ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

...
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за
Коментари Харесай

Д-р Пламен Димитров пред ФАКТИ: Демокрацията у нас дава дефекти - отчуждава гражданите и обслужва елити

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Как би могла да работи директната народна власт в изискванията на българското гражданско общество - с цел да приказваме по този въпрос от ФАКТИ се свързахме с психолога и претендент за депутат доктор Пламен Димитров. Срещали сме ви с него около проучванията на ръководения от него българския eкип към Мeждунaрoднaтa прoфecиoнaлнa мрeжa нa чacтнoпрaктикувaщитe пcихoлoзи – PsyNеt, по отношение на пcихocoциaлнитe acпeкти нa cпрaвянeтo c тeкущaтa кризa c Соvid-19 и по въпроси за опазването на здравето у нас, касаещи психологичното здраве. В началото на март пък стана ясно, че доктор Димитров ще бъде лидер на предизборната листа на Политическа партия „ Пряка народна власт “ в Бургас.

В началото на диалога доктор Димитров изясни какви са били аргументите да се съгласи да стане лидер на изборна листа. „ Допадна ми тази теза (бел.: за директната демокрация). Аз от дълго време работя в региона на развиването на гражданското общество, на по-пряката форма на народна власт, при която присъединяване на жителите е доста по-важно, в сравнение с това, което имаме – една непълноценна представителност. Дълго време върша и проучвания в региона на присъединяване и метода, по който се вършат изборите в България “, сподели той.

„ Не единствено в България, само че и на други места тази тематика се повдига от дълго време – че би трябвало да се намерят по-нови и по-ефективни способи за присъединяване на жителите. Сериозната рецензия – освен за България, е, че представителната народна власт обслужва тясно ползите най-вече на корпоративния бранш, а елементарният жител, неговите организации и потребности остават на назад във времето. Политиците, върховете и елитите се сещат за жителите - освен в България, единствено на избори, които са едни мощни маркетингови акции, зависещи най-много от съществуването на стопански средства, финанси. Така се избират освен в България представителите. Това лишава жителите да вземат участие, с изключение на с митинги и присъединяване в изборите, в процеса на ръководство на страната. Тази рецензия е фундаментална в доста страни, в това число в страни с доста по-напреднала демократична традиция. Визирам да вземем за пример Съединени американски щати или Западна Европа “, сподели доктор Димитров.

„ При нас тази форма на народна власт, която през годините имаме, е непълноценна. Тя по доста способи дава недостатъци, най-много в това, че отчуждава жителите и обслужва елити, в които се сливат корпоративни и други ползи “, добави той.

На въпроса дали гражданското общество в България е развито до степен да се вкара директна народна власт, доктор Пламен Димитров отговори: „ Едното и другото са доста вързани. Как да се развие, когато ти се лишават опциите, отговорностите, хората не биват питани, не могат да се отстранят хора, които явно не работят за публичните ползи, а за себе си или за някой, който обслужват. От тази позиция нещата са като скачени съдове. Една неефективна и бих споделил – манипулирана, представителна народна власт несъмнено пречи, с цел да се разгърне интензивно, осведомено, умело и непрекъснато гражданско присъединяване. Например при образуването на политики – виждате какъв брой мъчно се работи с референдуми, с това да се допитват до жителите. Този тип псевдодемокрация, пречи и на развиването на гражданската просвета и гражданската народна власт, която е първичният образ на демокрацията, в случай че се върнем към Древна Атина.

Още Аристотел е казвал, че има два метода да се лимитира централизацията на властта и да се лимитира несправедливостта. В момента този формат на фасадна представителна народна власт се крепи върху едно икономическо и обществено неравноправие, което се е трансформирало в приоритет и на корпорациите, и на държавните управления, които те селектират “.

След това диалогът мина към децентрализацията на властта. „ Това е другият въпрос – сливат ли се управляващите и това не води ли още повече до неправда и по този метод до корупция. На моменти се вижда явно по какъв начин се изземват функционалности. Обезсмисли се да вземем за пример Народното събрание в България. У нас той в действителност е дирижиран от изпълнителната власт, а не противоположното – в Народното събрание да се вземат значими решение и по въпроси за успеваемостта и компетентността на ръководещите държавни управления. При нас има изкривявания от всевъзможен темперамент, които са явни. Например митингите през изтеклата година – това са стотици дни, демонстрираха, че хората не поддържат просто една мощ, желаят по-друг тип демократична система. Ние приказваме за това, че е пристигнало извънредно време да се преразгледа положението на представителната народна власт и изобщо методът, по който политическата власт се упражнява. Нужно е народът – суверенът, да каже по-ясно своята дума. Това обаче не е еднократно събитие, каквото са изборите, а един непрекъснат развой на публични диспути, присъединяване на жителите във образуването и развиването на политики, другояче те биват отчуждавани от най-важната задача на гражданското общество – по какъв начин се вземат решение проблемите “, сподели той.

„ Наскоро разгласих моите 25 въпроса за оценка на положението на демокрацията у нас. Там имат място и въпросите за това по какъв начин се избират висшите държавни ръководители, ръководителите на другите управляващи като правосъдната система и локалното самоуправление, дали в действителност са почтени, транспарантни и обективни изборите. Сега към момента ръководещото болшинство се базира на гласовете на към 16% от имащите право да избират по тази причина поражда въпросът до каква степен почтени и обективни са изборите, не се ли манипулират, дали не са просто статистически артефакти, има ли в действителност разискване на политиките, които стоят зад един или различен избор или това са по-скоро мощни акции за обезпечаване на опазване на статуквото; дали тези избори и процедурите, които стоят зад тях – законите, практиките на избрани народни представители се ползват независимо и дали не са подвластни от други неполитически сили като стопански фактори, корпоративни и други системи за влияние “, сподели още той

„ Цялата система има потребност да бъде оценена, да бъде дискутирано нейното положение и вероятност “, безапелационен беше доктор Димитров и добави: „ Ако получаваме повече от същото, не можем да се надяваме на разнообразни последствия. Ние имаме голямо съмнение към политическите институции, имаме неспособност жителите да вземат участие пълноценно със своите ползи, позиции и експертиза. На власт се издигат хора, които са комфортни на едни тесни ползи, които явно не отразяват публичните потребности. Даже Covid-19 в този момент го показва. Тук стои въпросът освен какво се случва в този момент в Народното събрание, а изобщо по какъв начин работи страната и политическите партии “.

На въпроса по какъв начин Covid-19 показва недоверието към политическите институции и невъзможността жителите да вземат участие пълноценно във вземането на решения, доктор Димитров отговори: „ Гражданите да вземем за пример не бяха чути в доста връзки. Неглижират се значими процеси като митингите, които ръководещите демонстрираха, че умерено могат да пренебрегват. Тоест няма разговор, няма публично присъединяване и всичко това води до чувството, че жителите са по-малко свободни, в сравнение с биха желали “.

Дали има разлика сред това, което политиците правят в границите на предизборна акция и това, което се случва след образуване на държавно управление, той разяснява: „ Има, несъмнено. Много от изборните акции са в действителност един маркетинг. Взели един път властта, хората напълно умерено, притежавайки контрола и предпазени от какви ли не процедури, които са превърнати в правила, закони, могат да се отдалечат доста от предизборните си обещания и никой няма на практика метод да ги накара да изоставен постовете си или да се придържат към изборните си стратегии. Това е солидно следено, не е един подобен мандат в България “.

„ Ние в действителност имаме задоволително образци в нашите български условия по какъв начин това се случва и то непрекъснато, тъй като доста постоянно нещата в обществото ни изобщо не са ориентирани към това да се грижим за публичното богатство и положението на суверена, в чието име се упражнява властта.

Трябва едно по-пълна, по-широка представителност в присъединяване - освен посредством гласоподаване и митинги, както следим в последно време. Това значи, че проблематизирам по доста способи демократичният дух, план и устройство на доста от сегашните институции. Имаме огромни проблеми с гражданското обучение, с културата на политическата партии, с държавните институции, които са призвани не просто да бъдат ефикасни бюрокрации, само че и съответни канали, по които жителите да могат да развиват своето виждане за развиването на обществото.

Дори медиите не са свободни в смисъла на публични, а са корпоративни в огромната степен. При тях се вижда доста мощно по какъв начин доминират корпоративни и политико-елитарни съображения, а не мнението на народа “, сподели доктор Пламен Димитров в края на диалога.
Източник: fakti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР