Преименуването на 24 май: когато си сам срещу света, ставаш важен
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Преименуваме 24 май, тъй като езикът си е единствено наш. Остава в този момент да махнем Кирил и Методий, тъй като в никакъв случай не са стъпвали в България, написа проф. Ивайло Дичев.
Комунистите се прочуха с преименуването - от улици и градове до цялостен един етнос. Тази традиция не престават през днешния ден ръководещите националисти. Бяха стигнали до там да желаят да се преведе името на връх Мусала, което породи занимателни хрумвания за преименуване и на господата Контрера, Сиди и Джамбазки.
Новото двайсет, с което се пробват да отвлекат вниманието ни от рецесията, в която властта е изпаднала, и пагубния спад на поддръжката за техните обединения, е преименуването на обичания на всеки българин 24 май. Обезумели от всестранните офанзиви, на които са подложени, ГЕРБ очевидно пропуснаха това предложение през първо четене, сякаш с цел да имало необятно разискване. Ами добре, да обсъдим.
Утре може да желаяме авторско право от руснаци и монголци
Причина за нелепото решение е друга една обезверена борба, която етно-националистите водят с македонския език – в случай че празникът бил отдаден на славянската книжовност, значи признаваме, че е и на други славянски нации, ерго – признаваме съществуването на македонски език. Обаче езикът си е единствено наш, ще пускаме в него единствено който си решим. Дето се вика, на следващия ден можем и от руснаците и монголците да желаяме авторско право, по избран брой копейки на използвана кирилска писмен знак.
По научната неплатежоспособност на сходна национализация към този момент взеха позиции съществени учени от Българска академия на науките, да вземем за пример от Института за български език или Кирило-Методиевския център. Според тях нашата писменост, въпреки и акомодация на гръцкото писмо към тукашния диалект, е историческо продължение на глаголицата, основана от светите (византийски) братя за моравските славяни, а тия братя, горките, даже не са стъпвали в България. Остава в този момент да махнем Кирил и Методий от 24 май, тъй като прекомерно световни ни идват!
Да напомним и това, че писмеността идва не с цел да шашнем света и да влезем в книгата на Гинес, а с цел да се християнизират езическите популации по нашите земи като се преведат свещените книги. А обратно на това, което пишат в учебниците по история за пети клас, християнството не е имало за цел да опази българщината, а назад, да възпитава в универсално-човешкото. Както споделил Онзи „ Ако желае някой да пристигна след Мене, дано се отхвърли от себе си, дано дигне кръста си, и дано Ме последва ". (Мат 16:24).
Основната цел е поляризация
И тъй като задачата на вносителите е още веднъж да разделят нацията и да насъскат едни групи против други, не е пропуснат мъчителният въпрос за това славяни ли сме или не – въпрос, който при всяка смяна на геополитическата констелация излиза на дневен ред.
Славянството ни за този тип идеолози е резултат само от съветска имперска политика; езикът ни си е (старо)български, а руснаците по някаква причина са го възприели за църковна приложимост. Най-фантастични теории можете да чуете по темата; главният възторг на цифровото опълчение е, че прабългари и траки са в действителност едно и техният общ език се е популяризирал посредством кирилската писменост на север и запад. После, едвам през 19-ти век, сме почнали да възприемаме някои славянски русизми и сърбизми. И който го отхвърля е болшевик, точка.
Така или другояче, напуснали сме от дълго време научните селения. Въпросът, който стои пред националиста, е коя от двете сладости му е по-мила. На едната страна е мисълта, че тук се е развила една славянска словесност, която след това е възприета от доста други нации и е станала международен феномен. На другата - че ние сме си уникално-башка, автохтонни, неподражаеми и, тъй като по този начин и не ни признават, ще можем постоянно да тропаме с крайник и да се сърдим. А когато си самичък против света, ставаш значим, нали по този начин?
Не знам дали средновековният език следва да се назовава черковнославянски или старобългарски, само че знам, че тия неща се вземат решение по научни конгреси, не от поместни политици. С новия спор обаче навлязохме в нов стадий. С учудване чувам медийни мислители да разсъждават дали кирилицата да не почне да се споделя да вземем за пример „ българска книжовност ". За отплата, че пощадихме Мусала евентуално.
Когато невежи хора заемат виновни постове
Впрочем в случай че върнем времето обратно, „ нашата теза " най-добре можеше да се отбрани, в случай че бяхме нарекли този език и книжовност „ Преславски " по името на школата, където са практикувани. Само дето някои, въоръжени с други проучвания, ще викат „ Охридски " - и ето ни отново в изходното състояние, което цели някак да прецакаме братята македонци.
Показателно е, че неуместната тематика избликва в миг, в който Европейският парламент обсипва България освен с рецензии, само че и с пренебрежение. Към корупцията се прибавиха и лъжите към Истанбулската спогодба, хомофобията, отношението към малцинствата и какво ли не. Знак, че тази страна от ден на ден се възприема като непозната на Европейски Съюз. Защо ли? При толкоз изхарчени пари всяка година за реклама на България - за лога ту с розички, ту с плажни чадърчета? Ами тъй като разрешаваме на невежи хора да клатят устоите на живота ни и да разиграват обществено детинщини, почтени за забавачката – мое си е камиончето, мама ми го е купила!
И след това се чудим, че проф. Иван Илчев, член на многострадалната българо-македонска комисия, се оплака, че „ Европа не ни схваща ". Ами и аз не ни разбирам.
Преименуваме 24 май, тъй като езикът си е единствено наш. Остава в този момент да махнем Кирил и Методий, тъй като в никакъв случай не са стъпвали в България, написа проф. Ивайло Дичев.
Комунистите се прочуха с преименуването - от улици и градове до цялостен един етнос. Тази традиция не престават през днешния ден ръководещите националисти. Бяха стигнали до там да желаят да се преведе името на връх Мусала, което породи занимателни хрумвания за преименуване и на господата Контрера, Сиди и Джамбазки.
Новото двайсет, с което се пробват да отвлекат вниманието ни от рецесията, в която властта е изпаднала, и пагубния спад на поддръжката за техните обединения, е преименуването на обичания на всеки българин 24 май. Обезумели от всестранните офанзиви, на които са подложени, ГЕРБ очевидно пропуснаха това предложение през първо четене, сякаш с цел да имало необятно разискване. Ами добре, да обсъдим.
Утре може да желаяме авторско право от руснаци и монголци
Причина за нелепото решение е друга една обезверена борба, която етно-националистите водят с македонския език – в случай че празникът бил отдаден на славянската книжовност, значи признаваме, че е и на други славянски нации, ерго – признаваме съществуването на македонски език. Обаче езикът си е единствено наш, ще пускаме в него единствено който си решим. Дето се вика, на следващия ден можем и от руснаците и монголците да желаяме авторско право, по избран брой копейки на използвана кирилска писмен знак.
По научната неплатежоспособност на сходна национализация към този момент взеха позиции съществени учени от Българска академия на науките, да вземем за пример от Института за български език или Кирило-Методиевския център. Според тях нашата писменост, въпреки и акомодация на гръцкото писмо към тукашния диалект, е историческо продължение на глаголицата, основана от светите (византийски) братя за моравските славяни, а тия братя, горките, даже не са стъпвали в България. Остава в този момент да махнем Кирил и Методий от 24 май, тъй като прекомерно световни ни идват!
Да напомним и това, че писмеността идва не с цел да шашнем света и да влезем в книгата на Гинес, а с цел да се християнизират езическите популации по нашите земи като се преведат свещените книги. А обратно на това, което пишат в учебниците по история за пети клас, християнството не е имало за цел да опази българщината, а назад, да възпитава в универсално-човешкото. Както споделил Онзи „ Ако желае някой да пристигна след Мене, дано се отхвърли от себе си, дано дигне кръста си, и дано Ме последва ". (Мат 16:24).
Основната цел е поляризация
И тъй като задачата на вносителите е още веднъж да разделят нацията и да насъскат едни групи против други, не е пропуснат мъчителният въпрос за това славяни ли сме или не – въпрос, който при всяка смяна на геополитическата констелация излиза на дневен ред.
Славянството ни за този тип идеолози е резултат само от съветска имперска политика; езикът ни си е (старо)български, а руснаците по някаква причина са го възприели за църковна приложимост. Най-фантастични теории можете да чуете по темата; главният възторг на цифровото опълчение е, че прабългари и траки са в действителност едно и техният общ език се е популяризирал посредством кирилската писменост на север и запад. После, едвам през 19-ти век, сме почнали да възприемаме някои славянски русизми и сърбизми. И който го отхвърля е болшевик, точка.
Така или другояче, напуснали сме от дълго време научните селения. Въпросът, който стои пред националиста, е коя от двете сладости му е по-мила. На едната страна е мисълта, че тук се е развила една славянска словесност, която след това е възприета от доста други нации и е станала международен феномен. На другата - че ние сме си уникално-башка, автохтонни, неподражаеми и, тъй като по този начин и не ни признават, ще можем постоянно да тропаме с крайник и да се сърдим. А когато си самичък против света, ставаш значим, нали по този начин?
Не знам дали средновековният език следва да се назовава черковнославянски или старобългарски, само че знам, че тия неща се вземат решение по научни конгреси, не от поместни политици. С новия спор обаче навлязохме в нов стадий. С учудване чувам медийни мислители да разсъждават дали кирилицата да не почне да се споделя да вземем за пример „ българска книжовност ". За отплата, че пощадихме Мусала евентуално.
Когато невежи хора заемат виновни постове
Впрочем в случай че върнем времето обратно, „ нашата теза " най-добре можеше да се отбрани, в случай че бяхме нарекли този език и книжовност „ Преславски " по името на школата, където са практикувани. Само дето някои, въоръжени с други проучвания, ще викат „ Охридски " - и ето ни отново в изходното състояние, което цели някак да прецакаме братята македонци.
Показателно е, че неуместната тематика избликва в миг, в който Европейският парламент обсипва България освен с рецензии, само че и с пренебрежение. Към корупцията се прибавиха и лъжите към Истанбулската спогодба, хомофобията, отношението към малцинствата и какво ли не. Знак, че тази страна от ден на ден се възприема като непозната на Европейски Съюз. Защо ли? При толкоз изхарчени пари всяка година за реклама на България - за лога ту с розички, ту с плажни чадърчета? Ами тъй като разрешаваме на невежи хора да клатят устоите на живота ни и да разиграват обществено детинщини, почтени за забавачката – мое си е камиончето, мама ми го е купила!
И след това се чудим, че проф. Иван Илчев, член на многострадалната българо-македонска комисия, се оплака, че „ Европа не ни схваща ". Ами и аз не ни разбирам.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ