Елитни иракски сили за сигурност завзеха сградите на кюрдското правителство

Елитни иракски сили за сигурност завзеха постройките на кюрдското държавно управление в центъра на Киркук, а иракският министър председател Хайдер ал-Абади е наредил да бъде издигнато иракското знаме над Киркук и други противоречиви територии. Служител на иракското министерство на петрола съобщи, че "много скоро" иракската войска ще откри надзор върху всички нефтени залежи в провинция Киркук.

Съществуващото от век придвижване за кюрдска самостоятелност претърпя пагубно проваляне, защото иракските военни сили още веднъж си върнаха провинцията Киркук, до момента срещащи дребна опозиция от бойците на пешмерга. Кюрдски публични лица упрекват част от силите, принадлежащи към Патриотичния съюз на Кюрдистан (ПСК), една от двете съществени кюрдски партии, в "предателство" по тази причина, че не се опълчват на иракската офанзива.

Мечтите на иракските кюрди за реализиране на същинска самостоятелност зависят от контрола върху нефтеното благосъстояние на Киркук, което в този момент те изгубиха, евентуално вечно. Такава автономност, каквато те биха имали, ще бъде орязана, защото Турция разгласи, че ще съобщи контрола върху граничната врата сред Турция и иракския Кюрдистан на централното държавно управление в Багдад.

Операцията на иракското държавно управление стартира рано сутринта в понеделник и войските бързо завзеха две огромни нефтени залежи и основната квартира на North Oil Company. Конвой от бронирани коли на добре подготвените и натрупали огромен опит сили за битка с тероризма на Багдад, които водеха офанзивата в борбата за Мосул, се придвижваха гладко до квартала на Киркук, в който се намират държавната работа и други административни здания.

Иракските петролни представители в Багдад споделят, че кюрдските управляващи на районното държавно управление на Кюрдистан (РПК) са се пробвали да прекратят производството на нефт посредством евакуация на нефтените служащи, само че това произвеждане скоро ще бъде обновено. Кюрдите завзеха град Киркук през 2003 година по време на американското настъпление и разшириха контрола си през 2014 година, когато иракската войска в северната част на страната бе победена от „ Ислямска страна ”(ИД).

Улиците в град Киркук бяха опразнени сутринта, защото хората си останаха в къщите или избягаха на територията на РПК на север. Досега е имало малко пукотевица, защото пешмерга изоставиха позициите си в конюнктура, изглеждаща като авансово уговорено евакуиране. Градът има население от един милион, формирано от кюрди, араби и туркмени, последните две общности са враждебни към кюрдското ръководство. Един гражданин на Киркук сподели, че етническите туркмени са стреляли с оръжия във въздуха, с цел да отпразнуват завладяването от държавните сили.

Абади се обърна към неговите сили за сигурност в изказване, прочетено по държавната телевизия, „ да наложат сигурност в Киркук в съдействие с популацията на града и пешмерга “. Той прикани пешмерга да се подчинят на федералните управляващи. След извоюването назад от ИД на контрола върху Мосул през юли след деветмесечна блокада, Абади ще ускори политическите си позиции с успеха над кюрдите, чиито командири бяха дали обещание да бранят Киркук до края.

Тази тирада и триумфът на иракското военно настъпване против незначителна опозиция е удар против президента Масуд Барзани, който подпали сегашната рецесия. Той направи това с провеждането на референдум за кюрдската самостоятелност на 254 септември, който беше посрещнат с възторг от иракските кюрди. Но на него уверено се опълчиха централното иракско държавно управление, Иран, Турция, както и обичайни кюрдски съдружници като Съединени американски щати и европейците, оставяйки Барзани изолиран пред лицето на превъзхождащи го сили.

Референдумът е оценен, даже от тези, които в действителност го подкрепяха, като пагубна неточност на Барзани. Камран Кардахи, кюрдски коментатор и някогашен началник на кабинета на иракския президент Джалал Талабани, който умря предходната седмица, сподели, че „ кюрдското управление в никакъв случай не е очаквало, че ще има такива последствия от референдума “. Омар Шейхмус, кюрдски водач деец, предизвести преди референдума, че той може да се трансформира в една от класическите неверни преценки в историята на Ирак, сравнявайки го с решението на Саддам Хюсеин да нахлуе в Иран през 1980 година и в Кувейт през 1990 година Той е смутен, че референдумът, гарантиращ отчуждаването на всички кюрдски съдружници, ще се трансформира в политическа неточност с пагубни последствия.

Изтеглянето на част от кюрдските войски без подозрение е израз на дълбокото разделяне сред кюрдските водачи и техните партии, чиято неприязън постоянно е била сериозна. Двете съществени политически партии, Кюрдската демократическа партия (КДП), ръководена от Масуд Барзани, и Патриотичният съюз на Кюрдистан (ПСК), учреден и управителен от Джалал Талабани, постоянно са имали обособени въоръжени сили, разузнаване и политическо управление. КДП, най-силна в западен Кюрдистан, води през 90-те години на предишния век яростна революция с основания в източните региони ПСК. Киркук постоянно е бил одобряван за територия на ПСК, макар че губернаторът на ПСК Наджмалдин Карим, в последно време промени позициите си към поддръжка на политиката на Барзани.

Част от ПСК, който е доста разлъчен откогато техният водач Джалал Талабани получи инсулт и изпадна в кома, се съпротивляваше на референдума за самостоятелност като маневра на Барзани да показа себе си като популярен кюрдски националистически водач. Ала Талабани, водач на парламентарната делегация на ПСК в Багдад, беше шокиран на погребението на чичо си, някогашния иракски президент Джалал Талабани предишния петък, когато откри, че иракският байрак е отхвърлен от ковчега и там има единствено кюрдски байрак.

Американците бяха близки съдружници на кюрдите в Сирия и Ирак, само че са мощно срещу референдума за самостоятелност, на който гледат като на провокативен и пораждащ различия. Вашингтон прикани „ всички страни към неотложно преустановяване на военните дейности и възобновяване на спокойствието “, допълвайки, че ИД остава същинския зложелател на всички страни в Ирак и че те би трябвало да се концентрират върху нейното заличаване.

Осъждането на Иран от страна на президента Тръмп, откакто той десертифицира договорката за нуклеарната стратегия на Техеран предишния петък, може да подтиква Иран, който е обичайно покровител на РСК, да поддържа една иракска държавна атака против Киркук. Иранците постоянно са се тормозили от това да не би Иракски Кюрдистан да се трансформира в база на американски сили, които могат да бъдат употребявани против Техеран.

Просто пояснение на това, което стана, е, че кюрдското управление беше по-разделено, в сравнение с се очакваше, и иракските въоръжени сили по-силни, а Барзани се отчужди от своите съдружници. Среща на кюрдските водачи в неделя прикани към ходатайство и невоенно решение на рецесията, само че тогава към този момент беше прекомерно късно. /БГНЕС

----------

Патрик Кокбърн, в. „ Индипендънт “