Шабан Мурати: Белград има интерес от обтягане на отношенията между България и РСМ
Европейските и балканските дипломатически кръгове бяха шокирани от експлоадирането на антибългарската нервност на албанския министър председател. Истерията, която доближи своята кулминационна точка в Брюксел на 23 юни с недипломатичните и невъзпитани реплики, когато на конференция той се скара на българските публицисти поради родината им с думите: „ Вие сте срам! “.
Дипломатите се пробваха да схванат персоналните аргументи за този холеричен припадък, защото няма национална причина за това. А даже и да имаше, министър-председателят на една страна не можеше да употребява обществено пошъл език. България, като член на Европейски Съюз, съобщи още от първия ден на ветото против Скопие, че е за започване на договарянията за присъединение към Европейски Съюз с Албания. Така че решението да не се отворят договарянията с Албания е на Европейски Съюз, който има свои аргументи за това, а не е по виновност на България. Българското несъгласие върху Скопие е единствено предлог за Европейски Съюз.
Дори Сърбия, която извърши четири кървави експанзии против прилежащи страни, получи статут на претендент за участие в Европейски Съюз няколко години преди Албания. Тогава нямаше българско несъгласие.
Избухването на албанския министър председател против България няма нищо общо с българското несъгласие върху Скопие. Гневът му е обвързван с дълбоката угриженост на Сърбия по отношение на резултата от това несъгласие върху връзките сред България и Северна Македония. Изпълнението на условия на България във връзка с историята, езика и идентичността от страна на Скопие би съборило целия неестествен разказ за основаването на виртуалната република Македония от Сърбия през 1945 година като съпротива на България.
С осъществяването на българските претенции от страна на Северна Македония Сърбия би изгубила мощното си въздействие посредством преобладаващото сръбско лоби в Скопие. Ето за какво Белград подхрани непримиримостта на Скопие към България и обтегнатите връзки сред тях.
Сръбското лоби в Скопие блокира всеки опит на македонската дипломация да бъде гъвкава във връзка с българските претенции. Албанският министър председател влезе в тези българо-македонски връзки, защитавайки стратегическия интерес на Сърбия и атакувайки България. Така албанският министър председател е яхнал антибългарския кон на Сърбия поради тайния си персонален съюз с президента на Сърбия Вучич.
Наивните поданици на Тирана би трябвало да знаят, че даже при опасността за протест на срещата на върха ЕС-Западни Балкани на 23 юни, която беше концепция на Вучич, албанският министър председател се причисли към Вучич, а не към Ковачевски.
Лошото е, че следствията от това скандално дипломатическо държание по отношение на атлантически съдружник и положително по отношение на албанския народен въпрос ще заплати албанската страна, тъй като другарските връзки сред Албания и България са накърнени поради Сърбия.
Премиерът не познава албанската държавна дипломатическа памет, само че някой може да му напомни по какъв начин Международният съд в Хага произсене на 22 юли 2010 година решението за законността на оповестяването на независимостта на Косово в сходство с интернационалното право и резолюция 1244 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Най-силният яд на Сърбия не беше против албанската делегация на Министерство на външните работи там, а против българската делегация на Министерство на външните работи, която при излагането на своята публична позиция показа изключителна юридическа отбрана на правото на Косово на самостоятелност.
Сръбският външен министър Вук Йеремич даде този ден конференция в Хага и остро нападна България „ за това, че пази Косово повече от Албания “. Историческата памет не работи при сегашната власт. Албанският министър председател би трябвало да удържи коня на антибългарската нервност и да го остави да шества из европейските медии с извинителна апологетика по отношение на Сърбия. Албания, Косово и албанската нация няма потребност да си основават нови врагове на Балканите. Достатъчни са ни старите непоправими врагове като Сърбия, която държи върха по неплатен кръвен дълг към албанската нация. /БГНЕС
----------
Коментар на Шабан Мурати за в. „ Дита ”.
Шабан Мурати е албански кариерен посланик и публицист. Автор на доста книги, публикации и мнения за интернационалните връзки и ролята на Албания в тях.
Дипломатите се пробваха да схванат персоналните аргументи за този холеричен припадък, защото няма национална причина за това. А даже и да имаше, министър-председателят на една страна не можеше да употребява обществено пошъл език. България, като член на Европейски Съюз, съобщи още от първия ден на ветото против Скопие, че е за започване на договарянията за присъединение към Европейски Съюз с Албания. Така че решението да не се отворят договарянията с Албания е на Европейски Съюз, който има свои аргументи за това, а не е по виновност на България. Българското несъгласие върху Скопие е единствено предлог за Европейски Съюз.
Дори Сърбия, която извърши четири кървави експанзии против прилежащи страни, получи статут на претендент за участие в Европейски Съюз няколко години преди Албания. Тогава нямаше българско несъгласие.
Избухването на албанския министър председател против България няма нищо общо с българското несъгласие върху Скопие. Гневът му е обвързван с дълбоката угриженост на Сърбия по отношение на резултата от това несъгласие върху връзките сред България и Северна Македония. Изпълнението на условия на България във връзка с историята, езика и идентичността от страна на Скопие би съборило целия неестествен разказ за основаването на виртуалната република Македония от Сърбия през 1945 година като съпротива на България.
С осъществяването на българските претенции от страна на Северна Македония Сърбия би изгубила мощното си въздействие посредством преобладаващото сръбско лоби в Скопие. Ето за какво Белград подхрани непримиримостта на Скопие към България и обтегнатите връзки сред тях.
Сръбското лоби в Скопие блокира всеки опит на македонската дипломация да бъде гъвкава във връзка с българските претенции. Албанският министър председател влезе в тези българо-македонски връзки, защитавайки стратегическия интерес на Сърбия и атакувайки България. Така албанският министър председател е яхнал антибългарския кон на Сърбия поради тайния си персонален съюз с президента на Сърбия Вучич.
Наивните поданици на Тирана би трябвало да знаят, че даже при опасността за протест на срещата на върха ЕС-Западни Балкани на 23 юни, която беше концепция на Вучич, албанският министър председател се причисли към Вучич, а не към Ковачевски.
Лошото е, че следствията от това скандално дипломатическо държание по отношение на атлантически съдружник и положително по отношение на албанския народен въпрос ще заплати албанската страна, тъй като другарските връзки сред Албания и България са накърнени поради Сърбия.
Премиерът не познава албанската държавна дипломатическа памет, само че някой може да му напомни по какъв начин Международният съд в Хага произсене на 22 юли 2010 година решението за законността на оповестяването на независимостта на Косово в сходство с интернационалното право и резолюция 1244 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Най-силният яд на Сърбия не беше против албанската делегация на Министерство на външните работи там, а против българската делегация на Министерство на външните работи, която при излагането на своята публична позиция показа изключителна юридическа отбрана на правото на Косово на самостоятелност.
Сръбският външен министър Вук Йеремич даде този ден конференция в Хага и остро нападна България „ за това, че пази Косово повече от Албания “. Историческата памет не работи при сегашната власт. Албанският министър председател би трябвало да удържи коня на антибългарската нервност и да го остави да шества из европейските медии с извинителна апологетика по отношение на Сърбия. Албания, Косово и албанската нация няма потребност да си основават нови врагове на Балканите. Достатъчни са ни старите непоправими врагове като Сърбия, която държи върха по неплатен кръвен дълг към албанската нация. /БГНЕС
----------
Коментар на Шабан Мурати за в. „ Дита ”.
Шабан Мурати е албански кариерен посланик и публицист. Автор на доста книги, публикации и мнения за интернационалните връзки и ролята на Албания в тях.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ