АФП: ЕС отваря врати за балканските държави, Македония напредва
ЕС предложи на някои от 6-те балкански страни, които се надяват да се причислят към блока, вероятността да станат нови членове през 2025г., само че ги предизвести, че към момента има доста спънки за превъзмогване.
Пътната карта на Европейската комисия за района, показана по-рано този месец, гласи, че страните би трябвало да изкоренят проблемите с корупцията и върховенството на закона, както и да уредят серията от назряващи териториални разногласия.
„ Вратата на Европейски Съюз е отворена за по-нататъшни присъединения, единствено тогава, когато обособените страни са изпълнили критериите ”, се оповестява в проекта.
Председателят на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер ще стартира обиколка на района в неделя, с цел да разиска новата тактика, в която се акцентира „ осъществяването на фундаменталните промени и добросъседските връзки ”.
Черна гора и Сърбия са първите в листата за присъединение, дружно с Албания, Босна, Косово и Република Македония, които се подреждат след тях, само че всички те стават нетърпеливи, откакто Европейски Съюз сложи разширението на съюза в режим на задържане преди 4 години.
Сръбският президент Александър Вучич съобщи, че шансът Сърбия да се причисли към Европейски Съюз до 2025 година е „ доста значим като тласък за сръбските жители ”.
Той обаче предизвести, че би трябвало да бъдат взети „ сложни решения ” на нерешените въпроси в страната – преди всичко разногласието на Сърбия с Косово.
Сърбия отхвърля да признае своята някогашна провинция, откогато тя разгласи самостоятелност преди десетилетие.
" Топка в нашето поле ”
Черна гора има съображение да бъде задоволена от тактиката на Европейски Съюз, сподели министър-председателят Душко Маркович. Европейското придвижване Черна гора дефинира, че е „ обезсърчително ”, че проектът за 2025 година се смята за „ извънредно амбициозна ” вероятност.
Юнкер предизвести Сърбия и Черна гора за прекомерното „ неспокойствие ”, като сподели, че 2025 година „ е индикативна дата, дата за поощряване, тъй че обезпокоените хора да могат да тръгнат по пътя си ”.
Крайният период за останалите балкански страни е по-малко явен.
Албания, претендент от 2014 година, се надява да стартира договаряния с Брюксел тази година и е подготвена да форсира промените, с цел да настигне останалите, сподели министър-председателят Еди Рама.
„ Искаме да реализираме по-бърз прогрес и за какво да не се присъединим към Европейски Съюз по същото време ”, както и Сърбия, добави Рама.
Албанският политически анализатор Лютви Дервиши предизвести, че присъединението към Европейски Съюз „ е национално предпочитание, само че не е лотария ”.
„ Топката е в нашето поле ”, разяснява още Дервиши пред Агенция Франс Прес, като се базира на темповете на промяна, изключително в битката против проведената престъпност и корупцията, обсъждана от Европейски Съюз като приоритет за Албания.
" Заключена в чакалнята "
Македония, която кандидатства за участие в Европейски Съюз от 2005 година, ще би трябвало да позволи 25-годишен спор с Гърция за името си.
Атина, която може да блокира участието на Македония в Европейски Съюз, твърди, че потреблението на името допуска, че Скопие има териториални искания към историческия северен район на Гърция.
Македония обаче неотдавна означи забележителен прогрес и Европейски Съюз съобщи, че е „ доста убеден ”, че разногласието ще бъде позволен преди юли.
Премиерът Зоран Заев похвали новия проект на Европейски Съюз, като съобщи, че „ съгласно тази тактика Македония е на прав път ”.
Той добави, че това ще даде мотивация „ да работим и настигнем Сърбия и Черна гора, които към този момент договарят ” с Европейски Съюз.
Въпреки това македонският външен министър Никола Димитров съобщи по-рано този месец, че е мъчно страните да продължат да се движат в вярната посока, в случай че са „ заключени в чакалнята ”.
В Босна, която кандидатства за участие през 2016 година, мюсюлманският водач Бакир Изетбеговия съобщи, че е убеден, че „ можем да настигнем тези, които са по-напред по пътя за Европейски Съюз ”.
Но страната ще би трябвало да се оправи с продължаващото напрежение с босненските сърби, в това число и с техния водач Милорад Додик, който постоянно заплашва с разединение.
Косово беше страната най-разочарована от тактиката на Европейски Съюз.
Медиите в столицата Прищина показаха, че вместо да употребяват термини като „ присъединение ” и „ статут на кандидатки ”, употребявани за други страни, в документът написа, че Косово може да „ напредне по европейския път ”, когато „ събитията разрешат ”.
Пет от 28-те държави-членки на Европейски Съюз към момента не признават независимостта на Косово, а президентът Хашим Тачи ги упрекна „ в неналичието на изключителна позиция за Косово ” в новия проект.
„ Косово няма да потъне в обезсърчение ”, добави Тачи. /БГНЕС
-------------
Катарина Шубашич, Агенция Франс Прес.
Пътната карта на Европейската комисия за района, показана по-рано този месец, гласи, че страните би трябвало да изкоренят проблемите с корупцията и върховенството на закона, както и да уредят серията от назряващи териториални разногласия.
„ Вратата на Европейски Съюз е отворена за по-нататъшни присъединения, единствено тогава, когато обособените страни са изпълнили критериите ”, се оповестява в проекта.
Председателят на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер ще стартира обиколка на района в неделя, с цел да разиска новата тактика, в която се акцентира „ осъществяването на фундаменталните промени и добросъседските връзки ”.
Черна гора и Сърбия са първите в листата за присъединение, дружно с Албания, Босна, Косово и Република Македония, които се подреждат след тях, само че всички те стават нетърпеливи, откакто Европейски Съюз сложи разширението на съюза в режим на задържане преди 4 години.
Сръбският президент Александър Вучич съобщи, че шансът Сърбия да се причисли към Европейски Съюз до 2025 година е „ доста значим като тласък за сръбските жители ”.
Той обаче предизвести, че би трябвало да бъдат взети „ сложни решения ” на нерешените въпроси в страната – преди всичко разногласието на Сърбия с Косово.
Сърбия отхвърля да признае своята някогашна провинция, откогато тя разгласи самостоятелност преди десетилетие.
" Топка в нашето поле ”
Черна гора има съображение да бъде задоволена от тактиката на Европейски Съюз, сподели министър-председателят Душко Маркович. Европейското придвижване Черна гора дефинира, че е „ обезсърчително ”, че проектът за 2025 година се смята за „ извънредно амбициозна ” вероятност.
Юнкер предизвести Сърбия и Черна гора за прекомерното „ неспокойствие ”, като сподели, че 2025 година „ е индикативна дата, дата за поощряване, тъй че обезпокоените хора да могат да тръгнат по пътя си ”.
Крайният период за останалите балкански страни е по-малко явен.
Албания, претендент от 2014 година, се надява да стартира договаряния с Брюксел тази година и е подготвена да форсира промените, с цел да настигне останалите, сподели министър-председателят Еди Рама.
„ Искаме да реализираме по-бърз прогрес и за какво да не се присъединим към Европейски Съюз по същото време ”, както и Сърбия, добави Рама.
Албанският политически анализатор Лютви Дервиши предизвести, че присъединението към Европейски Съюз „ е национално предпочитание, само че не е лотария ”.
„ Топката е в нашето поле ”, разяснява още Дервиши пред Агенция Франс Прес, като се базира на темповете на промяна, изключително в битката против проведената престъпност и корупцията, обсъждана от Европейски Съюз като приоритет за Албания.
" Заключена в чакалнята "
Македония, която кандидатства за участие в Европейски Съюз от 2005 година, ще би трябвало да позволи 25-годишен спор с Гърция за името си.
Атина, която може да блокира участието на Македония в Европейски Съюз, твърди, че потреблението на името допуска, че Скопие има териториални искания към историческия северен район на Гърция.
Македония обаче неотдавна означи забележителен прогрес и Европейски Съюз съобщи, че е „ доста убеден ”, че разногласието ще бъде позволен преди юли.
Премиерът Зоран Заев похвали новия проект на Европейски Съюз, като съобщи, че „ съгласно тази тактика Македония е на прав път ”.
Той добави, че това ще даде мотивация „ да работим и настигнем Сърбия и Черна гора, които към този момент договарят ” с Европейски Съюз.
Въпреки това македонският външен министър Никола Димитров съобщи по-рано този месец, че е мъчно страните да продължат да се движат в вярната посока, в случай че са „ заключени в чакалнята ”.
В Босна, която кандидатства за участие през 2016 година, мюсюлманският водач Бакир Изетбеговия съобщи, че е убеден, че „ можем да настигнем тези, които са по-напред по пътя за Европейски Съюз ”.
Но страната ще би трябвало да се оправи с продължаващото напрежение с босненските сърби, в това число и с техния водач Милорад Додик, който постоянно заплашва с разединение.
Косово беше страната най-разочарована от тактиката на Европейски Съюз.
Медиите в столицата Прищина показаха, че вместо да употребяват термини като „ присъединение ” и „ статут на кандидатки ”, употребявани за други страни, в документът написа, че Косово може да „ напредне по европейския път ”, когато „ събитията разрешат ”.
Пет от 28-те държави-членки на Европейски Съюз към момента не признават независимостта на Косово, а президентът Хашим Тачи ги упрекна „ в неналичието на изключителна позиция за Косово ” в новия проект.
„ Косово няма да потъне в обезсърчение ”, добави Тачи. /БГНЕС
-------------
Катарина Шубашич, Агенция Франс Прес.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ