Владимир Костов: Залогът на изборите - новият национализъм
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Владимир Костов, Епицентър
До изборите остава месецът на предизборната акция и десетината дни до началото ѝ. Малко е в случай, че не се вижда обрисуване на основния залог, който би определял смисъла на гласа на всеки гласоподавател. И надлежно – стимулирал по-масово присъединяване в гласуването.
Говорят за изборите. Президентът, министър председателят, водачите на политическите партии. Някои оферират и стратегии за решението на болните проблеми на страната. Но заобикалят даже и опит за сериозен разбор на развиването на света и надлежно за формулиране на българска политика, която да пази националните ползи. Въпросът „ се отбива “ с банални заявления за „ европейски избор “ и привързаност към НАТО. И с опити да се внушава, че е задоволително ръководството да се поеме от „ нашите хора “, с цел да тръгне всичко към по-добро. Докато е явно, че казусът е за позицията на обществото, а не за „ наши “ и „ ваши “ хора.
България не е и не може да се изолира от света. Българското развиване – и в неприятно и в положително – е на първо време част от развиването на актуалния свят и едвам по-късно, в някакви граници, последица от наши български решения и каузи. Голямото болшинство от актуалните страни са в ситуацията на България. Но това не значи, че е дефинитивно натрапен световен ред и повече няма място за търсене на национални политически и всевъзможни други решения.
Светът, подобен какъвто го живеем през днешния ден, не е резултат на диктата на глобалистични сили. Обратно. Развитието на света – изключително в последния век – с небивалото демографско уплътняване, с излизането на сцената на цивилизацията с нови упоритости и цели на голям брой нации и общности, с фантастичното развиване на науката и технологиите, подтикна човечеството да търси нови пътища за взаимоотношение пред лицето на непознати в предишното провокации.
На този „ зов “ на света от втората половина на отминалия век, групата на най-мощните западни страни отпред със Съединени американски щати, отговори, налагайки /със единодушието и съдействието на болшинството в ООН/, добре познатата глобализация. В същината си тя отговаряше на националните ползи и упоритости на Съединени американски щати и техните най-близки сътрудници. За обществото се определяше като политика на международната общественост, непозната на познатия от предшестващите епохи шовинизъм. Последният се представяше като същностна линия на всички екстремистки режими – и десни, и леви – които в една или друга степен отричаха глобализма.
Но отличителна линия на света, в който живеем, е изключителната експедитивност, с която се реализират измененията. В 80-те години на предишния век, изненадвайки мнозина, настъпи краят на Съветския съюз и с това и на „ руския блок “ и на „ студената война “. Обявен бе като нещо „ без период в бъдещето “ – глобализираният, съгласно ползите и разбиранията на Съединени американски щати, свят.
И в по-малко от две десетилетия по-късно – нова изненада. Мнозинството от гласоподавателите във Франция и в Холандия отхвърлиха глобалисткия план за конституция на Европейски Съюз. Страни членки на Европейски Съюз като Унгария, Полша, Чехия, Словакия започнаха да оспорват едни или други решения на управителната администрация на Европейски Съюз, тъй като не дават отговор на националните им ползи. Китай, Русия, Индия, само че и други, с друга тяжест и цели на интернационалната сцена, започнаха все по-категорично да стимулират свои позиции с националните си ползи и упоритости. Докато в последното десетилетие, не различен, а Съединени американски щати – при президентството на Доналд Тръмп, прокламираха високо, че преди всичко в политиката им стоят ползите на Съединени американски щати, а не едни или други общо прокламирани съображения и цели. Сегашният президент Джо Байдън декларира, че ще употребява други способи и средства – не тези на предшественика му Тръмп. Но няма желание да отстъпи от прокламирания приоритет на ползите на Съединени американски щати, в връзките, с който и да е.
На мястото на глобализма, или в конкуренция с глобализма, в актуалния свят се манифестира един нов шовинизъм. Този нов шовинизъм не абсолютизира своята изключителност, тъй като си дава сметка, че съдействието с останалия свят, в това число и в някои форми на глобализма, е нужно за личната му реализация. Но с доста по-голямо внимание организира всички свои задължения и дейности на интернационалната сцена, с упоритостта да реализира оптималната отбрана на ползите на своята страна и национална общественост. Всички огромни страни работят в духа на този нов шовинизъм. И Съединени американски щати, и Китай, и Русия, и Франция, и Германия, и Англия, и така нататък, и така нататък И всички те, съгласно своите обичаи и процедура, гледат по-малките от тях, да не си „ разрешават “ да се базират в същата степен на целта на своите национални ползи. Практика остаряла, колкото самата човешка цивилизация.
Новото е, че освен най-мощните, само че от ден на ден и повече страни и народи, опрени на своите обичаи, търсят да схванат и намират пътища да работят в сходство със смисъла на новия шовинизъм. Защото явно е, че най-малко в околните години, а може би и десетилетия, триумфът на всяка страна ще зависи в най-голяма степен от умеенето да осъществя политиката си по разпоредбите на този нов шовинизъм. И решаващо изискване за триумфа на сходна политика ще бъде не съществуването на партии, наричащи се националистични, или патриотични, или родолюбиви и така нататък – без това да е за укор – а шерването на този нов шовинизъм от болшинството на нацията. И готовността ѝ да поддържа отговаряща политика.
Изтъкването на казуса за нов български шовинизъм като залог на идните избори е стъпка в дълъг път. Но българската нация единствено ще завоюва, в случай че тази стъпка не бъде заобикаляна, поради някои условности.
Защото в днешното време пътят на новия шовинизъм е единственият, който предлага късмет за бъдещето.
Владимир Костов, Епицентър
До изборите остава месецът на предизборната акция и десетината дни до началото ѝ. Малко е в случай, че не се вижда обрисуване на основния залог, който би определял смисъла на гласа на всеки гласоподавател. И надлежно – стимулирал по-масово присъединяване в гласуването.
Говорят за изборите. Президентът, министър председателят, водачите на политическите партии. Някои оферират и стратегии за решението на болните проблеми на страната. Но заобикалят даже и опит за сериозен разбор на развиването на света и надлежно за формулиране на българска политика, която да пази националните ползи. Въпросът „ се отбива “ с банални заявления за „ европейски избор “ и привързаност към НАТО. И с опити да се внушава, че е задоволително ръководството да се поеме от „ нашите хора “, с цел да тръгне всичко към по-добро. Докато е явно, че казусът е за позицията на обществото, а не за „ наши “ и „ ваши “ хора.
България не е и не може да се изолира от света. Българското развиване – и в неприятно и в положително – е на първо време част от развиването на актуалния свят и едвам по-късно, в някакви граници, последица от наши български решения и каузи. Голямото болшинство от актуалните страни са в ситуацията на България. Но това не значи, че е дефинитивно натрапен световен ред и повече няма място за търсене на национални политически и всевъзможни други решения.
Светът, подобен какъвто го живеем през днешния ден, не е резултат на диктата на глобалистични сили. Обратно. Развитието на света – изключително в последния век – с небивалото демографско уплътняване, с излизането на сцената на цивилизацията с нови упоритости и цели на голям брой нации и общности, с фантастичното развиване на науката и технологиите, подтикна човечеството да търси нови пътища за взаимоотношение пред лицето на непознати в предишното провокации.
На този „ зов “ на света от втората половина на отминалия век, групата на най-мощните западни страни отпред със Съединени американски щати, отговори, налагайки /със единодушието и съдействието на болшинството в ООН/, добре познатата глобализация. В същината си тя отговаряше на националните ползи и упоритости на Съединени американски щати и техните най-близки сътрудници. За обществото се определяше като политика на международната общественост, непозната на познатия от предшестващите епохи шовинизъм. Последният се представяше като същностна линия на всички екстремистки режими – и десни, и леви – които в една или друга степен отричаха глобализма.
Но отличителна линия на света, в който живеем, е изключителната експедитивност, с която се реализират измененията. В 80-те години на предишния век, изненадвайки мнозина, настъпи краят на Съветския съюз и с това и на „ руския блок “ и на „ студената война “. Обявен бе като нещо „ без период в бъдещето “ – глобализираният, съгласно ползите и разбиранията на Съединени американски щати, свят.
И в по-малко от две десетилетия по-късно – нова изненада. Мнозинството от гласоподавателите във Франция и в Холандия отхвърлиха глобалисткия план за конституция на Европейски Съюз. Страни членки на Европейски Съюз като Унгария, Полша, Чехия, Словакия започнаха да оспорват едни или други решения на управителната администрация на Европейски Съюз, тъй като не дават отговор на националните им ползи. Китай, Русия, Индия, само че и други, с друга тяжест и цели на интернационалната сцена, започнаха все по-категорично да стимулират свои позиции с националните си ползи и упоритости. Докато в последното десетилетие, не различен, а Съединени американски щати – при президентството на Доналд Тръмп, прокламираха високо, че преди всичко в политиката им стоят ползите на Съединени американски щати, а не едни или други общо прокламирани съображения и цели. Сегашният президент Джо Байдън декларира, че ще употребява други способи и средства – не тези на предшественика му Тръмп. Но няма желание да отстъпи от прокламирания приоритет на ползите на Съединени американски щати, в връзките, с който и да е.
На мястото на глобализма, или в конкуренция с глобализма, в актуалния свят се манифестира един нов шовинизъм. Този нов шовинизъм не абсолютизира своята изключителност, тъй като си дава сметка, че съдействието с останалия свят, в това число и в някои форми на глобализма, е нужно за личната му реализация. Но с доста по-голямо внимание организира всички свои задължения и дейности на интернационалната сцена, с упоритостта да реализира оптималната отбрана на ползите на своята страна и национална общественост. Всички огромни страни работят в духа на този нов шовинизъм. И Съединени американски щати, и Китай, и Русия, и Франция, и Германия, и Англия, и така нататък, и така нататък И всички те, съгласно своите обичаи и процедура, гледат по-малките от тях, да не си „ разрешават “ да се базират в същата степен на целта на своите национални ползи. Практика остаряла, колкото самата човешка цивилизация.
Новото е, че освен най-мощните, само че от ден на ден и повече страни и народи, опрени на своите обичаи, търсят да схванат и намират пътища да работят в сходство със смисъла на новия шовинизъм. Защото явно е, че най-малко в околните години, а може би и десетилетия, триумфът на всяка страна ще зависи в най-голяма степен от умеенето да осъществя политиката си по разпоредбите на този нов шовинизъм. И решаващо изискване за триумфа на сходна политика ще бъде не съществуването на партии, наричащи се националистични, или патриотични, или родолюбиви и така нататък – без това да е за укор – а шерването на този нов шовинизъм от болшинството на нацията. И готовността ѝ да поддържа отговаряща политика.
Изтъкването на казуса за нов български шовинизъм като залог на идните избори е стъпка в дълъг път. Но българската нация единствено ще завоюва, в случай че тази стъпка не бъде заобикаляна, поради някои условности.
Защото в днешното време пътят на новия шовинизъм е единственият, който предлага късмет за бъдещето.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ