Живеем нашата битка на века
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Преди към два месеца, малко след първия огромен припадък на епидемията, започнаха едни банални конфликти сред ръководещи и съпротива. Кога през седмица, по кое време през ден, на обществото се сервираха екзотики и парадокси с претенцията, че по този начин се правели модерните демократични митинги, написа в свои коментар за Епицентър Владимир Костов.
Ето по този начин, без предизвестие, без вдишване на политическа отговорност от който и да било, българската страна и общество се оказаха въвлечени в настоящата фаза на най-рушителния развой на последния век. Имам поради подкопаването на фамилната и националната основи на човешкото общество и заменянето им или с властническа бюрократична тирания /фашистка, национал социалистическа, комунистическа – няма значение/. Или с хиперболизация на правата на индивида, изолирането му и подчиняването му на тази основа отново на всемогъща администрация /либерализирана, глобализирана, джендъризирана – все тая!/
В никой миг от века България не е била, по нечие снизхождение, отвън рушителния ход на този развой. Българският народ изстрадва своя дял, като толкоз други, от несправедливостите, наложени от спечелилите в първата международна война. А и от последвалите прояви, както на национал социалистическите и на комунистическите диктатури, по този начин и на нападателната глобализация на международната стопанска система, осъществена при водачеството на водещите буржоазен страни.
След 1989 година – още веднъж като на другите – и на българското общество и нация беше обещан преход към нещо ново, друго. Не мина доста време, и се видя, че и след 1989, по този начин както преди, продължава битката на бюрокрацията против основите на фамилията и нацията, като терен за естествена реализация на индивида. И подменянето им с илюзията за свръхсвободни персони, всъщност сполучлив заслон на диктатурата на бюрокрацията /с каквито и шарени етикети да бъде представяна последната/.
Съвпадение, или и друго, само че тъкмо три десетилетия след формалното оповестяване на края на диктатурата на партийната администрация, построена по руски пример, България, член на Европейски Съюз и на НАТО, е прицел на мощна политическа измама. Зад декора на публично неодобрение от ръководещите /какво по-нормално, в случай че е реализирано отговорно и обикновено?/ се търсят пътища и средства да се загради на България опцията да води мечтаната българска фамилна и национална политика. Както това пробват да вършат Унгария, Полша и – в една или друга степен – и някои други европейски страни.
Съзнаваме ли, че това е може би нашата най-голяма и най-важна борба в този век? И че различен не може да я води и завоюва вместо нас? Така е и с останалите страни, членки на Европейски Съюз и НАТО, или на други съюзи и обединявания. Всяка съгласно интереса и съзнанието, което има за себе си, води своята битка на този терен. Печели или губи. Признава, че губи, или се самозаблуждава, че загубата ѝ носи облага. Защото съществуващите съюзи и тяхната политика, са от друго време. Когато водената против фамилията и нацията унищожителна офанзива от страна на бюрокрацията не бе разкрила още лицето и същността си.
Диверсията против българското семейство и нация се подема, тъй като тези, които стоят зад нея, разчитат на триумф. И единствено българското общество е, което може да трансформира тази измама в печеливш късмет за България. Като ѝ се опълчи, оптимално сплотено в името на обичайните български семейство и нация.
Преди към два месеца, малко след първия огромен припадък на епидемията, започнаха едни банални конфликти сред ръководещи и съпротива. Кога през седмица, по кое време през ден, на обществото се сервираха екзотики и парадокси с претенцията, че по този начин се правели модерните демократични митинги, написа в свои коментар за Епицентър Владимир Костов.
Ето по този начин, без предизвестие, без вдишване на политическа отговорност от който и да било, българската страна и общество се оказаха въвлечени в настоящата фаза на най-рушителния развой на последния век. Имам поради подкопаването на фамилната и националната основи на човешкото общество и заменянето им или с властническа бюрократична тирания /фашистка, национал социалистическа, комунистическа – няма значение/. Или с хиперболизация на правата на индивида, изолирането му и подчиняването му на тази основа отново на всемогъща администрация /либерализирана, глобализирана, джендъризирана – все тая!/
В никой миг от века България не е била, по нечие снизхождение, отвън рушителния ход на този развой. Българският народ изстрадва своя дял, като толкоз други, от несправедливостите, наложени от спечелилите в първата международна война. А и от последвалите прояви, както на национал социалистическите и на комунистическите диктатури, по този начин и на нападателната глобализация на международната стопанска система, осъществена при водачеството на водещите буржоазен страни.
След 1989 година – още веднъж като на другите – и на българското общество и нация беше обещан преход към нещо ново, друго. Не мина доста време, и се видя, че и след 1989, по този начин както преди, продължава битката на бюрокрацията против основите на фамилията и нацията, като терен за естествена реализация на индивида. И подменянето им с илюзията за свръхсвободни персони, всъщност сполучлив заслон на диктатурата на бюрокрацията /с каквито и шарени етикети да бъде представяна последната/.
Съвпадение, или и друго, само че тъкмо три десетилетия след формалното оповестяване на края на диктатурата на партийната администрация, построена по руски пример, България, член на Европейски Съюз и на НАТО, е прицел на мощна политическа измама. Зад декора на публично неодобрение от ръководещите /какво по-нормално, в случай че е реализирано отговорно и обикновено?/ се търсят пътища и средства да се загради на България опцията да води мечтаната българска фамилна и национална политика. Както това пробват да вършат Унгария, Полша и – в една или друга степен – и някои други европейски страни.
Съзнаваме ли, че това е може би нашата най-голяма и най-важна борба в този век? И че различен не може да я води и завоюва вместо нас? Така е и с останалите страни, членки на Европейски Съюз и НАТО, или на други съюзи и обединявания. Всяка съгласно интереса и съзнанието, което има за себе си, води своята битка на този терен. Печели или губи. Признава, че губи, или се самозаблуждава, че загубата ѝ носи облага. Защото съществуващите съюзи и тяхната политика, са от друго време. Когато водената против фамилията и нацията унищожителна офанзива от страна на бюрокрацията не бе разкрила още лицето и същността си.
Диверсията против българското семейство и нация се подема, тъй като тези, които стоят зад нея, разчитат на триумф. И единствено българското общество е, което може да трансформира тази измама в печеливш късмет за България. Като ѝ се опълчи, оптимално сплотено в името на обичайните български семейство и нация.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ