Наводненията: провали ли се Германия?
Да, няма нищо по-човешко от това да тръгнем да търсим виновниците след една толкоз опустошителна естествена злополука. Само дето по този начин няма да помогнем никому, минимум пък на жертвите, на засегнатите фамилии и на всички тези, чието съществувание за минути беше унищожено от чудовищните водни маси. Това дървено философстване ме нервира. То е същото, както след загубен мач на националния тим по футбол: тогава в Германия се появяват 80 милиона разбирачи от футбол, в този момент изникнаха 80 милиона разбирачи от естествени произшествия.
Глобалните системи не могат да плануват районни произшествия
А и освен в Германия. Британската хидроложка Хана Клоук съобщи пред медиите, че хората в Германия не са били осведомени в точния момент за предизвестията на Европейската работа за попречване на наводненията EFAS. Според нея, това било " великански неуспех на системата ". В Германия незабавно подхванаха тематиката: Михаел Тойрер от опозиционната СвДП упрекна вътрешния министър Хорст Зеехофер, че " носи директна и персонална отговорност " за претърпяното от хората. В една предизборна обстановка като сегашната такива обвинявания могат да свършат добра политическа работа. Само дето изказванията на Хоук се оказаха погрешни.
Обществено-правното радио WDR5 да вземем за пример, което се слуша в най-засегнатите провинции, цели 24 часа преди злополуката излъчи следната вест: " Германската метеорологична работа предизвестява за тежки стихии с доста мощни, а тук-там даже рискови поройни превалявания ". Радиото предизвести още, че предстоят продължителни стихии, които могат да нанесат вреди: " На места се чакат градушки, порои и наводнения ". Тоест, всеки, който е слушал прогнозите, би могъл да се досети какво следва. През тези дни даже нямаше потребност да следиш по интернет по какъв начин се развиват преваляванията: задоволително беше да погледнеш през прозореца.
Понякога индивидът просто е безпомощен
Никой обаче не можеше да планува какъв брой бързо пороите ще вдигнат чудовищните водни маси, които заляха обитаеми места като село Шулд на река Ар. Просто тъй като има естествени стихии, които са толкоз непредвидими, че ние не можем да си представим опустошителните им мащаби - колкото и да сме прозорливи и каквито и механически ограничения да сме взели. Системите за ранно предизвестие могат да ни оказват помощ, когато нивото на реките се покачва постепенно - те обаче не правят работа при рискови порои. В продължение на епохи е трупан опит с наводненията и естествените стихии, който оказва помощ на хората да се защищават и ги е научил къде да строят къщите си. Жителите на Шулд не можеха да плануват заплахата. Стихията там отнесе остарели къщи с външен гредоред, които са оцелявали от какви ли не наводнения през вековете. Но тя отнесе и мостове, строени през последните десетилетия съгласно актуалните условия за сигурност и в благозвучие с всички планове против наводнения.
В случая с придошлата река Ар по изключение не важи и обвиняването, че промените на речните корита, канализациите и запечатването на почвата водели точно до такива потопи. Просто тъй като Ар е една от дребното реки, по които няма съвсем никакви изкуствени промени: тя в общи линии и до през днешния ден следва естественото си русло. И в друго едно обитаемо място злополуката не можеше да бъде планувана нито от управляващите, нито от жителите: в Ерфтщат. Там мощно придошлата река на първо време наводни една кариера за трошляк и в такава степен я подкопа, че инертните маси безусловно затрупаха част от прилежащото обитаемо място. В район като този, където към този момент от хилядолетие се копаят кафяви въглища, земните пластове са толкоз нестабилни, че неприятни изненади ни чакат вероятно и в бъдеще.
Кои ли ще бъдат идващите наранени райони?
След като бъдат премахнати вредите, хората край река Ар вероятно ще получат и доста по-добра система за ранно предизвестие. Но идващият потоп може да удари напълно друга река и напълно други селища, които още не са по този начин добре готови. Това никой не може да го планува. Така че си остава следната горчива истина: има естествени стихии, които са по-силни от нас, хората. Стихии, които се стоварват върху ни толкоз бързо и толкоз ненадейно, че никакви системи не могат да ни оказват помощ. Но какво въпреки всичко можем да създадем? Архитектите и експертите по градоустройство би трябвало постоянно да си вадят поучения от историческия опит, с цел да могат да строят по-здрави и по-сигурни здания и инфраструктури. Можем също така да се надяваме, че идващия път няма да бъде още по-лошо. И най-накрая да свикнем с мисълта, че не за всеки проблем безусловно би трябвало да изнамерим и провинен.
Автор: Фабиан Шмид
Глобалните системи не могат да плануват районни произшествия
А и освен в Германия. Британската хидроложка Хана Клоук съобщи пред медиите, че хората в Германия не са били осведомени в точния момент за предизвестията на Европейската работа за попречване на наводненията EFAS. Според нея, това било " великански неуспех на системата ". В Германия незабавно подхванаха тематиката: Михаел Тойрер от опозиционната СвДП упрекна вътрешния министър Хорст Зеехофер, че " носи директна и персонална отговорност " за претърпяното от хората. В една предизборна обстановка като сегашната такива обвинявания могат да свършат добра политическа работа. Само дето изказванията на Хоук се оказаха погрешни.
Обществено-правното радио WDR5 да вземем за пример, което се слуша в най-засегнатите провинции, цели 24 часа преди злополуката излъчи следната вест: " Германската метеорологична работа предизвестява за тежки стихии с доста мощни, а тук-там даже рискови поройни превалявания ". Радиото предизвести още, че предстоят продължителни стихии, които могат да нанесат вреди: " На места се чакат градушки, порои и наводнения ". Тоест, всеки, който е слушал прогнозите, би могъл да се досети какво следва. През тези дни даже нямаше потребност да следиш по интернет по какъв начин се развиват преваляванията: задоволително беше да погледнеш през прозореца.
Понякога индивидът просто е безпомощен
Никой обаче не можеше да планува какъв брой бързо пороите ще вдигнат чудовищните водни маси, които заляха обитаеми места като село Шулд на река Ар. Просто тъй като има естествени стихии, които са толкоз непредвидими, че ние не можем да си представим опустошителните им мащаби - колкото и да сме прозорливи и каквито и механически ограничения да сме взели. Системите за ранно предизвестие могат да ни оказват помощ, когато нивото на реките се покачва постепенно - те обаче не правят работа при рискови порои. В продължение на епохи е трупан опит с наводненията и естествените стихии, който оказва помощ на хората да се защищават и ги е научил къде да строят къщите си. Жителите на Шулд не можеха да плануват заплахата. Стихията там отнесе остарели къщи с външен гредоред, които са оцелявали от какви ли не наводнения през вековете. Но тя отнесе и мостове, строени през последните десетилетия съгласно актуалните условия за сигурност и в благозвучие с всички планове против наводнения.
В случая с придошлата река Ар по изключение не важи и обвиняването, че промените на речните корита, канализациите и запечатването на почвата водели точно до такива потопи. Просто тъй като Ар е една от дребното реки, по които няма съвсем никакви изкуствени промени: тя в общи линии и до през днешния ден следва естественото си русло. И в друго едно обитаемо място злополуката не можеше да бъде планувана нито от управляващите, нито от жителите: в Ерфтщат. Там мощно придошлата река на първо време наводни една кариера за трошляк и в такава степен я подкопа, че инертните маси безусловно затрупаха част от прилежащото обитаемо място. В район като този, където към този момент от хилядолетие се копаят кафяви въглища, земните пластове са толкоз нестабилни, че неприятни изненади ни чакат вероятно и в бъдеще.
Кои ли ще бъдат идващите наранени райони?
След като бъдат премахнати вредите, хората край река Ар вероятно ще получат и доста по-добра система за ранно предизвестие. Но идващият потоп може да удари напълно друга река и напълно други селища, които още не са по този начин добре готови. Това никой не може да го планува. Така че си остава следната горчива истина: има естествени стихии, които са по-силни от нас, хората. Стихии, които се стоварват върху ни толкоз бързо и толкоз ненадейно, че никакви системи не могат да ни оказват помощ. Но какво въпреки всичко можем да създадем? Архитектите и експертите по градоустройство би трябвало постоянно да си вадят поучения от историческия опит, с цел да могат да строят по-здрави и по-сигурни здания и инфраструктури. Можем също така да се надяваме, че идващия път няма да бъде още по-лошо. И най-накрая да свикнем с мисълта, че не за всеки проблем безусловно би трябвало да изнамерим и провинен.
Автор: Фабиан Шмид
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ