Европейската централна банка навършва 20 години
Европейската централна банка (съкратено ЕЦБ ) е централната банка на страните от Еврозоната, групата от страни членки на Европейски Съюз, които са приели еврото за своя публична валута. То е втората по значение резервнавалута, както и втората най-търгувана парична единица в света след американския $.
Европейската централна банка е фактическият правоприемник на Европейския паричен институт (ЕПИ). ЕПИ е основан по време на старта на втория стадий на Икономическия и паричен съюз на Европейския съюз, като задачата му е била да спомага за прекосяването на европейските страни към еврото и да приготви основаването на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). От своя страна, Европейският паричен институт заема мястото на Европейския паричен кооперативен фонд.
Европейската централна банка заменя ЕПИ на 1 юни 1998 година по силата на Договора от Маастрихт, само че придобива действителна власт на 1 януари 1999 година с въвеждането на еврото. Със старта на действието на ЕЦБ стартира и третият стадий на Европейския паричен съюз. Първият ръководител на Европейската централна банка е Вим Дуйзенберг , някогашен президент на централната банка на Нидерландия и на Европейския паричен институт.
С влизането на мощ на Лисабонския контракт от 1 декември 2009 година Европейската централна банка придобива формален статут на институция на Европейския съюз. Банката е основана във Франкфурт , най-големия финансов център в еврозоната. Това е несъмнено от Амстердамския контракт. Днес еврозоната включва 19 страни: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия и Франция.
Още седем други страни ще бъдат признати, откакто изпълнят изискванията за участие. Англия, Дания и Швеция са отвън еврозоната по свое предпочитание. Някои от териториите на страните членки имат специфичен статус по повод използването на правните правила на Европейски Съюз: едни употребяват еврото, други - не.
Европейската централна банка дефинира паричната политика на страните от еврозоната. Тя емитира единната европейска валута - еврото; следи за естественото действие на платежните системи; реализира паричната политика на Европейски Съюз и има пълномощия без значение да взема решения по отношение на тази политика; реализира валутните интервенции на страните членки в съюза и отвън него.
Европейската централна банка е една от седемте институции на Европейски Съюз, разказана в Договора на Европейския съюз. Европейската централна банка е централната банка за 19-те страни членки на еврозоната. Тя е една от най-значимите в света. Капиталът на банката се има от централните банки на 28-те страни членки на Европейския съюз. Европейската централна банка е учредена през 1998 година с подписването на Договора от Амстердам.
Основната цел на Европейската централна банка, съгласно Устава й, е да поддържа ценовата непоклатимост в еврозоната. Тя има изключителното пълномощие да печата евробанкноти. Държавите от еврозоната имат право да секат монети, единствено след утвърждение от ЕЦБ.
През 2011 година италианският финансист Марио Драги е определен за ръководител на ЕЦБ, като заема поста от 1 ноември. Председателят на ЕЦБ се избира с единогласие от 19-те страни от еврозоната за осем години.
Сега, 20 години след основаването си, Европейската централна банка може скоро да стане очевидец на немислимото: немец отпред на институцията. Маркус Сьодер от консервативния Християнсоциален съюз, който в този момент е министър председател на провинция Бавария, настоя още през 2016 година по-отчетлив немски почерк в дейностите на ЕЦБ. Същевременно в една по-скорошна оценка анализатори от банка UBS вършат заключението, че "германското въздействие в съвета на ЕЦБ е прекомерно малко, като се има поради правилото "един човек, един глас. " Така че огромни са очакванията, че президентът на Bundesbank Йенс Вайдман ще поеме управителната служба от Драги отпред на ЕЦБ през есента на 2019 година, като за първи път представител на най-голямата европейска стопанска система ще получи един от най-влиятелните постове в Европа.
Европейската централна банка не би трябвало да бъде бъркана с Европейската капиталова банка, която се има от членовете на Европейския съюз.
Европейската централна банка е фактическият правоприемник на Европейския паричен институт (ЕПИ). ЕПИ е основан по време на старта на втория стадий на Икономическия и паричен съюз на Европейския съюз, като задачата му е била да спомага за прекосяването на европейските страни към еврото и да приготви основаването на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). От своя страна, Европейският паричен институт заема мястото на Европейския паричен кооперативен фонд.
Европейската централна банка заменя ЕПИ на 1 юни 1998 година по силата на Договора от Маастрихт, само че придобива действителна власт на 1 януари 1999 година с въвеждането на еврото. Със старта на действието на ЕЦБ стартира и третият стадий на Европейския паричен съюз. Първият ръководител на Европейската централна банка е Вим Дуйзенберг , някогашен президент на централната банка на Нидерландия и на Европейския паричен институт.
С влизането на мощ на Лисабонския контракт от 1 декември 2009 година Европейската централна банка придобива формален статут на институция на Европейския съюз. Банката е основана във Франкфурт , най-големия финансов център в еврозоната. Това е несъмнено от Амстердамския контракт. Днес еврозоната включва 19 страни: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия и Франция.
Още седем други страни ще бъдат признати, откакто изпълнят изискванията за участие. Англия, Дания и Швеция са отвън еврозоната по свое предпочитание. Някои от териториите на страните членки имат специфичен статус по повод използването на правните правила на Европейски Съюз: едни употребяват еврото, други - не.
Европейската централна банка дефинира паричната политика на страните от еврозоната. Тя емитира единната европейска валута - еврото; следи за естественото действие на платежните системи; реализира паричната политика на Европейски Съюз и има пълномощия без значение да взема решения по отношение на тази политика; реализира валутните интервенции на страните членки в съюза и отвън него.
Европейската централна банка е една от седемте институции на Европейски Съюз, разказана в Договора на Европейския съюз. Европейската централна банка е централната банка за 19-те страни членки на еврозоната. Тя е една от най-значимите в света. Капиталът на банката се има от централните банки на 28-те страни членки на Европейския съюз. Европейската централна банка е учредена през 1998 година с подписването на Договора от Амстердам.
Основната цел на Европейската централна банка, съгласно Устава й, е да поддържа ценовата непоклатимост в еврозоната. Тя има изключителното пълномощие да печата евробанкноти. Държавите от еврозоната имат право да секат монети, единствено след утвърждение от ЕЦБ.
През 2011 година италианският финансист Марио Драги е определен за ръководител на ЕЦБ, като заема поста от 1 ноември. Председателят на ЕЦБ се избира с единогласие от 19-те страни от еврозоната за осем години.
Сега, 20 години след основаването си, Европейската централна банка може скоро да стане очевидец на немислимото: немец отпред на институцията. Маркус Сьодер от консервативния Християнсоциален съюз, който в този момент е министър председател на провинция Бавария, настоя още през 2016 година по-отчетлив немски почерк в дейностите на ЕЦБ. Същевременно в една по-скорошна оценка анализатори от банка UBS вършат заключението, че "германското въздействие в съвета на ЕЦБ е прекомерно малко, като се има поради правилото "един човек, един глас. " Така че огромни са очакванията, че президентът на Bundesbank Йенс Вайдман ще поеме управителната служба от Драги отпред на ЕЦБ през есента на 2019 година, като за първи път представител на най-голямата европейска стопанска система ще получи един от най-влиятелните постове в Европа.
Европейската централна банка не би трябвало да бъде бъркана с Европейската капиталова банка, която се има от членовете на Европейския съюз.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ