Археологът проф. Овчаров: Дракула е говорел български език
" Дракула е говорел чист български език. Това съобщи археологът проф. Николай Овчаров. " Всички знаят за увековечения в романа на Брам Стокър именит " върколак " Дракула. Разказът за него обаче е повърхностен, в случай че не се каже на какъв език е говорел и мислел той. Това име е прякор, до момента в който самият воин е историческа персона, живяла в епохата на османското настъпление – княз на Влахия – Йоан Влад Трети Цепеш (1448-1476 година, с прекъсвания). Благодатна почва за наблюдения в тази тенденция дават стотиците непокътнати грамоти на влашките князе и доближените им аристократи от интервала XIV-XVII в. По форма това са къси публични документи за административни, политически и правосъдни каузи, за дарения, за сделки на парцели и други Още първите откриватели на тези грамоти – Юрий Венелин и Любомир Милетич, изрично ги значат като " влахо-български “ и акцентират, че са писани на български език ", разяснява ученият, представен от Българска телеграфна агенция.
По думите му титулатурата на влашките и молдовските господари в грамотите и други публични документи е доста близка с тази на българските царе. Единствената разлика в титулатурната формула на влашките князе и на българските царе е в етническия и географския детайл – Угровлахия вместо България.
Представителите на влашката и молдовската знат се посочват с българската купа " болярин ", която е славянизирана форма на прабългарската " боил ". Подобно на България, във Влахия и Молдова болярите се разделят на " велики " и " мали ". Напълно идентични са и дворцовите трофеи като " меченосец " ( " мечоноша " ) и " столник ". Множество са и образците при административните чиновници. Българските длъжности като " арбитър ", " десеткар ", " житар ", " сенар ", " винар " и други се появяват във влашките и молдовските документи като " съдец ", " десетник ", " житничар ", " сенар ", " винарич ", добавя ученият.
През ХХ в. езиковедските наблюдения на Венелин и Милетич върху грамотите са подкрепени от проучването на световноизвестния езиковед Самуил Бернщейн. Той заключава, че през Средновековието „ славянските приказва във Влахия…са били свързани със славянските приказва от Мизия, Тракия и Родопите, т. е. това са били български говори”.
Днес румънските учени се пробват да изясняват всичко това с аргумента, че езикът на влашките воеводи и на частната преписка във Влахия в интервала от XIV до началото на XVII в. е църковнославянски, а не български. Самуил Бернщейн дава такива образци, каквито няма да бъдат открити в никакви църковни трудове.
" Непременно би трябвало да отбележа, че всички тези значими детайлности бяха видяни първо от доктора по филология от Калифорнийския университет Илия Талев, племенник на огромния публицист Димитър Талев. През 2006 година той даде обстойно изявление за вестник „ 168 часа” под заглавие „ Дракула говорел на български диалект”. В него доктор Талев декларира в прав текст: „ Дракула е водел частната и формалната си преписка на български език. Не на църковнославянски, а на акцент, непосредствен до актуалния български език ", показва проф. Николай Овчаров.
Допълва, че през 2008 година Илия Талев умира и не съумява да довърши научното си проучване.
Овчаров отбелязва и писмо на Йоан Влад III Цепеш Дракула да папа Пий Втори от 7 ноември 1462 година Първичният текст не е непокътнат, само че в записките на папа Пий Втори е даден прецизен превод на латински език. Там категорично се акцентира, че оригиналът е бил написан на " български език ", а Дракула е наименуван " Янош (Йоан – Н. О.), стопанин и заповедник на Влахия ", показва още проф. Николай Овчаров.
По думите му титулатурата на влашките и молдовските господари в грамотите и други публични документи е доста близка с тази на българските царе. Единствената разлика в титулатурната формула на влашките князе и на българските царе е в етническия и географския детайл – Угровлахия вместо България.
Представителите на влашката и молдовската знат се посочват с българската купа " болярин ", която е славянизирана форма на прабългарската " боил ". Подобно на България, във Влахия и Молдова болярите се разделят на " велики " и " мали ". Напълно идентични са и дворцовите трофеи като " меченосец " ( " мечоноша " ) и " столник ". Множество са и образците при административните чиновници. Българските длъжности като " арбитър ", " десеткар ", " житар ", " сенар ", " винар " и други се появяват във влашките и молдовските документи като " съдец ", " десетник ", " житничар ", " сенар ", " винарич ", добавя ученият.
През ХХ в. езиковедските наблюдения на Венелин и Милетич върху грамотите са подкрепени от проучването на световноизвестния езиковед Самуил Бернщейн. Той заключава, че през Средновековието „ славянските приказва във Влахия…са били свързани със славянските приказва от Мизия, Тракия и Родопите, т. е. това са били български говори”.
Днес румънските учени се пробват да изясняват всичко това с аргумента, че езикът на влашките воеводи и на частната преписка във Влахия в интервала от XIV до началото на XVII в. е църковнославянски, а не български. Самуил Бернщейн дава такива образци, каквито няма да бъдат открити в никакви църковни трудове.
" Непременно би трябвало да отбележа, че всички тези значими детайлности бяха видяни първо от доктора по филология от Калифорнийския университет Илия Талев, племенник на огромния публицист Димитър Талев. През 2006 година той даде обстойно изявление за вестник „ 168 часа” под заглавие „ Дракула говорел на български диалект”. В него доктор Талев декларира в прав текст: „ Дракула е водел частната и формалната си преписка на български език. Не на църковнославянски, а на акцент, непосредствен до актуалния български език ", показва проф. Николай Овчаров.
Допълва, че през 2008 година Илия Талев умира и не съумява да довърши научното си проучване.
Овчаров отбелязва и писмо на Йоан Влад III Цепеш Дракула да папа Пий Втори от 7 ноември 1462 година Първичният текст не е непокътнат, само че в записките на папа Пий Втори е даден прецизен превод на латински език. Там категорично се акцентира, че оригиналът е бил написан на " български език ", а Дракула е наименуван " Янош (Йоан – Н. О.), стопанин и заповедник на Влахия ", показва още проф. Николай Овчаров.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ