Кулинарна употреба на чуфа (земен бадем)
Чуфа или земен бадем е непознато у нас растение. Запознатите с ядката пък рядко прибягват към развъждането ѝ. Истината е, че това въобще не е трудоемко начинание. Реколтата от земен бадем обезпечава още един апетитен и потребен зарзават на трапезата.
Чуфата е извънредно потребно растение с отличен усет. В състава и се откриват към 25% качествени мазнини. Вкусът ѝ пък се дефинира като нещо приблизително сред лешник и бадем.
Произходът на чуфа е неразбираем. Днес растението се открива в Северна Африка, Южна Европа и Азия, субтропичната част на Северна Америка. Има няколко разновидности, като най-популярна и използвана е култивираната чуфа var. sativus. Именно тя е била измежду главните източници на храна в Древен Египет и измежду първите аграрни култури въобще.
Култивираната чуфа цъфти рядко и образува семена, посредством които и се популяризира. Другите типове чуфа цъфтят щедро и постоянно се считат за нездравословен бурен, без значение че клубените им се ядат.
Интересното при чуфата е, че тя прилича трева, само че не принадлежи към тревите. Изважда се на есен, когато растенията изсъхнат. В кулинарията се употребяват изсушените клубени на растението. Също по този начин могат да се употребяват сурови. В това положение са нежни и леко сочни. Някои ги пекат.
Ядките чуфа са извънредно известни в Испания и Мексико, най-много като суровина за производството на освежаващата напитка Хорчата. Също по този начин се оферират и изсушени в магазините за здравословно хранене.
В някои страни земен бадем се употребява в сладкарската индустрия. Най-често се прибавя към шоколади, бонбони, торти, какао. От чуфа се прави и халва.
От земният бадем се създава и брашно. Ястията, приготвени с него, се усвояват добре от организма.
От чуфа в домашни условия може да се извлече мляко. Практиката е необятно публикувана в Испания. Полученото ядково мляко има изразен лековит резултат, основно за болести на стомашно-чревния тракт.
За задачата натрошените пресни клубени се заливат с топла преварена вода в съответствие 1:4. Ако са сухи, то авансово се накисват в топла преварена вода и се минават през месомелачка. Оставят се да престоят за през нощта, след което се филтрират и претриват през решето. Подправя се със захар на усет и се сервира охладено.
Клубените на тигровите ядки могат да се прибавят и стрити към брашното за печене на сладкиши и бисквити. От тях може да се направи и домакински марципан. Изсушени и изпечени пък, могат да се употребяват за приготвянето на диетично и ароматно кафе.
