Не трябва да виждаме спасител в Джо Байдън
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Американското президентство, което е към края си, несъмнено отслаби трансатлантическата връзка,
която обединяваше Съединените щати и огромните демокрации в Западна Европа след края на Втората международна война. Доналд Тръмп освен изрази подозрения по отношение на валидността на член 5 от хартата на НАТО (който планува военна поддръжка от всички членове на Атлантическия алианс на един от тях при нахлуване отвън), само че също по този начин подкопа дипломатическите структури, построени в партньорство с европейците, като нуклеарното съглашение с Иран от 14 юли 2015 година във Виена или Парижкото съглашение за климата от 12 декември 2015 година
Републиканецът, пристигнал от нюйоркския свят на недвижимите парцели, прояви в дипломацията огромно пренебрежение към мултилатерализма, към който европейците остават надълбоко привързани. Когато счита, че Америка е наранена по някой търговски въпрос, той избира да прибегне едностранно до наказателни ограничения (мита, наказания и др.), вместо да отнесе случая до арбитража на Световната комерсиална организация в Женева. Разбира се,
Тръмп не направи огромни стратегически гафове, като някои от предшествениците си
(демократът Джон Ф. Кенеди с войната във Виетнам, републиканецът Джордж У. Буш с нашествието в Ирак), само че не можем да кажем, че е подобрил нито престижа на Америка, нито мира в света, нито световното ръководство на изключителните обстановки в околната среда и океаните. Сега, когато изостава доста в социологическите изследвания зад съперника си от Демократическата партия за президентските избори на 3 ноември 2020 година, доста европейци мечтаят за нова Америка, която още веднъж да бъде тяхна спасителка.
С Джо Байдън Съединени американски щати ще продължат линията, почнала при Обама
и просто засилена при Тръмп, линията на една Америка, която се грижи първо за себе си и своите ползи. Разбира си, външнополитическата стратегия, която претендентът на демократите разгласява в сп. “Форин афеърс”, съдържа някои любезности, които могат да съблазнят европейците. Администрацията на демократите щяла да възобнови политиката на надзор, след това на понижаване на нуклеарните оръжия, която Тръмп подкопа, отказвайки се от Договора сред Русия и Америка за оръжията със междинен обхват. Тя щяла да съживи Договора за ограничение на стратегическите оръжия СТАРТ. Щяла да се върне към съглашението от Виена и Париж. Изразът “в единодушие с нашите съюзници” се завръща във външнополитическата стратегия на демократите. Той даже се употребява в тактиката, която щяла да бъде възприета по отношение на Китай с оглед морските, търговски, софтуерни разногласия на Запада с Поднебесната империя.
Въпреки това Европа не би трябвало да чака Джой Байдън като избавител.
Един демократически Бял дом няма да има за приоритет уреждането на проблемите, географски присъщи на европейците: турският експанзионизъм в Средиземноморието; ислямската радикализация в Сахел; миграционният натиск, дължащ се на африканския демографски гърмеж. През 50-те години Съединени американски щати насърчиха мощно политическото и икономическо възобновление на континентална Европа. Едва при започване на 70-те години се появиха американската злоба и цинизъм по отношение на Европа. Те станаха явни след едностранното американско решение от 15 август 1971 година за прекратяване на конвертируемостта на $ в злато и когато финансовият министър Джон Конали се осмели да отговори на разтревожената европейска делегация:
„ Доларът е наша валута, само че ваш проблем! “
И от този момент американците не са създали и най-малкия подарък на европейците. Уолстрийт беше напълно виновен за финансовата рецесия през 2008-2009 година, която унищожи цели браншове от европейската стопанска система. Но администрацията на Обама в никакъв случай не е възнамерявала да заплати обезщетения на европейците, нито даже да чуе мнението им за метода, по който би трябвало да се избегне повтаряне на тази злополука. Вярно е, че никой не задължава европейските банки да купуват гнилите артикули, предлагани от американските финанси и обезпечени с ААА от организациите за финансов рейтинг, всички те американски.
Ако Европа желае да бъде третирана от Съединени американски щати като еднакъв с еднакъв
- а освен като променлива големина за уравновесяване в стратегическото им съревнование с Китай -, тя би трябвало да реализира стабилен прогрес в четири направления: доминиране на личните ѝ закони над техните; отбранителна промишленост, която в никакъв случай не зависи от тяхната; потенциал за софтуерни нововъведения, съпоставим с техния; евро, нараснало до равнището на $, като обменна и аварийна валута. Защото в тези четири области - правна, военна, софтуерна, финансова - демократите, както и републиканците, в никакъв случай няма да създадат и най-малкия подарък на европейците.
Автор: Рено Жирар, “Фигаро”
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: " Гласове "
Американското президентство, което е към края си, несъмнено отслаби трансатлантическата връзка,
която обединяваше Съединените щати и огромните демокрации в Западна Европа след края на Втората международна война. Доналд Тръмп освен изрази подозрения по отношение на валидността на член 5 от хартата на НАТО (който планува военна поддръжка от всички членове на Атлантическия алианс на един от тях при нахлуване отвън), само че също по този начин подкопа дипломатическите структури, построени в партньорство с европейците, като нуклеарното съглашение с Иран от 14 юли 2015 година във Виена или Парижкото съглашение за климата от 12 декември 2015 година
Републиканецът, пристигнал от нюйоркския свят на недвижимите парцели, прояви в дипломацията огромно пренебрежение към мултилатерализма, към който европейците остават надълбоко привързани. Когато счита, че Америка е наранена по някой търговски въпрос, той избира да прибегне едностранно до наказателни ограничения (мита, наказания и др.), вместо да отнесе случая до арбитража на Световната комерсиална организация в Женева. Разбира се,
Тръмп не направи огромни стратегически гафове, като някои от предшествениците си
(демократът Джон Ф. Кенеди с войната във Виетнам, републиканецът Джордж У. Буш с нашествието в Ирак), само че не можем да кажем, че е подобрил нито престижа на Америка, нито мира в света, нито световното ръководство на изключителните обстановки в околната среда и океаните. Сега, когато изостава доста в социологическите изследвания зад съперника си от Демократическата партия за президентските избори на 3 ноември 2020 година, доста европейци мечтаят за нова Америка, която още веднъж да бъде тяхна спасителка.
С Джо Байдън Съединени американски щати ще продължат линията, почнала при Обама
и просто засилена при Тръмп, линията на една Америка, която се грижи първо за себе си и своите ползи. Разбира си, външнополитическата стратегия, която претендентът на демократите разгласява в сп. “Форин афеърс”, съдържа някои любезности, които могат да съблазнят европейците. Администрацията на демократите щяла да възобнови политиката на надзор, след това на понижаване на нуклеарните оръжия, която Тръмп подкопа, отказвайки се от Договора сред Русия и Америка за оръжията със междинен обхват. Тя щяла да съживи Договора за ограничение на стратегическите оръжия СТАРТ. Щяла да се върне към съглашението от Виена и Париж. Изразът “в единодушие с нашите съюзници” се завръща във външнополитическата стратегия на демократите. Той даже се употребява в тактиката, която щяла да бъде възприета по отношение на Китай с оглед морските, търговски, софтуерни разногласия на Запада с Поднебесната империя.
Въпреки това Европа не би трябвало да чака Джой Байдън като избавител.
Един демократически Бял дом няма да има за приоритет уреждането на проблемите, географски присъщи на европейците: турският експанзионизъм в Средиземноморието; ислямската радикализация в Сахел; миграционният натиск, дължащ се на африканския демографски гърмеж. През 50-те години Съединени американски щати насърчиха мощно политическото и икономическо възобновление на континентална Европа. Едва при започване на 70-те години се появиха американската злоба и цинизъм по отношение на Европа. Те станаха явни след едностранното американско решение от 15 август 1971 година за прекратяване на конвертируемостта на $ в злато и когато финансовият министър Джон Конали се осмели да отговори на разтревожената европейска делегация:
„ Доларът е наша валута, само че ваш проблем! “
И от този момент американците не са създали и най-малкия подарък на европейците. Уолстрийт беше напълно виновен за финансовата рецесия през 2008-2009 година, която унищожи цели браншове от европейската стопанска система. Но администрацията на Обама в никакъв случай не е възнамерявала да заплати обезщетения на европейците, нито даже да чуе мнението им за метода, по който би трябвало да се избегне повтаряне на тази злополука. Вярно е, че никой не задължава европейските банки да купуват гнилите артикули, предлагани от американските финанси и обезпечени с ААА от организациите за финансов рейтинг, всички те американски.
Ако Европа желае да бъде третирана от Съединени американски щати като еднакъв с еднакъв
- а освен като променлива големина за уравновесяване в стратегическото им съревнование с Китай -, тя би трябвало да реализира стабилен прогрес в четири направления: доминиране на личните ѝ закони над техните; отбранителна промишленост, която в никакъв случай не зависи от тяхната; потенциал за софтуерни нововъведения, съпоставим с техния; евро, нараснало до равнището на $, като обменна и аварийна валута. Защото в тези четири области - правна, военна, софтуерна, финансова - демократите, както и републиканците, в никакъв случай няма да създадат и най-малкия подарък на европейците.
Автор: Рено Жирар, “Фигаро”
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: " Гласове "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ