Лора Георгиева от Антикорупционния фонд: Съдебните актове в полза на “Евролаб“ – има повод за съмнения
“Евролаб “ е компанията, която през последните 10 години оперира на Граничен контролно-пропусквателен пункт “Кап. Андреево “ и дава отговор за контрола на храните и селскостопанските артикули, които влизат от Турция.
В края на май Агенцията по храните (БАБХ) се опита да постави завършек на частния монопол в контрола на границата и това даде началото на поредност от правосъдни каузи и сътвори проблеми на границата.
Наложи се даже намесата на жандармерията, с цел да не се пречи на чиновниците на Агенцията да си правят работата, като представителите на “Евролаб “ се опитваха да си върнат контрола, базирайки се на правосъдните решения.
Според Антикорупционния фонд обаче има мотив за основателни подозрения за съществени нередности в правосъдните актове в интерес на “Евролаб “.
“Нарушенията са в две направления – е дното всъщност, другото е по отношение на разпределението на делата . Това от трите избрания, постановени по едно и също време на 19 април, най-проблемното касае осъществяването на товаро-разтоварна активност на Граничните контролно-пропускателни пунктове или по-конкретно на Граничен контролно-пропусквателен пункт “Кап. Андреево “, сподели в “Преди всички “ Лора Георгиева , специалист в Антикорупционния фонд
“Става въпрос за това, че определението на Върховен административен съд преглежда качеството “оператор “, като някаква специфична функционалност, която включва набор от права. Съдът даже ги назовава “правомощия “, което е безусловно неприемливо, тъй като пълномощия имат единствено държавните органи. Едно частно сдружение, каквото е “Евролаб 2011 “ ЕООД няма по какъв начин да има пълномощия. Така или другояче съдът твърди, че дейностите на БАБХ са дейности, които не се основават на закона или на административен акт, публикуван от страна на БАБХ или от страна на различен административен орган, и всъщност са дейности, които нарушават правата на “Евролаб 2011 “, а точно специфичното му качество на оператор, който единствено и само има право да прави товаро-разтоварна активност на границата “, споделя тя и добавя:
“По създание това е погрешно, защото тази активност по своята същина и по смисъла на регламента е част от формалния надзор, защото няма по какъв начин органът на формален надзор, който в тази ситуация е БАБХ, дейно и качествено да извърши надзор при съблюдаване на условията, които са заложени в регламента . Да извърши подобен надзор, който се прави без авансово известяван, учредено на риска, съответно, постоянно, в случай, че едно частно сдружение действително му смъква стоките и му ги дава за надзор. “
“Това значи, че физическите инспекции, които органите на формален надзор правят, ще се сведат до надзор във връзка с разтоварената част, която е избрана от едно частно лице, като освен това частното лице е в договорни връзки с вносителите, които също са оператори. “ Оператор “ въобще е едно разбиране, с което всички лица, които имат отговорности по отношение на производството, разпространяването, внасянето на харани и на фуражи, това не е характерна функционалност, осъществявана на Граничен контролно-пропусквателен пункт, чиято същина на час е товаро-разтоварната активност. Това в действителност е и изводът, който внушава цялото определение на Върховен административен съд “, показва още тя.
Защо е притеснително даже допускането на жалбата на “Евролаб “?
“Това е произвеждане за преустановяване на в действителност дейности. Ако говорите с някой авдокат с дългогогодишна процедура във Върховен административен съд, ще ви каже, че доста рядко такива производства завършват с изговаряне всъщност. Лично не съм виждала такова, нормално не се позволява, защото самото произвеждане е доста характерно. За да бъде основателно извършено, е належащо дейностите, които се правят, да не се основават нито на нормативен акт, нито на административен . Това е извънредно рядко. Освен това има редица други затруднения, въведени в практиката и условия, които следва да са на разположение – да не е прекъснато, да е директно и така нататък
Информацията, оповестена от Върховен административен съд, в действителност ни дава усещането, че е супер подробна. Тя не дава отговор на значителния въпрос обаче – какво е наложило такова значително закъснение при образуването и при разпределението на делата “, споделя още Георгиева в “Преди всички “ и акцентира:
“Съмняваме се в съблюдаване на условията за инцидентен асортимент посредством отмерено електронно систематизиране, което е главен принцип, заложен като гаранция за самостоятелното, независимо решение на делата, в действителност учредено на вътрешното разбиране на съдиите и то на тези, които са инцидентно разпределени, както споделя законът. Сигналът до Инспектората касае само разпределението на делата, той не касае всъщност нашите причини, защото това е отвън неговата подготвеност. “
Чуйте цялостния диалог в звуковия файл.
По обявата работи: Зоя Димитрова
В края на май Агенцията по храните (БАБХ) се опита да постави завършек на частния монопол в контрола на границата и това даде началото на поредност от правосъдни каузи и сътвори проблеми на границата.
Наложи се даже намесата на жандармерията, с цел да не се пречи на чиновниците на Агенцията да си правят работата, като представителите на “Евролаб “ се опитваха да си върнат контрола, базирайки се на правосъдните решения.
Според Антикорупционния фонд обаче има мотив за основателни подозрения за съществени нередности в правосъдните актове в интерес на “Евролаб “.
“Нарушенията са в две направления – е дното всъщност, другото е по отношение на разпределението на делата . Това от трите избрания, постановени по едно и също време на 19 април, най-проблемното касае осъществяването на товаро-разтоварна активност на Граничните контролно-пропускателни пунктове или по-конкретно на Граничен контролно-пропусквателен пункт “Кап. Андреево “, сподели в “Преди всички “ Лора Георгиева , специалист в Антикорупционния фонд
“Става въпрос за това, че определението на Върховен административен съд преглежда качеството “оператор “, като някаква специфична функционалност, която включва набор от права. Съдът даже ги назовава “правомощия “, което е безусловно неприемливо, тъй като пълномощия имат единствено държавните органи. Едно частно сдружение, каквото е “Евролаб 2011 “ ЕООД няма по какъв начин да има пълномощия. Така или другояче съдът твърди, че дейностите на БАБХ са дейности, които не се основават на закона или на административен акт, публикуван от страна на БАБХ или от страна на различен административен орган, и всъщност са дейности, които нарушават правата на “Евролаб 2011 “, а точно специфичното му качество на оператор, който единствено и само има право да прави товаро-разтоварна активност на границата “, споделя тя и добавя:
“По създание това е погрешно, защото тази активност по своята същина и по смисъла на регламента е част от формалния надзор, защото няма по какъв начин органът на формален надзор, който в тази ситуация е БАБХ, дейно и качествено да извърши надзор при съблюдаване на условията, които са заложени в регламента . Да извърши подобен надзор, който се прави без авансово известяван, учредено на риска, съответно, постоянно, в случай, че едно частно сдружение действително му смъква стоките и му ги дава за надзор. “
“Това значи, че физическите инспекции, които органите на формален надзор правят, ще се сведат до надзор във връзка с разтоварената част, която е избрана от едно частно лице, като освен това частното лице е в договорни връзки с вносителите, които също са оператори. “ Оператор “ въобще е едно разбиране, с което всички лица, които имат отговорности по отношение на производството, разпространяването, внасянето на харани и на фуражи, това не е характерна функционалност, осъществявана на Граничен контролно-пропусквателен пункт, чиято същина на час е товаро-разтоварната активност. Това в действителност е и изводът, който внушава цялото определение на Върховен административен съд “, показва още тя.
Защо е притеснително даже допускането на жалбата на “Евролаб “?
“Това е произвеждане за преустановяване на в действителност дейности. Ако говорите с някой авдокат с дългогогодишна процедура във Върховен административен съд, ще ви каже, че доста рядко такива производства завършват с изговаряне всъщност. Лично не съм виждала такова, нормално не се позволява, защото самото произвеждане е доста характерно. За да бъде основателно извършено, е належащо дейностите, които се правят, да не се основават нито на нормативен акт, нито на административен . Това е извънредно рядко. Освен това има редица други затруднения, въведени в практиката и условия, които следва да са на разположение – да не е прекъснато, да е директно и така нататък
Информацията, оповестена от Върховен административен съд, в действителност ни дава усещането, че е супер подробна. Тя не дава отговор на значителния въпрос обаче – какво е наложило такова значително закъснение при образуването и при разпределението на делата “, споделя още Георгиева в “Преди всички “ и акцентира:
“Съмняваме се в съблюдаване на условията за инцидентен асортимент посредством отмерено електронно систематизиране, което е главен принцип, заложен като гаранция за самостоятелното, независимо решение на делата, в действителност учредено на вътрешното разбиране на съдиите и то на тези, които са инцидентно разпределени, както споделя законът. Сигналът до Инспектората касае само разпределението на делата, той не касае всъщност нашите причини, защото това е отвън неговата подготвеност. “
Чуйте цялостния диалог в звуковия файл.
По обявата работи: Зоя Димитрова
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ