Комисията за личните данни ще може да влиза в медии и да им рови в компютрите
© Цветелина Белутова Още по тематиката
GDPR или цензура, облечена в закон
Българският вид на измененията в отбраната на персоналните данни може съществено да затрудни публицистите и да се трансформира в бухалка против неуместните
8 юни 2018
Шефът на комисията за персоналните данни желае бързи промени в закона поради GDPR
Срещу плана за промени в Закона за персоналните данни, направен от Министерство на вътрешните работи, има доста рецензии, Венцислав Караджов дава обещание съответни корекции
4 юни 2018 Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД) ще може да прави инспекции в медии с право да влиза във всички пространства на редакцията и на достъп до всеки компютър и друго техническо средство за предаване на данни, както и право да изисква достъп до всички данни и до цялата информация, с едно само изключение – няма да има право да желае откриване на източниците на информация. Това излиза наяве от плана за промени в Закона за отбрана на персоналните данни (ЗЗЛД), който държавното управление внесе в Народното събрание в края на предходната седмица.
В него са направени някои корекции по отношение на първичния вид, които отразяват част от рецензиите по време на публичното разискване преди приемането му от Министерския съвет. Същевременно обаче, там не престават да стоят редица тревожни текстове, не всички основателни рецензии са съобразени, освен това – при редакцията са се появили нови текстове и разновидности, които пораждат нови опасения. В законопроекта има доста неразбираеми разпореждания, даващи опция за необятно пояснение и произвол, както и казуистично търсени позволения.
Това е оценката на част от специалистите, взели участие в първичното разискване на плана за промени в ЗЗЛД, който в края на тази седмица бе оповестен на уеб страницата на Народното събрание. Законопроектът е огромен – близо 80 страници текст, от които единствено четири страници претекстове. Само по себе се това е извънредно лекомислен метод, още повече, че претекстовете съвсем напълно са отдадени на значимостта на въвеждането на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година по отношение на отбраната на физическите лица по отношение на обработването на персонални данни и по отношение на свободното придвижване на такива данни (т. нар. GDPR), само че не и за обособените текстове всъщност.Александър Кашъмов, юрист, началник на правния екп на фондация " Програма Достъп до информация "
Проектът предлага отбрана на хората от страховете им, а не отбрана на персоналните данни
При цялата конвенционалност от това, че законопроект от 80 страници занапред следва да бъде премислян, хубавото е, че има полемика и даже вслушване в гласовете на специалистите, свързани с прецизиране на наредбите и салдото на права. Удовлетворен съм от показаното предпочитание на институциите да се вслушат в рецензиите по повод да вземем за пример на отпадането на минимума на глобите, на опасенията от затваряне на обществените регистри и други Смятам обаче, че в плана са останали разпореждания, които са в положение да играят ролята на цензура и да нарушат салдото. В този смисъл, от моя позиция по този законопроект към момента е извървян доста по-краткият път, има още доста работа, другояче законът може да се трансформира в секира.
В този план зървам опити за казуистични решения поради манталитетни страхове. Само един подобен образец е въвеждането на възбрана за поддържане на копия на персонални карти, което ми се вижда изцяло безсмислено, тъй като обратно на създалата се настройка това законодателство (GDPR, б.а.) не е за отбрана на персоналните карти, а главно за отбрана на персоналните данни в интернет. По този метод се подменя естеството и смисъла на този закон.
Опасения за цензура и напън върху медии
Едно от сериозните опасения са, че и новата редакция на законопроекта дава необятна опция за цензура и напън върху медии и публицисти. По време на разискването бе коментирано, че журналистическата активност би трябвало категорично да се изключи от приложното поле на ЗЗЛД, защото нейният правилник е другаде – етичен кодекс, Конституция, закони, процедура на Конституционния съд, на Европейския съд по правата на индивида и други Вместо това, законопроектът прави опит да дефинира журналистическото изложение и се дават казуистично изброени критерии за преценка дали то не нарушава законодателството за отбрана на персоналните данни. Към тези критерии остава като независима позиция " други условия, относими към съответния случай ", което е прекомерно общо и оставя опция за всевъзможни тълкования. Това обезсмисля останалите критерии и на процедура оставя преценката на положителната воля на надзорния орган, което в българския подтекст на отношение власт–медии не е добра концепция.
Нещо повече, в плана се е появил нов текст – член 25д, алинея 4, който дава ясни индикации, че КЗЛД ще прави инспекции в медии, като ще има правото на достъп до всички пространства на медията, до всяко съоръжение и всяко средство за култивиране на данни (т.е. до всеки компютър и друго техническо средство за предаване на данни), в това число достъп до всички данни и до цялата информация, с едно само изключение – Комисията няма право да желае откриване на източниците на информация.
Текстът на член 25д, алинея 1 слага съществено въпроса за салдото сред правото на изложение и зщитата на персоналните данни и неприкосновеността на персоналния живот, споделя юрист Александър Кашъмов. Там се споделя, че " обработването на персонални данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изложение е законосъобразно, когато се прави за реализиране на свободата на изложение и правото на информация, при ценене на неприкосновеността на персоналния живот. " Така, както е дефиниран този текст, няма баланс, а императивно условие за ценене на правото на ненарушим персонален живот, без значение от останалите условия и критерии, споделя Кашъмов. Подобен императив е резултат от погрешен превод на директивата, където салдото е водещ принцип, споделя той.
Професионалната загадка остава незащитена
На последващо място – изобщо не е решен казусът със отбраната на професионалната загадка отново с оглед пълномощието на КЗЛД да влиза в пространства, да има достъп до съоръжение и да желае всички данни и информация. Проблемът бе остро подложен от юристите, защото те по закон са задължени да опазват тайната на клиента. Действително, към член 12а, алинея 1 е добавено изречение, че когато при инспекциите на комисията и условието на достъп може да се наруши обвързване за запазване на професионална загадка или друго равностойно обвързване за запазване на загадка, произлизащо от закон, то тогава админът на данни отхвърля да даде достъп, само че единствено " до информацията, предпазена като загадка ".
Съществуват цели осведомителни масиви, които съставляват загадка, каквито са да вземем за пример адвокатските бумаги по Закона за адвокатурата, това са делата на юристите, само че в същото време към този момент сме били очевидци на случаи на напън върху юристи за достъп до адвокатски бумаги от страна на КЗЛД, споделя юрист Кашъмов. Според него, особено поради спецификата на адвокатските архиви, свързани с правото на отбрана на жителите, би следвало целият този масив да е предпазен от инспекции, а не да се постанова при всеки един случай да се изяснява за какво е загадка, в случай, че това е записано в закона.
При всички положения работата по плана в Народното събрание ще стартира след ваканцията, което значи, че ще има задоволително време той да се прочете и осмисли от всеки, който може да бъде обиден от новото законодателство.
GDPR или цензура, облечена в закон
Българският вид на измененията в отбраната на персоналните данни може съществено да затрудни публицистите и да се трансформира в бухалка против неуместните
8 юни 2018
Шефът на комисията за персоналните данни желае бързи промени в закона поради GDPR
Срещу плана за промени в Закона за персоналните данни, направен от Министерство на вътрешните работи, има доста рецензии, Венцислав Караджов дава обещание съответни корекции
4 юни 2018 Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД) ще може да прави инспекции в медии с право да влиза във всички пространства на редакцията и на достъп до всеки компютър и друго техническо средство за предаване на данни, както и право да изисква достъп до всички данни и до цялата информация, с едно само изключение – няма да има право да желае откриване на източниците на информация. Това излиза наяве от плана за промени в Закона за отбрана на персоналните данни (ЗЗЛД), който държавното управление внесе в Народното събрание в края на предходната седмица.
В него са направени някои корекции по отношение на първичния вид, които отразяват част от рецензиите по време на публичното разискване преди приемането му от Министерския съвет. Същевременно обаче, там не престават да стоят редица тревожни текстове, не всички основателни рецензии са съобразени, освен това – при редакцията са се появили нови текстове и разновидности, които пораждат нови опасения. В законопроекта има доста неразбираеми разпореждания, даващи опция за необятно пояснение и произвол, както и казуистично търсени позволения.
Това е оценката на част от специалистите, взели участие в първичното разискване на плана за промени в ЗЗЛД, който в края на тази седмица бе оповестен на уеб страницата на Народното събрание. Законопроектът е огромен – близо 80 страници текст, от които единствено четири страници претекстове. Само по себе се това е извънредно лекомислен метод, още повече, че претекстовете съвсем напълно са отдадени на значимостта на въвеждането на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година по отношение на отбраната на физическите лица по отношение на обработването на персонални данни и по отношение на свободното придвижване на такива данни (т. нар. GDPR), само че не и за обособените текстове всъщност.Александър Кашъмов, юрист, началник на правния екп на фондация " Програма Достъп до информация "
Проектът предлага отбрана на хората от страховете им, а не отбрана на персоналните данни
При цялата конвенционалност от това, че законопроект от 80 страници занапред следва да бъде премислян, хубавото е, че има полемика и даже вслушване в гласовете на специалистите, свързани с прецизиране на наредбите и салдото на права. Удовлетворен съм от показаното предпочитание на институциите да се вслушат в рецензиите по повод да вземем за пример на отпадането на минимума на глобите, на опасенията от затваряне на обществените регистри и други Смятам обаче, че в плана са останали разпореждания, които са в положение да играят ролята на цензура и да нарушат салдото. В този смисъл, от моя позиция по този законопроект към момента е извървян доста по-краткият път, има още доста работа, другояче законът може да се трансформира в секира.
В този план зървам опити за казуистични решения поради манталитетни страхове. Само един подобен образец е въвеждането на възбрана за поддържане на копия на персонални карти, което ми се вижда изцяло безсмислено, тъй като обратно на създалата се настройка това законодателство (GDPR, б.а.) не е за отбрана на персоналните карти, а главно за отбрана на персоналните данни в интернет. По този метод се подменя естеството и смисъла на този закон.
Опасения за цензура и напън върху медии
Едно от сериозните опасения са, че и новата редакция на законопроекта дава необятна опция за цензура и напън върху медии и публицисти. По време на разискването бе коментирано, че журналистическата активност би трябвало категорично да се изключи от приложното поле на ЗЗЛД, защото нейният правилник е другаде – етичен кодекс, Конституция, закони, процедура на Конституционния съд, на Европейския съд по правата на индивида и други Вместо това, законопроектът прави опит да дефинира журналистическото изложение и се дават казуистично изброени критерии за преценка дали то не нарушава законодателството за отбрана на персоналните данни. Към тези критерии остава като независима позиция " други условия, относими към съответния случай ", което е прекомерно общо и оставя опция за всевъзможни тълкования. Това обезсмисля останалите критерии и на процедура оставя преценката на положителната воля на надзорния орган, което в българския подтекст на отношение власт–медии не е добра концепция.
Нещо повече, в плана се е появил нов текст – член 25д, алинея 4, който дава ясни индикации, че КЗЛД ще прави инспекции в медии, като ще има правото на достъп до всички пространства на медията, до всяко съоръжение и всяко средство за култивиране на данни (т.е. до всеки компютър и друго техническо средство за предаване на данни), в това число достъп до всички данни и до цялата информация, с едно само изключение – Комисията няма право да желае откриване на източниците на информация.
Текстът на член 25д, алинея 1 слага съществено въпроса за салдото сред правото на изложение и зщитата на персоналните данни и неприкосновеността на персоналния живот, споделя юрист Александър Кашъмов. Там се споделя, че " обработването на персонални данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изложение е законосъобразно, когато се прави за реализиране на свободата на изложение и правото на информация, при ценене на неприкосновеността на персоналния живот. " Така, както е дефиниран този текст, няма баланс, а императивно условие за ценене на правото на ненарушим персонален живот, без значение от останалите условия и критерии, споделя Кашъмов. Подобен императив е резултат от погрешен превод на директивата, където салдото е водещ принцип, споделя той.
Професионалната загадка остава незащитена
На последващо място – изобщо не е решен казусът със отбраната на професионалната загадка отново с оглед пълномощието на КЗЛД да влиза в пространства, да има достъп до съоръжение и да желае всички данни и информация. Проблемът бе остро подложен от юристите, защото те по закон са задължени да опазват тайната на клиента. Действително, към член 12а, алинея 1 е добавено изречение, че когато при инспекциите на комисията и условието на достъп може да се наруши обвързване за запазване на професионална загадка или друго равностойно обвързване за запазване на загадка, произлизащо от закон, то тогава админът на данни отхвърля да даде достъп, само че единствено " до информацията, предпазена като загадка ".
Съществуват цели осведомителни масиви, които съставляват загадка, каквито са да вземем за пример адвокатските бумаги по Закона за адвокатурата, това са делата на юристите, само че в същото време към този момент сме били очевидци на случаи на напън върху юристи за достъп до адвокатски бумаги от страна на КЗЛД, споделя юрист Кашъмов. Според него, особено поради спецификата на адвокатските архиви, свързани с правото на отбрана на жителите, би следвало целият този масив да е предпазен от инспекции, а не да се постанова при всеки един случай да се изяснява за какво е загадка, в случай, че това е записано в закона.
При всички положения работата по плана в Народното събрание ще стартира след ваканцията, което значи, че ще има задоволително време той да се прочете и осмисли от всеки, който може да бъде обиден от новото законодателство.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ