В Кремъл вече управлява "колективен Путин"
" Дневник " препубликува разбора от " ". Англоезичната му версия е оповестена във " Файненшъл таймс ".
Това бе паметен политически театър. На 21 февруари 2022 година, в навечерието на пълномащабната война на Русия против Украйна, президентът Владимир Путин председателстваше съвещание на Съвета за национална сигурност на Русия, излъчено директно по малкия екран. По време на съвещанието той изиска от членовете на Съвета да заявяват дали поддържат предлагането Москва да признае независимостта на сепаратистките републики в Донбас.
Специално проведеното представление остави усещането за един уединен и смахнат цар, изпълнен с пренебрежение към основните си съветници. Видяхме по какъв начин уплашени от него, те обезверено се пробват да му се харесат. А той ги унижава с удоволствие.
Отговорът на Кремъл на неотдавнашния бунт на Евгений Пригожин, ръководителя на наемническата формация " Вагнер ", ни принуждава да преразгледаме този облик. Кризата бе позволена не от Путин, а от " груповия Путин " (мистична фигура, включваща, сред другите, и диктатора на Беларус Александър Лукашенко). Путин, индивидът, беше сърдит и потиснат от измяната на " Вагнер " и се появи по малкия екран, с цел да обещае " сурова кавга ". Ала " груповият Путин " заключи, че би било по-разумно да се договаря с метежниците, с цел да бъде открита тактика за излаз от обстановката. А през днешния ден към този момент знаем, че на 29 юни Путин се е срещнал с Пригожин и други командири на " Вагнер " . За човек, захласнат от измяната и изменничество, това е бил сложен за преглъщане, горчив хап.
Какво се е трансформирало? На първо място, връзките сред Путин и съветските елити. Днес той се опасява от тях не по-малко, в сравнение с те от него. Страхува се не толкоз от гласа им, колкото от желанието им за излаз. Много от най-близките му сътрудници го упрекват персонално за настоящето положение на нещата. Защото таман желанието на Путин да се възползва от конкуренцията сред " Вагнер " и министерството на защитата направи в последна сметка вероятен похода на " Вагнер " към Москва.
Русия на ПутинС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Метежът на Пригожин оголи едно от главните несъгласия в кадровата политика на Путин. За да завоюва войната, Путин се нуждае от амбициозни и безмилостни водачи като началника на " Вагнер " . Но с цел да запази властта си и да обезпечи единството на елитите, той би трябвало да разчита на нехаризматични фигури като министъра на защитата Сергей Шойгу или началника на Генералния щаб ген. Валерий Герасимов. Страхът от " резултата Жуков " - появяването на известен военачалник като Георгий Жуков, руския пълководец, завладял нацистки Берлин - изяснява за какво Пригожин трябваше да си отиде. В негово лице обществото би могло да види опция на Путин.
Тайната на колониалните войни е, че те могат да бъдат сполучливи единствено в случай че хората не помнят за тях. Войната на Путин не е по-различна. Неговото гледище, че боевете в Украйна са единствено " специфична военна интервенция ", а не същинска война, бе опит да успокои руснаците, че в действителност нищо не се е трансформирало в живота им таман когато всичко се промени. Наемниците на " Вагнер " разрушиха фасадата на нормалността, толкоз значима за Кремъл. Запазването на виталния стандарт към този момент не е задоволително, с цел да бъдат уверени руснаците, че няма защо да се тревожат.
Всички преврати стартират с интрига. А несполучливите преврати приключват с параноя. Затова е разумно да чакаме трагични промени по върховете в Кремъл. Но тези упования може и да не се оправдаят. Чистките на по-ниските равнища на службите за сигурност са неизбежни, само че не е ясно дали Кремъл ще рискува да предприеме промени по върховете.
През първата година от войната в Украйна измененията по върховете на властта в Москва бяха поразително незначителни. И до момента в който войните нормално довеждат на власт амбициозни и постоянно безмилостни водачи, потвърдили се в борбите, след февруари 2022 година в йерархията на Путин се издигнаха единствено две групи. Синовете на старите му другари и неговите адютанти - в резюме, тези, които са считани за лоялни и които водачът познава персонално.
Желанието за непоклатимост надви над нуждата от по-ефективно водачество. Днес, след метежа на Пригожин, Путин е изправен пред комплициран избор. Би било мъчно да уволни военното управление на Русия, без да признае, че Пригожин е прав. Но и мъчно би спечелил войната с това управление. Метежът на " Вагнер " укрепи позициите на " груповия Путин ".
Различните усещания на метежа във и отвън Русия хвърлят светлина върху някои негови непредвидими последствия. Докато множеството руснаци бяха ужасени от вероятността за революция, а рейтингът на Пригожин се срина, новият консенсус на Запад е, че всяка промяна на властта в Русия е опция, доколкото всеки водач, друг от Путин, без значение какви са неговите политически възгледи, би могъл с по-голяма възможност да спре войната.
Би било самозалъгване да преглеждаме похода на Пригожин към Москва като предвестител на края на Путиновия режим. Но също толкоз неверно би било да подценим неговото значение. Метежът ознаменува прекосяването на властта от царя Путин към груповия Путин.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Това бе паметен политически театър. На 21 февруари 2022 година, в навечерието на пълномащабната война на Русия против Украйна, президентът Владимир Путин председателстваше съвещание на Съвета за национална сигурност на Русия, излъчено директно по малкия екран. По време на съвещанието той изиска от членовете на Съвета да заявяват дали поддържат предлагането Москва да признае независимостта на сепаратистките републики в Донбас.
Специално проведеното представление остави усещането за един уединен и смахнат цар, изпълнен с пренебрежение към основните си съветници. Видяхме по какъв начин уплашени от него, те обезверено се пробват да му се харесат. А той ги унижава с удоволствие.
Отговорът на Кремъл на неотдавнашния бунт на Евгений Пригожин, ръководителя на наемническата формация " Вагнер ", ни принуждава да преразгледаме този облик. Кризата бе позволена не от Путин, а от " груповия Путин " (мистична фигура, включваща, сред другите, и диктатора на Беларус Александър Лукашенко). Путин, индивидът, беше сърдит и потиснат от измяната на " Вагнер " и се появи по малкия екран, с цел да обещае " сурова кавга ". Ала " груповият Путин " заключи, че би било по-разумно да се договаря с метежниците, с цел да бъде открита тактика за излаз от обстановката. А през днешния ден към този момент знаем, че на 29 юни Путин се е срещнал с Пригожин и други командири на " Вагнер " . За човек, захласнат от измяната и изменничество, това е бил сложен за преглъщане, горчив хап.
Какво се е трансформирало? На първо място, връзките сред Путин и съветските елити. Днес той се опасява от тях не по-малко, в сравнение с те от него. Страхува се не толкоз от гласа им, колкото от желанието им за излаз. Много от най-близките му сътрудници го упрекват персонално за настоящето положение на нещата. Защото таман желанието на Путин да се възползва от конкуренцията сред " Вагнер " и министерството на защитата направи в последна сметка вероятен похода на " Вагнер " към Москва.
Метежът на Пригожин оголи едно от главните несъгласия в кадровата политика на Путин. За да завоюва войната, Путин се нуждае от амбициозни и безмилостни водачи като началника на " Вагнер " . Но с цел да запази властта си и да обезпечи единството на елитите, той би трябвало да разчита на нехаризматични фигури като министъра на защитата Сергей Шойгу или началника на Генералния щаб ген. Валерий Герасимов. Страхът от " резултата Жуков " - появяването на известен военачалник като Георгий Жуков, руския пълководец, завладял нацистки Берлин - изяснява за какво Пригожин трябваше да си отиде. В негово лице обществото би могло да види опция на Путин.
Тайната на колониалните войни е, че те могат да бъдат сполучливи единствено в случай че хората не помнят за тях. Войната на Путин не е по-различна. Неговото гледище, че боевете в Украйна са единствено " специфична военна интервенция ", а не същинска война, бе опит да успокои руснаците, че в действителност нищо не се е трансформирало в живота им таман когато всичко се промени. Наемниците на " Вагнер " разрушиха фасадата на нормалността, толкоз значима за Кремъл. Запазването на виталния стандарт към този момент не е задоволително, с цел да бъдат уверени руснаците, че няма защо да се тревожат.
Всички преврати стартират с интрига. А несполучливите преврати приключват с параноя. Затова е разумно да чакаме трагични промени по върховете в Кремъл. Но тези упования може и да не се оправдаят. Чистките на по-ниските равнища на службите за сигурност са неизбежни, само че не е ясно дали Кремъл ще рискува да предприеме промени по върховете.
През първата година от войната в Украйна измененията по върховете на властта в Москва бяха поразително незначителни. И до момента в който войните нормално довеждат на власт амбициозни и постоянно безмилостни водачи, потвърдили се в борбите, след февруари 2022 година в йерархията на Путин се издигнаха единствено две групи. Синовете на старите му другари и неговите адютанти - в резюме, тези, които са считани за лоялни и които водачът познава персонално.
Желанието за непоклатимост надви над нуждата от по-ефективно водачество. Днес, след метежа на Пригожин, Путин е изправен пред комплициран избор. Би било мъчно да уволни военното управление на Русия, без да признае, че Пригожин е прав. Но и мъчно би спечелил войната с това управление. Метежът на " Вагнер " укрепи позициите на " груповия Путин ".
Различните усещания на метежа във и отвън Русия хвърлят светлина върху някои негови непредвидими последствия. Докато множеството руснаци бяха ужасени от вероятността за революция, а рейтингът на Пригожин се срина, новият консенсус на Запад е, че всяка промяна на властта в Русия е опция, доколкото всеки водач, друг от Путин, без значение какви са неговите политически възгледи, би могъл с по-голяма възможност да спре войната.
Би било самозалъгване да преглеждаме похода на Пригожин към Москва като предвестител на края на Путиновия режим. Но също толкоз неверно би било да подценим неговото значение. Метежът ознаменува прекосяването на властта от царя Путин към груповия Путин.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ