че този ход ще докара до политически обединена палестинска страна, вместо до " страна на Хамас ".
В рамките на Европа позициите са разнообразни
В Европейски Съюз досега палестинската страна е приета най-много от страните в централната и в източната част на континента. Признаването е обвързвано със социалистическото им минало, когато тези страни са поддържали идеологическа непосредственост с водача на ООП Ясер Арафат.
Днес някои от тези страни, най-много Чехия и Унгария, са по-скоро поддръжници на Израел, въпреки да не са прекратили пълноценните си дипломатически връзки с палестинците.
Първата и към този момент единствената страна, която призна палестинската страна след присъединението си към Европейски Съюз, е Швеция през 2014 година. Но не е несъмнено дали испанско-ирландската коалиция ще се усили: в Белгия държавното управление спори за подобаващия миг, а Португалия след идването на консервативно държавно управление на власт към този момент не споделя тези планове.
Други страни като Германия кардинално поддържат връзки с Палестинската самостоятелна област, само че са подготвени да признаят страна едвам тогава, когато го направи и Израел. Докато Хамас, класифицирана като терористична организация от редица страни, в това число всички членки на Европейски Съюз и Съединени американски щати, остава политически фактор в палестинските територии, сходна крачка се счита за изключена.
Материалът е оповестен в
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ