Цветовете на България: Етническата палитра на българския народ
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
“В България има хора, за които доста от нас даже не знаят. А всеки един от тях е значима парченце от пъзела, който прави страната ни каквато е”. Така младата сценаристка Виктория Димитрова изяснява за какво взема решение да се срещне с представители на седем от етносите, населяващи България и да опише историите им. Това начинание първоначално не ѝ се коства толкоз мъчно, колкото след това се оказва, когато се среща от първо лице със орисите на хора като помаците, гагаузите и каракачаните.
Това обаче са единствено част от етносите, за които Виктория споделя в “Етническа палитра” - серия от къси документални филми, които ще намерят своето място в уеб страница, наличен за необятната аудитория. Той би трябвало да започва най-късно при започване на октомври и ще показва историите на арменци, евреи, бесарабски българи и роми. По-късно Виктория се надява да надгради етническата палитра и с още от малцинствените групи в страната. В уеб страницата всеки ще може да чуе и по една обичайната за тези общности ария, записана с достоверни музикални принадлежности.
“Разбира се, имах повече информация за общностите на евреите, арменците, ромите, бесарабските българи. Това се отрази и на подбора ми на хора, с които да приказвам - някои от тях са познати персони, да вземем за пример фолк певицата Роксана, която е от ромски генезис, или артистът Ованес Торосян, който е арменец. За помаците, каракачаните, гагаузите имах повърхностни знания. Да станеш за малко част от техния свят е нещо напълно друго.” Това Виктория открива още при първата си среща с представител на помашката общественост - стара жена, която ѝ отваря вратите към непознатия свят на тези хора.
Различията, които пораждат непосредственост
Да си жена в помашки жанр не е елементарно. Първо си част от фамилията на татко си, а след това - от това на брачна половинка си. Строят се къщи, които да останат за мъжките наследници. За девойките във семейството не става и дума - от тях се чака да се омъжат. А сватбите се вършат по остарял бит и приключват с упованието на цялата фамилия да бъде доказано, че невястата се е пазила за жениха. Помакините обаче не роптаят против нищо от това, което би възмутило доста дами през 2021 година.
“Трудно ми беше да изляза от себе си и да погледна на историята на тази жена през нейната призма, а не през своята. Тя живее живот, който аз не можех да си показва,” споделя Виктория. Моментът, в който съумява да огледа на пътя на тази жена въпреки това, придава напълно нов смисъл на “Етническа палитра”. Тогава тя осъзнава, че да схванеш другия от теб е най-трудно, само че е и най-ценно. Подобен е опитът на Виктория и с общността на гагаузите. Те приказват между тях на турски език, само че са ревностни християни - дори да не схващат молитвите на български език, те са горди от легендата, че по време на Османската империя са жертвали езика, само че не и вярата си.
“Случваше ми се да се чудя за какво, когато светът предлага благоприятни условия животът на тези хора да бъде по-лесен, те не престават да живеят по този метод,” споделя сценаристката. Въпроси като тези тя взема решение да съобщи и на хората, които ще могат да се допрян до историите, които тя е чула. Според Виктория, точно от питането и разсъждаването по въпроси като този може да се роди концепция за посоката, в която би трябвало да се направи идната крачка по пътя към това да се познаваме по-добре и надлежно, може би - да се разбираме.
Сборът от традициите е еднакъв на нация
Българският фолклор и обичаи са мотор на доста огромна част от креативния път на Виктория. “Човешки истории са преплетени в традициите на всеки народ, а други ориси се въздействат от тези обичаи. Това е взаимовръзка, която постоянно ме е вълнувала,” споделя сценаристката. По сходен път потегля и с плана “Етническа палитра,” само че скоро схваща, че има още доста зад първичната ѝ концепция за него. “За малко станах част от животите на хора, които не съм предполагала, че е допустимо да имат сходно всекидневие през 21-ви век. Някои от тях живеят напълно под въздействието на традиции, които пазят от стотици години. За доста хора това е неразбираемо, за мен също беше на моменти. Но в последна сметка го направи още по-интересно,” споделя Виктория за пътя, който е минала, разказвайки историите на тези хора. Най-интригуващото за нея се оказва това, което остава неразбираемо - какво свързва всички тези хора и ги кара да се назовават българи и да живеят точно на тези 111 хиляди квадратни километра.
Мотивацията на Виктория да се захване с този план е значително обвързвана и с процеси, които набират мощ по целия свят в последните години - да се даде глас на тези, които постоянно нямат място на никоя социална платформа; да се правят оценка и другите като тъкмо толкоз значими, колкото и болшинството. " Мястото, на което живеем, е пропито с многообразие от обичаи, традиции, музика и доста разнообразни хора, които живеят всеки по своя си метод. Въпреки разликите им, обаче, нещо ги свързва в едно и ги кара да се усещат на мястото си точно тук. Исках да схвана какво е това, което ги прави принадлежни на България,” споделя сценаристката.
Свързаност, по-силна от несгодите
Конкретен отговор на въпроса какво кара всички тези толкоз разнообразни хора да се назовават българи, Виктория не получава. Дори тъкмо противоположното - стига до извода, че има нещо безусловно противоположно на това, което сплотява огромна част от тези хора. “Установих, че доста от тях са се чувствали потиснати преди 1989-та година и рухването на социалистическия режим в страната.” Помаците и ромите са били подложени на опит за насилствена асимилация, прочут ни като " Възродителен развой ". Гагаузите са срещали ежедневни проблеми с изповядването на вярата си, която е крайъгълен камък за тяхното общество. Каракачаните пък имат такава дълбока съгласуваност с природата, че за тях е било непреодолима болежка, когато по време на социализма се е наложило да се заселят по села, вместо по високите места на планините, където до тогава са живели, и да предадат животните си на трудово-кооперативните аграрни стопанства.
“Най-много си задавах въпроса какво тогава е задържало всички тези хора тук. Всички те споделят, че изпитват съгласуваност със земята, която населяват. За тях не е имало миг, когато са се замислили да потърсят щастието си на друго място, даже когато България не им е предложила благополучие,” споделя Виктория. Опознавайки тези хора обаче, тя към този момент е удостоверила това, което си е представяла при започване на пътя си към разказването на историите им - за тях пътеводна звезда са техните обичаи. А всички те са директно свързани с България. Тази съгласуваност е по-силна от всички трудности, през които им се е налагало да преминат. “Осъзнах, че в диалозите си с тях, в опитите си да видя света през техните очи, аз съм стигнала до отговора, който те не могат да дадат,” споделя Виктория. “Тогава и разбрах, че това е смисълът на този план и че към този момент в действителност познавам тези хора. Надявам се още, че ще съумея да предам същото на всички, които ще се срещнат с тях през моите очи.”
Автор Мина Киркова
“В България има хора, за които доста от нас даже не знаят. А всеки един от тях е значима парченце от пъзела, който прави страната ни каквато е”. Така младата сценаристка Виктория Димитрова изяснява за какво взема решение да се срещне с представители на седем от етносите, населяващи България и да опише историите им. Това начинание първоначално не ѝ се коства толкоз мъчно, колкото след това се оказва, когато се среща от първо лице със орисите на хора като помаците, гагаузите и каракачаните.
Това обаче са единствено част от етносите, за които Виктория споделя в “Етническа палитра” - серия от къси документални филми, които ще намерят своето място в уеб страница, наличен за необятната аудитория. Той би трябвало да започва най-късно при започване на октомври и ще показва историите на арменци, евреи, бесарабски българи и роми. По-късно Виктория се надява да надгради етническата палитра и с още от малцинствените групи в страната. В уеб страницата всеки ще може да чуе и по една обичайната за тези общности ария, записана с достоверни музикални принадлежности.
“Разбира се, имах повече информация за общностите на евреите, арменците, ромите, бесарабските българи. Това се отрази и на подбора ми на хора, с които да приказвам - някои от тях са познати персони, да вземем за пример фолк певицата Роксана, която е от ромски генезис, или артистът Ованес Торосян, който е арменец. За помаците, каракачаните, гагаузите имах повърхностни знания. Да станеш за малко част от техния свят е нещо напълно друго.” Това Виктория открива още при първата си среща с представител на помашката общественост - стара жена, която ѝ отваря вратите към непознатия свят на тези хора.
Различията, които пораждат непосредственост
Да си жена в помашки жанр не е елементарно. Първо си част от фамилията на татко си, а след това - от това на брачна половинка си. Строят се къщи, които да останат за мъжките наследници. За девойките във семейството не става и дума - от тях се чака да се омъжат. А сватбите се вършат по остарял бит и приключват с упованието на цялата фамилия да бъде доказано, че невястата се е пазила за жениха. Помакините обаче не роптаят против нищо от това, което би възмутило доста дами през 2021 година.
“Трудно ми беше да изляза от себе си и да погледна на историята на тази жена през нейната призма, а не през своята. Тя живее живот, който аз не можех да си показва,” споделя Виктория. Моментът, в който съумява да огледа на пътя на тази жена въпреки това, придава напълно нов смисъл на “Етническа палитра”. Тогава тя осъзнава, че да схванеш другия от теб е най-трудно, само че е и най-ценно. Подобен е опитът на Виктория и с общността на гагаузите. Те приказват между тях на турски език, само че са ревностни християни - дори да не схващат молитвите на български език, те са горди от легендата, че по време на Османската империя са жертвали езика, само че не и вярата си.
“Случваше ми се да се чудя за какво, когато светът предлага благоприятни условия животът на тези хора да бъде по-лесен, те не престават да живеят по този метод,” споделя сценаристката. Въпроси като тези тя взема решение да съобщи и на хората, които ще могат да се допрян до историите, които тя е чула. Според Виктория, точно от питането и разсъждаването по въпроси като този може да се роди концепция за посоката, в която би трябвало да се направи идната крачка по пътя към това да се познаваме по-добре и надлежно, може би - да се разбираме.
Сборът от традициите е еднакъв на нация
Българският фолклор и обичаи са мотор на доста огромна част от креативния път на Виктория. “Човешки истории са преплетени в традициите на всеки народ, а други ориси се въздействат от тези обичаи. Това е взаимовръзка, която постоянно ме е вълнувала,” споделя сценаристката. По сходен път потегля и с плана “Етническа палитра,” само че скоро схваща, че има още доста зад първичната ѝ концепция за него. “За малко станах част от животите на хора, които не съм предполагала, че е допустимо да имат сходно всекидневие през 21-ви век. Някои от тях живеят напълно под въздействието на традиции, които пазят от стотици години. За доста хора това е неразбираемо, за мен също беше на моменти. Но в последна сметка го направи още по-интересно,” споделя Виктория за пътя, който е минала, разказвайки историите на тези хора. Най-интригуващото за нея се оказва това, което остава неразбираемо - какво свързва всички тези хора и ги кара да се назовават българи и да живеят точно на тези 111 хиляди квадратни километра.
Мотивацията на Виктория да се захване с този план е значително обвързвана и с процеси, които набират мощ по целия свят в последните години - да се даде глас на тези, които постоянно нямат място на никоя социална платформа; да се правят оценка и другите като тъкмо толкоз значими, колкото и болшинството. " Мястото, на което живеем, е пропито с многообразие от обичаи, традиции, музика и доста разнообразни хора, които живеят всеки по своя си метод. Въпреки разликите им, обаче, нещо ги свързва в едно и ги кара да се усещат на мястото си точно тук. Исках да схвана какво е това, което ги прави принадлежни на България,” споделя сценаристката.
Свързаност, по-силна от несгодите
Конкретен отговор на въпроса какво кара всички тези толкоз разнообразни хора да се назовават българи, Виктория не получава. Дори тъкмо противоположното - стига до извода, че има нещо безусловно противоположно на това, което сплотява огромна част от тези хора. “Установих, че доста от тях са се чувствали потиснати преди 1989-та година и рухването на социалистическия режим в страната.” Помаците и ромите са били подложени на опит за насилствена асимилация, прочут ни като " Възродителен развой ". Гагаузите са срещали ежедневни проблеми с изповядването на вярата си, която е крайъгълен камък за тяхното общество. Каракачаните пък имат такава дълбока съгласуваност с природата, че за тях е било непреодолима болежка, когато по време на социализма се е наложило да се заселят по села, вместо по високите места на планините, където до тогава са живели, и да предадат животните си на трудово-кооперативните аграрни стопанства.
“Най-много си задавах въпроса какво тогава е задържало всички тези хора тук. Всички те споделят, че изпитват съгласуваност със земята, която населяват. За тях не е имало миг, когато са се замислили да потърсят щастието си на друго място, даже когато България не им е предложила благополучие,” споделя Виктория. Опознавайки тези хора обаче, тя към този момент е удостоверила това, което си е представяла при започване на пътя си към разказването на историите им - за тях пътеводна звезда са техните обичаи. А всички те са директно свързани с България. Тази съгласуваност е по-силна от всички трудности, през които им се е налагало да преминат. “Осъзнах, че в диалозите си с тях, в опитите си да видя света през техните очи, аз съм стигнала до отговора, който те не могат да дадат,” споделя Виктория. “Тогава и разбрах, че това е смисълът на този план и че към този момент в действителност познавам тези хора. Надявам се още, че ще съумея да предам същото на всички, които ще се срещнат с тях през моите очи.”
Автор Мина Киркова
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ