Ненормални, педофили, джендъри: не е ли време да спрем с клетвите?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
" Кой съм аз да осъждам? ": Крайно време е да стартираме да приказваме по тематиката за хомосексуалните двойки смирено, както го направи папа Франциск.
Папа Франциск още веднъж ни напомни първичния смисъл на християнството, което в битка със закостенелите трудове на фарисеите, приобщава дами, сиромаси, плебеи, отхвърлени. Помним по какъв начин миеше краката на мюсюлмански бежанци, по какъв начин настояваше на наново венчаващи се хора да се дава причестяване, по какъв начин предупреждаваше за растящите неравенства в актуалния свят и безотговорното ни отношение към природата.
Този път светът беше слисан от документалния филм " Франческо ", където той се застъпва за хората с друга половост и упорства за тях да се вкарат форми на цивилен съюз. Не брак, както писаха някои недоразбрали наши публицисти, още по-малко църковна благословия, а тази форма на административна отбрана. " Хомосексуалните хора имат право на семейство ", сподели той, " те са деца на Бога и имат право на семейство. " Месец по-рано пък беше просълзил родители на представители на ЛГБТ общността: " Господ обича децата ви такива, каквито са и папата обича децата ви каквито са, тъй като са Божии рожби. "
Не е ли по-важна любовта?
Разбира се, тук няма никаква гражданска война в отношението към еднополовите връзки, става дума за това църквата да почне да приема едно състояние, което към този момент от дълго време е реалност в развития свят, най-много в Европа, Америките, Австралия. През последните две-три десетилетия от ден на ден страни възприеха първо гражданския съюз на еднополови двойки, след това - когато обществата видяха, че няма нищо ужасно - и брака сред тях. Много от тези хора са вярващи и папата пробва да ги завоюва, тъй като в ценностната подчиненост любовта сред хората е надалеч по-важна от съответните физически практики. В католическия свят почва спор – може би ново aggiornamento, т.е. адаптиране към актуалния свят (веднъж направено от Втория ватикански събор от 1962).
Интересното е за какво България си остава от страната на страните в Африка и Близкия изток, които освен не се вписват в сходна наклонност, а гневно се опълчват на всевъзможен спор по тематиката.
И в Пакистан приказват за традиционализъм
Обикновено се приказва за обичайния темперамент на българското общество, както и на посткомунистическите страни като цяло. Дали традиционализмът на България и Беларус е съпоставим с този в Пакистан и Конго? Впрочем доста от някогашните соцстрани вкараха гражданско общуване – Словения, Унгария, Естония, Чехия, Хърватия. Ако у нас въобще можем да приказваме за традиционализъм, това чисто и просто е избрана доза безмилостност към правата на другия човек, насаждана десетилетия от другите държавни сигурности. Преди се усещаха в правото си да те питат какъв брой пари имаш и какви западни станции слушаш, в този момент считат, че си задължен да им се отчиташ какво правиш под завивката.
Няма политическа мощ, която се е заела с въвеждането на гражданско общуване, освен за хомо-, само че и за хетеросексуални двойки. На два пъти опитваха да вкарат тази институция в фамилния кодекс (2000, 2009), само че нищо не излезе, макар че към две трети от фамилиите у нас живеят без брак и това е извънредно неотложно. Съжителства без юридическа рамка привилегироват мъжа, който може да не признае детето при разлъка, привилегироват богатия, който може да изгони колегата си от жилището и така нататък. Егоистичната си роля за прекъсването на промяната изигра църквата, която евентуално си е мислела, че в случай че няма форма на цивилен съюз, хората повече ще заплащат за венчавки. Само че бракосъчетанията не се усилиха, просто двойките продължиха да живеят без юридическа отбрана.
Вместо причини - опит за трупане на политически дивиденти
Въпреки че тематиката още е не намерено сложена на дневен ред и се повдига единствено от няколко НПО-та, политически дивиденти от нея към този момент щедро извличат другите национал-популисти и социалисти от фракцията " Нинова ". Тук виждаме една упорита наклонност: обществените диспути да се водят не с причини и разсъждения, а с обети. Пример - Северна Македония. Вместо да размишляваме с какво е значимо повдигането на омразната граница посред ни, се повтаря " фиктивен език " и " кражба на история ". По тематиката на гей съжителството този жанр е в апогея си. Никакви причини, научни проучвания преценки на про и контра - чуваме единствено обети като " ненормални ", " педофили ", " подвластни ", " джендъри " (какво тъкмо значи последното, към момента чакам да науча от езиковедите).
Клетвите са по определение безсмислени, нали по този начин? Те приключват мисленето по някаква тематика и го заменят с неспокойствие и гняв. Дали пък да не поразсъждаваме прагматично? Какво е по-добре: тези хора да сменят сътрудници или да имат постоянна връзка? Мислете ме за демодиран, само че от една възраст нататък животът в двойка, изпълнена с обич и взаимопомощ, е по-добър от промискуитета, и при хетеро- и при хомосексуалните хора. И за тях самите, и за близките. Е какво да желаете от политиците - да кълнат предизборно или да търсят метод да укрепват съжителствата?
Осиновяването: дано кажат учените
Едва сме почнали да приказваме по тази тематика и незабавно ни отвръщат с това какъв брой извънредно нещо би било еднополови двойки да осиновяват деца. Понякога слушам, че гейовете щели да въвлекат почтените младенци в своите секс-игрички и ще повредят душeвността им, само че предлагам да не гледаме съществено на тези мечти - незаконни родители има и измежду хетеросексуалните. По тематиката следва да приказват учените, не родните медийни специалисти, а хора, които към този момент двайсетина години са имали опция да следят сходни фамилии в страни, където те имат право на осиновяване. Те могат да обяснят дали детето на еднополова двойка, когато е обект на обич и грижи, е по-нещастно от това на разнополовата, когато царят кавги, побоища, изневери. Така или другояче, тематиката с децата е по-далечна, дано първо поговорим какво ще завоюва обществото ни в случай че даде опция на тези наши съграждани да получат юридическа отбрана на тази най-естествена форма на човешко общуване - двойката.
Политиката на клетвите прави по този начин, че в последните години към този момент нищо не може да се реформира в фамилната сфера – спомнете си пропадналата тактика за детето, конвенцията против насилието над дами, половото образование. И страната от ден на ден боксува. Деструктивното мнение звучи безкористно и откровено, до момента в който сега, в който решиш да защитиш правото на цивилен съюз, ехидно те показват: Ей го, издаде се!
Да си вършат каквото желаят, само че да не се демонстрират
Много се чудя какво тъкмо кара избрани хора да реагират по този начин мъчително на тематиката за гей съжителството, даже когато по принцип нямат срещу самата хомосексуална различност. Ужасът съгласно мен е от видимостта. Като почнем с демоскопската слепота: не знаем какъв брой са тези хора, по какъв начин живеят, какво желаят, не желаеме да знаем. И стигнем до обособения човек: той е наясно, че еди кой си другар или роднина е гей, приел съм го някак, само че не може да понесе той/тя да пристигна на посетители с сътрудник - нереалната осведоменост да добие физическа плът. Затова е податлив да обрече другите да се крият по мазетата, по тоалетните, по питейните заведения. Затова е по този начин значим гей парадът, посрещан с обети отвред, който го кара да си даде сметка, че те съществуват, че са хора като него. Затова е значимо да заговорим по тематиката смирено, както направи светият отец: " Кой съм аз да осъждам? ".
" Кой съм аз да осъждам? ": Крайно време е да стартираме да приказваме по тематиката за хомосексуалните двойки смирено, както го направи папа Франциск.
Папа Франциск още веднъж ни напомни първичния смисъл на християнството, което в битка със закостенелите трудове на фарисеите, приобщава дами, сиромаси, плебеи, отхвърлени. Помним по какъв начин миеше краката на мюсюлмански бежанци, по какъв начин настояваше на наново венчаващи се хора да се дава причестяване, по какъв начин предупреждаваше за растящите неравенства в актуалния свят и безотговорното ни отношение към природата.
Този път светът беше слисан от документалния филм " Франческо ", където той се застъпва за хората с друга половост и упорства за тях да се вкарат форми на цивилен съюз. Не брак, както писаха някои недоразбрали наши публицисти, още по-малко църковна благословия, а тази форма на административна отбрана. " Хомосексуалните хора имат право на семейство ", сподели той, " те са деца на Бога и имат право на семейство. " Месец по-рано пък беше просълзил родители на представители на ЛГБТ общността: " Господ обича децата ви такива, каквито са и папата обича децата ви каквито са, тъй като са Божии рожби. "
Не е ли по-важна любовта?
Разбира се, тук няма никаква гражданска война в отношението към еднополовите връзки, става дума за това църквата да почне да приема едно състояние, което към този момент от дълго време е реалност в развития свят, най-много в Европа, Америките, Австралия. През последните две-три десетилетия от ден на ден страни възприеха първо гражданския съюз на еднополови двойки, след това - когато обществата видяха, че няма нищо ужасно - и брака сред тях. Много от тези хора са вярващи и папата пробва да ги завоюва, тъй като в ценностната подчиненост любовта сред хората е надалеч по-важна от съответните физически практики. В католическия свят почва спор – може би ново aggiornamento, т.е. адаптиране към актуалния свят (веднъж направено от Втория ватикански събор от 1962).
Интересното е за какво България си остава от страната на страните в Африка и Близкия изток, които освен не се вписват в сходна наклонност, а гневно се опълчват на всевъзможен спор по тематиката.
И в Пакистан приказват за традиционализъм
Обикновено се приказва за обичайния темперамент на българското общество, както и на посткомунистическите страни като цяло. Дали традиционализмът на България и Беларус е съпоставим с този в Пакистан и Конго? Впрочем доста от някогашните соцстрани вкараха гражданско общуване – Словения, Унгария, Естония, Чехия, Хърватия. Ако у нас въобще можем да приказваме за традиционализъм, това чисто и просто е избрана доза безмилостност към правата на другия човек, насаждана десетилетия от другите държавни сигурности. Преди се усещаха в правото си да те питат какъв брой пари имаш и какви западни станции слушаш, в този момент считат, че си задължен да им се отчиташ какво правиш под завивката.
Няма политическа мощ, която се е заела с въвеждането на гражданско общуване, освен за хомо-, само че и за хетеросексуални двойки. На два пъти опитваха да вкарат тази институция в фамилния кодекс (2000, 2009), само че нищо не излезе, макар че към две трети от фамилиите у нас живеят без брак и това е извънредно неотложно. Съжителства без юридическа рамка привилегироват мъжа, който може да не признае детето при разлъка, привилегироват богатия, който може да изгони колегата си от жилището и така нататък. Егоистичната си роля за прекъсването на промяната изигра църквата, която евентуално си е мислела, че в случай че няма форма на цивилен съюз, хората повече ще заплащат за венчавки. Само че бракосъчетанията не се усилиха, просто двойките продължиха да живеят без юридическа отбрана.
Вместо причини - опит за трупане на политически дивиденти
Въпреки че тематиката още е не намерено сложена на дневен ред и се повдига единствено от няколко НПО-та, политически дивиденти от нея към този момент щедро извличат другите национал-популисти и социалисти от фракцията " Нинова ". Тук виждаме една упорита наклонност: обществените диспути да се водят не с причини и разсъждения, а с обети. Пример - Северна Македония. Вместо да размишляваме с какво е значимо повдигането на омразната граница посред ни, се повтаря " фиктивен език " и " кражба на история ". По тематиката на гей съжителството този жанр е в апогея си. Никакви причини, научни проучвания преценки на про и контра - чуваме единствено обети като " ненормални ", " педофили ", " подвластни ", " джендъри " (какво тъкмо значи последното, към момента чакам да науча от езиковедите).
Клетвите са по определение безсмислени, нали по този начин? Те приключват мисленето по някаква тематика и го заменят с неспокойствие и гняв. Дали пък да не поразсъждаваме прагматично? Какво е по-добре: тези хора да сменят сътрудници или да имат постоянна връзка? Мислете ме за демодиран, само че от една възраст нататък животът в двойка, изпълнена с обич и взаимопомощ, е по-добър от промискуитета, и при хетеро- и при хомосексуалните хора. И за тях самите, и за близките. Е какво да желаете от политиците - да кълнат предизборно или да търсят метод да укрепват съжителствата?
Осиновяването: дано кажат учените
Едва сме почнали да приказваме по тази тематика и незабавно ни отвръщат с това какъв брой извънредно нещо би било еднополови двойки да осиновяват деца. Понякога слушам, че гейовете щели да въвлекат почтените младенци в своите секс-игрички и ще повредят душeвността им, само че предлагам да не гледаме съществено на тези мечти - незаконни родители има и измежду хетеросексуалните. По тематиката следва да приказват учените, не родните медийни специалисти, а хора, които към този момент двайсетина години са имали опция да следят сходни фамилии в страни, където те имат право на осиновяване. Те могат да обяснят дали детето на еднополова двойка, когато е обект на обич и грижи, е по-нещастно от това на разнополовата, когато царят кавги, побоища, изневери. Така или другояче, тематиката с децата е по-далечна, дано първо поговорим какво ще завоюва обществото ни в случай че даде опция на тези наши съграждани да получат юридическа отбрана на тази най-естествена форма на човешко общуване - двойката.
Политиката на клетвите прави по този начин, че в последните години към този момент нищо не може да се реформира в фамилната сфера – спомнете си пропадналата тактика за детето, конвенцията против насилието над дами, половото образование. И страната от ден на ден боксува. Деструктивното мнение звучи безкористно и откровено, до момента в който сега, в който решиш да защитиш правото на цивилен съюз, ехидно те показват: Ей го, издаде се!
Да си вършат каквото желаят, само че да не се демонстрират
Много се чудя какво тъкмо кара избрани хора да реагират по този начин мъчително на тематиката за гей съжителството, даже когато по принцип нямат срещу самата хомосексуална различност. Ужасът съгласно мен е от видимостта. Като почнем с демоскопската слепота: не знаем какъв брой са тези хора, по какъв начин живеят, какво желаят, не желаеме да знаем. И стигнем до обособения човек: той е наясно, че еди кой си другар или роднина е гей, приел съм го някак, само че не може да понесе той/тя да пристигна на посетители с сътрудник - нереалната осведоменост да добие физическа плът. Затова е податлив да обрече другите да се крият по мазетата, по тоалетните, по питейните заведения. Затова е по този начин значим гей парадът, посрещан с обети отвред, който го кара да си даде сметка, че те съществуват, че са хора като него. Затова е значимо да заговорим по тематиката смирено, както направи светият отец: " Кой съм аз да осъждам? ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ