В България започва голямото отвличане на внимание
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар от Ясен Бояджиев:
Пети март, 8 часа. По една от огромните малките екрани стартира първият избирателен спор - фактическото начало на предизборната акция. Участниците са четирима - единствено представители на досегашни парламентарни партии, двама от тях са и министри в настоящото държавно управление. И дебатът, естествено, потича в до болежка познатото русло. Същите изтъркани общи изречения, изкусно заобикалящи най-важните въпроси. Въпреки добре обиграното опълчване си проличава, че участниците са привикнали и се усещат добре един с различен - комфортното съревнование на властващото статукво.
Отвличане на вниманието
Да, по-нататък в телевизионните диспути ще бъдат пуснати и неуместни участници - такива, които не са част от статуквото и дават обещание да го разбият. Ще се надбягват с дефицита на ефирно време в опит да кажат нещо значително и да изложат в целокупност концепциите си. Но надали ще съумеят кой знае какъв брой да повлияят на характера на почналата предизборна акция. Защото другите разполагат с доста повече време и благоприятни условия да задават тона. Казват, че в предизборната акция партиите би трябвало да се конкурират със своите правила, идеология, дълготрайна визия за бъдещето и проект за деяние, с цел да могат жителите да създадат осведомен избор. Казват в същото време, че пандемията ще попречи на партиите и ще направи акцията по-различна от всички останали. Нищо сходно. Мнозинството от участниците в акцията не са били и не са обвързани с трайни правила и избрана идеология, още по-малко с някаква визия за бъдещето. И нямат какво ново да предложат. Затова и главната им грижа е да отвличат вниманието: от същинските проблеми и неспособността си да се оправят с тях, от това, че самите те са част от проблемите, а не от смяната, от която обществото има крещяща потребност. За тази цел пандемията е в действителност добре пристигнала за тях. А предизборната акция не им е нужна и даже им пречи.
Номерът на ръководещите
В най-голяма степен това важи за ръководещата партия. И със, и без предизборна акция тя си има обезпечено масирано медийно наличие. Нейните министри и депутати с мотив и без мотив шестват в ефира по всички канали. Премиерът пък, несмущаван от никого, си продължава предизборната акция от джипката, както го правеше през последните 7-8 месеца. На него предизборните диспути са му противопоказни, само че пък и няма никаква потребност от тях. Почти всеки ден се включва отнякъде, с цел да играе ролята на човек от народа, да приказва каквото му скимне, без някой да може да го опровергае. Безкраен монолог без крясъци „ Оставка!” и без неуместни въпроси (всъщност, без каквито и да било въпроси). С обезпечено наличие във всички вести. Така в първия ден на предизборната акция той съумя да засенчи всички и всичко с бомбастичното си известие, че след четири години „ ще вдигнем Брутният вътрешен продукт до 100 милиарда евро” (с към 40 милиарда повече от днес). Съобщение, направено в ремонтираща се черква пред одобрително кимащ „ дядо владика”. И след това повторено безчет пъти във всички новинарски излъчвания. Обещанията за ярко бъдеще се допълват с обилно разпределяне на пари за определени по неразбираем аршин общини - общо над 58 милиона лв. единствено за последните няколко съвещания на държавното управление. Колкото и да е необичайно, тези номера не престават да минават с триумф и по всичко наподобява, че още веднъж ще има задоволително гласоподаватели, които с гласа си отново да създадат тази партия първа политическа мощ.
Тайнствената " опция на статуквото "
От предизборна акция няма потребност и най-големият сигурен нов участник в Народното събрание - тв-шоу, трансформирало се в партия, която съгласно всички прогнози се обрисува като трета политическа мощ. Тя се декларира като опция на статуквото, само че всичко към нея тъне в загадъчност. За хората в кандидатските ѝ листи не се знае съвсем нищо. За какво ще се борят - това е изцяло неразбираемо (ако се изключат мажоритарната система, намаляването на броя на депутатите и други сходни хрумвания, които са изцяло безполезни за решение на действителните проблеми на обществото). Тези дни се разбра, че тази партия напълно умишлено е решила да резервира тази загадъчност до самите избори, откакто нейният водач и дълготраен тв-водещ съобщи, че той и сътрудниците му няма да вземат участие в диспути, няма да дават изявленията и да дават отговор на въпроси. Вероятно се тормозят, че в случай че излязат на ярко, може и да скапват магията. Тази тактика наподобява странна за обществена активност като политиката. Но евентуално ще се окаже печеливша в страна, в която по традиция има задоволително доста гласоподаватели, подготвени да гласоподават на мрачно. Пък след това да става каквото ще.
Коментар от Ясен Бояджиев:
Пети март, 8 часа. По една от огромните малките екрани стартира първият избирателен спор - фактическото начало на предизборната акция. Участниците са четирима - единствено представители на досегашни парламентарни партии, двама от тях са и министри в настоящото държавно управление. И дебатът, естествено, потича в до болежка познатото русло. Същите изтъркани общи изречения, изкусно заобикалящи най-важните въпроси. Въпреки добре обиграното опълчване си проличава, че участниците са привикнали и се усещат добре един с различен - комфортното съревнование на властващото статукво.
Отвличане на вниманието
Да, по-нататък в телевизионните диспути ще бъдат пуснати и неуместни участници - такива, които не са част от статуквото и дават обещание да го разбият. Ще се надбягват с дефицита на ефирно време в опит да кажат нещо значително и да изложат в целокупност концепциите си. Но надали ще съумеят кой знае какъв брой да повлияят на характера на почналата предизборна акция. Защото другите разполагат с доста повече време и благоприятни условия да задават тона. Казват, че в предизборната акция партиите би трябвало да се конкурират със своите правила, идеология, дълготрайна визия за бъдещето и проект за деяние, с цел да могат жителите да създадат осведомен избор. Казват в същото време, че пандемията ще попречи на партиите и ще направи акцията по-различна от всички останали. Нищо сходно. Мнозинството от участниците в акцията не са били и не са обвързани с трайни правила и избрана идеология, още по-малко с някаква визия за бъдещето. И нямат какво ново да предложат. Затова и главната им грижа е да отвличат вниманието: от същинските проблеми и неспособността си да се оправят с тях, от това, че самите те са част от проблемите, а не от смяната, от която обществото има крещяща потребност. За тази цел пандемията е в действителност добре пристигнала за тях. А предизборната акция не им е нужна и даже им пречи.
Номерът на ръководещите
В най-голяма степен това важи за ръководещата партия. И със, и без предизборна акция тя си има обезпечено масирано медийно наличие. Нейните министри и депутати с мотив и без мотив шестват в ефира по всички канали. Премиерът пък, несмущаван от никого, си продължава предизборната акция от джипката, както го правеше през последните 7-8 месеца. На него предизборните диспути са му противопоказни, само че пък и няма никаква потребност от тях. Почти всеки ден се включва отнякъде, с цел да играе ролята на човек от народа, да приказва каквото му скимне, без някой да може да го опровергае. Безкраен монолог без крясъци „ Оставка!” и без неуместни въпроси (всъщност, без каквито и да било въпроси). С обезпечено наличие във всички вести. Така в първия ден на предизборната акция той съумя да засенчи всички и всичко с бомбастичното си известие, че след четири години „ ще вдигнем Брутният вътрешен продукт до 100 милиарда евро” (с към 40 милиарда повече от днес). Съобщение, направено в ремонтираща се черква пред одобрително кимащ „ дядо владика”. И след това повторено безчет пъти във всички новинарски излъчвания. Обещанията за ярко бъдеще се допълват с обилно разпределяне на пари за определени по неразбираем аршин общини - общо над 58 милиона лв. единствено за последните няколко съвещания на държавното управление. Колкото и да е необичайно, тези номера не престават да минават с триумф и по всичко наподобява, че още веднъж ще има задоволително гласоподаватели, които с гласа си отново да създадат тази партия първа политическа мощ.
Тайнствената " опция на статуквото "
От предизборна акция няма потребност и най-големият сигурен нов участник в Народното събрание - тв-шоу, трансформирало се в партия, която съгласно всички прогнози се обрисува като трета политическа мощ. Тя се декларира като опция на статуквото, само че всичко към нея тъне в загадъчност. За хората в кандидатските ѝ листи не се знае съвсем нищо. За какво ще се борят - това е изцяло неразбираемо (ако се изключат мажоритарната система, намаляването на броя на депутатите и други сходни хрумвания, които са изцяло безполезни за решение на действителните проблеми на обществото). Тези дни се разбра, че тази партия напълно умишлено е решила да резервира тази загадъчност до самите избори, откакто нейният водач и дълготраен тв-водещ съобщи, че той и сътрудниците му няма да вземат участие в диспути, няма да дават изявленията и да дават отговор на въпроси. Вероятно се тормозят, че в случай че излязат на ярко, може и да скапват магията. Тази тактика наподобява странна за обществена активност като политиката. Но евентуално ще се окаже печеливша в страна, в която по традиция има задоволително доста гласоподаватели, подготвени да гласоподават на мрачно. Пък след това да става каквото ще.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ