Нова бежанска вълна? Афганистанците ще пребягат през България с всички сили
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Без подозрение ще има бежанска вълна. Но тя надали ще засегне България. Афганистанците няма да спрат тук - ще пребягат през територията с всички сили.
Коментар от проф. Ивайло Дичев:
Студена тръпка мина по Западния свят при типа на талибанските бойци, които си вършат селфита в президентски замък. Идва краят на Pax Americana, светът потъва в безпорядък. Не просто Съединени американски щати, а най-мощната военна организация НАТО - и то подкрепена от още страни, беше победена от 60 000 брадати, зле подготвени, само че фанатични бойци в една бедна страна, известна на историците като „ гробище на империи “. Самият хегемон май към този момент не желае да дава отговор за международния ред - Тръмп го изрече, а с безусловната капитулация в Афганистан Байдън го сподели.
Поуките от неуспехите
Не знам дали това е краят и немските племена ще нахлуят в Рим, само че от дълго време е време за поучения. Днес военната мощ не взема решение проблемите, а ги усложнява. Позорното бягство на Вашингтон от Сайгон, Ливан или Сомалия се вписва в една дълга поредност от изтегляния на западни колониални сили от окупирани нации след Втората международна война. След като рентабилността на колониите внезапно спадна, все по-настойчиво става съмнението, че намесите, а след това отстъпленията са стимулирани от вътрешнополитичеки проблеми. През първата война в Залива пуснаха израза „ резултат CNN” - публичното мнение натиска западните държавни управления да се намесят, с цел да спрат някаква злополука, след това ги натиска да се изтеглят, тъй като злополуката нараства, а най-после се гневи, тъй като теренът е овладян от локални главорези и злополуката минава в апокалипсис. И в този момент по този начин, съгласно британската сентенция: „ Проклет да си, в случай че действаш, прокълнат да си, в случай че бездействаш “.
Проблемите на света от дълго време не могат да се вземат решение с военни средства. Само си представете какво щеше да бъде, в случай че тези 2,2 трилиона, изхарчени през тези 20 години за окупацията на Афганистан, бяха вложени в фабрики, в надзор на международните финансови потоци. А и Байдън е прав: няма по какъв начин да окажеш помощ на някого, който не е подготвен да си помогне самичък. Спомнете си борбата за връщане на Мосул, завзет от " Ислямска страна " след изтеглянето на американците: Западът даде въздушна поддръжка, само че главната тежест изнесе новосъздадената войска на страната. В Афганистан беше друго: президентът избяга, военните се предаваха дружно със скъпото си американско въоръжение, елементи от популацията посрещаха талибаните с вяра за ред след десетилетия корупция.
Накрая да споменем и това: няма по какъв начин принудително да модернизираш една страна, която не е подготвена за това. Тия процеси разбъркват обществата и раждат тежки съпротиви (нали виждате по какъв начин се посрещат в сякаш съвременна страна като България 5G мрежата, Истанбулската спогодба или пък Ковид-ваксините). Ще забележим какъв брой трайни са завоеванията в образоването на дамите, ходенето на кино или достъпът до интернет (четох, че афганистанци трескаво трият сметките си от боязън, че каченото може да ги изобличи пред новата власт). За някои триумф на цивилизацията беше телевизионният формат " Афганистанска звезда ", франчайз на " Американски кумир " и място за изява на дами. Една от тях пя:
Дори от небето да валят камъни, няма да напусна страната си.
Дали Сахар Ариан ще изиска да емигрира - това зависи от Ислямския съвет, който ще реши до каква степен телевизионното ѝ присъединяване нарушава разпоредбите за държание на мюсюлманската жена. Но емиграцията е сигурно най-трагичното разследване от силовото безредие на интернационалния ред, което преди време извърши Буш, с цел да покаже, че не е безпомощен пред терористичните офанзиви. И единственото, което същински вълнува богатия Запад.
Защото единствено преди шест години преживяхме мигрантската рецесия, подбудена от гражданската война в Сирия. Родиха се крайнодесни партии с ксенофобски и даже расистки уклон; Европа се раздели по оста протекционистки Изток против филантропичен Запад; върнаха се границите и граничните ограждения; изгряха персонажи като Тръмп, Орбан, Салвини, с цел да не стигаме до нашия Динко, страж на дамите и родината. Тъкмо нервността поутихна и ето нова опасност - отново изобразена пластично (какъвто е обичаят в нашия цифров свят) посредством фрагментите с афганистанци, които се катерят по отлитащите самолети.
Без подозрение ще има бежанска вълна. Впрочем, това нещастно население един път бяга от руската окупация, след това от първите талибани, след това от американците, в този момент от вторите талибани. Диаспората им по света наброява милиони, от които към четири единствено в прилежащите Иран и Пакистан. Ще кажете: който е имал да бяга, избягал, само че при емиграцията е налице друга логичност - хората се насочват натам, където могат да разчитат на познати и по този начин се получава резултатът снежна топка. Да, бойците на молла Барадар се кълнат, че няма да си отмъщават, само че сходни обети към този момент сме чували и през 1990-те. Освен това следва да държим сметка за това, че за тези две десетилетия породи една каста от хора с съвременен жанр на живот, които няма да желаят да се върнат в Средновековието. Много от тях към този момент знаят британски, научиха се да се ориентират в актуалния свят. Тези хора мъчно ще бъдат уверени да останат поради едната ария на Сахар.
И въпреки всичко Западът и в частност Европа през днешния ден са доста по-подготвени за бежанската вълна. Не приказвам за бетонната стена в Турция или за бойците, които нашите политици считат да пращат на кой знае коя граница. Струва ми се, че се научихме да разграничаваме вътре във „ вълната “ три разнообразни казуса. На едни хора изискуем морално-политическа поддръжка, на други - състрадание, трети би трябвало да преглеждаме като евентуални участници в трудовия пазар.
Защо в България никой не отваря дума за тези хора?
В категорията на първите през днешния ден са тези помагачи на Запада, които са най-застрашени. Дължим им помощ в това число ние в България, която беше горда участничка в окупацията. Към тази група спадат деятелите, преводачите, публицистите, обществените бранители на демокрацията. С една дума: всички тези, които през днешния ден са застрашени поради това, че споделят интензивно нашите полезности. Франция, в звук със своите обичаи, особено се ангажира да одобри актьори, писатели, художници, културни дейци. Става дума за десетки хиляди, не милиони и помощта за тях е освен честен дълг на Запада, само че и значим миг в битката за нашите полезности. Защо в България никой не отваря дума за сходни хора? Ами тъй като нямаме морални позиции по никакви тематики. Чух единствено, че трябвало да помогнем на един афганистанец, който пазел героичен нашето посолство. Чудесно, само че дали не трябваше малко да разтеглим категорията?
Съчувствието допуска да приютиш поискалите леговище и да се грижиш известно време за тях, до момента в който си решат казуса. Разбирате, че тук не приказвам в юридически термини, а като жител. Този вид миграция възмущава най-вече, тъй като си представяме, че би трябвало автоматизирано да одобряваме хора, минали незаконно през няколко граници. Затова ще има паническо строене на стени и телени ограждения, ще се заплаща на буферни страни като Турция и Либия да удържат потоците, ще гръмне още веднъж европейската препирня за разпределянето на квоти.
Но европейските държавни управления през днешния ден са доста по-надясно по тематиката - като се стартира от най-щедрата преди време Германия и се стигне до Гърция, която надали ще допусне нов Балкански маршрут. Афганистанците, за жал, ще имат по-малко шанс от сирийските си прародители. Един колорит тук касае джендър-характеристиката на бежанците: явно има повече подготвеност за приемане на дами, в сравнение с мъже, тъй като първите са по-застрашени от мизогинната власт на талибаните. Но и зад този другояче сериозен мотив се крие едно антично сексуализиране на непознатия - подготвени сме да вземем дамите им, само че се усещаме застрашени от мъжете.
Накрая идва трудовата миграция, която - няма да се уморя да го дублирам - е единственото решение на демографската злополука в Европа и в частност в България. Същите тези млади мъже, от които мнозина толкоз доста се опасяват, могат да се окажат значим стопански запас, в случай че бъдат подбирани деликатно, в случай че бъдат обучавани и интегрирани. За жал обаче те няма да спрат в България - ще пребягат през територията с всички сили. А нашите демографи не стопират да ни плашат с пълчища от мигранти, забравяйки да обяснят, че спадът на раждаемостта (ако изключим някои райони на Африка) е навсякъде събитие и скоро не водата, а хората ще станат най-ценният стопански запас.
Бежанци в България няма да има
С една дума: ужасът от нашествието ми се вижда пресилен. Но разпалването му сигурно ще е лайтмотив на задаващите се трети избори. В положителния вид той може да легитимира краткотрайно помирение сред неуместно враждуващите партии - водачите ще могат да се оправдаят пред почитателите си с националната сигурност, а президентът-главнокомандващ ще може да разиграе ловко тази избавителна карта. Забележете, че даже господин Трифонов, който другояче тотално се отчужди от нас, снизходи да напише угрижен ФБ-постинг по тематиката.
Бежанци в България отново няма да има, само че ще се приказва за тях, ще се издигат патриотични лозунги, ще се актуализира бюджет. Но пък в случай че сегашните парламентарни партии не употребяват този мотив да сформират някакво краткотрайно държавно управление, в идващия парламент с огромна възможност ще влязат доста по-яростни радикали, борци за достойнството на дамите и родината. Крайнодесните още веднъж желаят основаването на доброволни отряди за лов на хора - господин Костадинов ги разказа като разхождащи се в гората хора с пушки, които никакъв закон не лови. И дай боже тогава да не се наложи ние самите да се вкопчваме в излитащите самолети.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Без подозрение ще има бежанска вълна. Но тя надали ще засегне България. Афганистанците няма да спрат тук - ще пребягат през територията с всички сили.
Коментар от проф. Ивайло Дичев:
Студена тръпка мина по Западния свят при типа на талибанските бойци, които си вършат селфита в президентски замък. Идва краят на Pax Americana, светът потъва в безпорядък. Не просто Съединени американски щати, а най-мощната военна организация НАТО - и то подкрепена от още страни, беше победена от 60 000 брадати, зле подготвени, само че фанатични бойци в една бедна страна, известна на историците като „ гробище на империи “. Самият хегемон май към този момент не желае да дава отговор за международния ред - Тръмп го изрече, а с безусловната капитулация в Афганистан Байдън го сподели.
Поуките от неуспехите
Не знам дали това е краят и немските племена ще нахлуят в Рим, само че от дълго време е време за поучения. Днес военната мощ не взема решение проблемите, а ги усложнява. Позорното бягство на Вашингтон от Сайгон, Ливан или Сомалия се вписва в една дълга поредност от изтегляния на западни колониални сили от окупирани нации след Втората международна война. След като рентабилността на колониите внезапно спадна, все по-настойчиво става съмнението, че намесите, а след това отстъпленията са стимулирани от вътрешнополитичеки проблеми. През първата война в Залива пуснаха израза „ резултат CNN” - публичното мнение натиска западните държавни управления да се намесят, с цел да спрат някаква злополука, след това ги натиска да се изтеглят, тъй като злополуката нараства, а най-после се гневи, тъй като теренът е овладян от локални главорези и злополуката минава в апокалипсис. И в този момент по този начин, съгласно британската сентенция: „ Проклет да си, в случай че действаш, прокълнат да си, в случай че бездействаш “.
Проблемите на света от дълго време не могат да се вземат решение с военни средства. Само си представете какво щеше да бъде, в случай че тези 2,2 трилиона, изхарчени през тези 20 години за окупацията на Афганистан, бяха вложени в фабрики, в надзор на международните финансови потоци. А и Байдън е прав: няма по какъв начин да окажеш помощ на някого, който не е подготвен да си помогне самичък. Спомнете си борбата за връщане на Мосул, завзет от " Ислямска страна " след изтеглянето на американците: Западът даде въздушна поддръжка, само че главната тежест изнесе новосъздадената войска на страната. В Афганистан беше друго: президентът избяга, военните се предаваха дружно със скъпото си американско въоръжение, елементи от популацията посрещаха талибаните с вяра за ред след десетилетия корупция.
Накрая да споменем и това: няма по какъв начин принудително да модернизираш една страна, която не е подготвена за това. Тия процеси разбъркват обществата и раждат тежки съпротиви (нали виждате по какъв начин се посрещат в сякаш съвременна страна като България 5G мрежата, Истанбулската спогодба или пък Ковид-ваксините). Ще забележим какъв брой трайни са завоеванията в образоването на дамите, ходенето на кино или достъпът до интернет (четох, че афганистанци трескаво трият сметките си от боязън, че каченото може да ги изобличи пред новата власт). За някои триумф на цивилизацията беше телевизионният формат " Афганистанска звезда ", франчайз на " Американски кумир " и място за изява на дами. Една от тях пя:
Дори от небето да валят камъни, няма да напусна страната си.
Дали Сахар Ариан ще изиска да емигрира - това зависи от Ислямския съвет, който ще реши до каква степен телевизионното ѝ присъединяване нарушава разпоредбите за държание на мюсюлманската жена. Но емиграцията е сигурно най-трагичното разследване от силовото безредие на интернационалния ред, което преди време извърши Буш, с цел да покаже, че не е безпомощен пред терористичните офанзиви. И единственото, което същински вълнува богатия Запад.
Защото единствено преди шест години преживяхме мигрантската рецесия, подбудена от гражданската война в Сирия. Родиха се крайнодесни партии с ксенофобски и даже расистки уклон; Европа се раздели по оста протекционистки Изток против филантропичен Запад; върнаха се границите и граничните ограждения; изгряха персонажи като Тръмп, Орбан, Салвини, с цел да не стигаме до нашия Динко, страж на дамите и родината. Тъкмо нервността поутихна и ето нова опасност - отново изобразена пластично (какъвто е обичаят в нашия цифров свят) посредством фрагментите с афганистанци, които се катерят по отлитащите самолети.
Без подозрение ще има бежанска вълна. Впрочем, това нещастно население един път бяга от руската окупация, след това от първите талибани, след това от американците, в този момент от вторите талибани. Диаспората им по света наброява милиони, от които към четири единствено в прилежащите Иран и Пакистан. Ще кажете: който е имал да бяга, избягал, само че при емиграцията е налице друга логичност - хората се насочват натам, където могат да разчитат на познати и по този начин се получава резултатът снежна топка. Да, бойците на молла Барадар се кълнат, че няма да си отмъщават, само че сходни обети към този момент сме чували и през 1990-те. Освен това следва да държим сметка за това, че за тези две десетилетия породи една каста от хора с съвременен жанр на живот, които няма да желаят да се върнат в Средновековието. Много от тях към този момент знаят британски, научиха се да се ориентират в актуалния свят. Тези хора мъчно ще бъдат уверени да останат поради едната ария на Сахар.
И въпреки всичко Западът и в частност Европа през днешния ден са доста по-подготвени за бежанската вълна. Не приказвам за бетонната стена в Турция или за бойците, които нашите политици считат да пращат на кой знае коя граница. Струва ми се, че се научихме да разграничаваме вътре във „ вълната “ три разнообразни казуса. На едни хора изискуем морално-политическа поддръжка, на други - състрадание, трети би трябвало да преглеждаме като евентуални участници в трудовия пазар.
Защо в България никой не отваря дума за тези хора?
В категорията на първите през днешния ден са тези помагачи на Запада, които са най-застрашени. Дължим им помощ в това число ние в България, която беше горда участничка в окупацията. Към тази група спадат деятелите, преводачите, публицистите, обществените бранители на демокрацията. С една дума: всички тези, които през днешния ден са застрашени поради това, че споделят интензивно нашите полезности. Франция, в звук със своите обичаи, особено се ангажира да одобри актьори, писатели, художници, културни дейци. Става дума за десетки хиляди, не милиони и помощта за тях е освен честен дълг на Запада, само че и значим миг в битката за нашите полезности. Защо в България никой не отваря дума за сходни хора? Ами тъй като нямаме морални позиции по никакви тематики. Чух единствено, че трябвало да помогнем на един афганистанец, който пазел героичен нашето посолство. Чудесно, само че дали не трябваше малко да разтеглим категорията?
Съчувствието допуска да приютиш поискалите леговище и да се грижиш известно време за тях, до момента в който си решат казуса. Разбирате, че тук не приказвам в юридически термини, а като жител. Този вид миграция възмущава най-вече, тъй като си представяме, че би трябвало автоматизирано да одобряваме хора, минали незаконно през няколко граници. Затова ще има паническо строене на стени и телени ограждения, ще се заплаща на буферни страни като Турция и Либия да удържат потоците, ще гръмне още веднъж европейската препирня за разпределянето на квоти.
Но европейските държавни управления през днешния ден са доста по-надясно по тематиката - като се стартира от най-щедрата преди време Германия и се стигне до Гърция, която надали ще допусне нов Балкански маршрут. Афганистанците, за жал, ще имат по-малко шанс от сирийските си прародители. Един колорит тук касае джендър-характеристиката на бежанците: явно има повече подготвеност за приемане на дами, в сравнение с мъже, тъй като първите са по-застрашени от мизогинната власт на талибаните. Но и зад този другояче сериозен мотив се крие едно антично сексуализиране на непознатия - подготвени сме да вземем дамите им, само че се усещаме застрашени от мъжете.
Накрая идва трудовата миграция, която - няма да се уморя да го дублирам - е единственото решение на демографската злополука в Европа и в частност в България. Същите тези млади мъже, от които мнозина толкоз доста се опасяват, могат да се окажат значим стопански запас, в случай че бъдат подбирани деликатно, в случай че бъдат обучавани и интегрирани. За жал обаче те няма да спрат в България - ще пребягат през територията с всички сили. А нашите демографи не стопират да ни плашат с пълчища от мигранти, забравяйки да обяснят, че спадът на раждаемостта (ако изключим някои райони на Африка) е навсякъде събитие и скоро не водата, а хората ще станат най-ценният стопански запас.
Бежанци в България няма да има
С една дума: ужасът от нашествието ми се вижда пресилен. Но разпалването му сигурно ще е лайтмотив на задаващите се трети избори. В положителния вид той може да легитимира краткотрайно помирение сред неуместно враждуващите партии - водачите ще могат да се оправдаят пред почитателите си с националната сигурност, а президентът-главнокомандващ ще може да разиграе ловко тази избавителна карта. Забележете, че даже господин Трифонов, който другояче тотално се отчужди от нас, снизходи да напише угрижен ФБ-постинг по тематиката.
Бежанци в България отново няма да има, само че ще се приказва за тях, ще се издигат патриотични лозунги, ще се актуализира бюджет. Но пък в случай че сегашните парламентарни партии не употребяват този мотив да сформират някакво краткотрайно държавно управление, в идващия парламент с огромна възможност ще влязат доста по-яростни радикали, борци за достойнството на дамите и родината. Крайнодесните още веднъж желаят основаването на доброволни отряди за лов на хора - господин Костадинов ги разказа като разхождащи се в гората хора с пушки, които никакъв закон не лови. И дай боже тогава да не се наложи ние самите да се вкопчваме в излитащите самолети.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ